Определение № 318 от 28.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 169/2025
- Вид
- Определение № 318
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, ДИАНА РАДЕВА, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318 гр. Велико Търново, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
ДИАНА РАДЕВА
Ангелина Богданова като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500169 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 274,ал.1, вр. с чл.248 от ГПК С Определение №2661/27.11.2024 г. по гр. дело № 1920/2024 г. по описа на ВТРС съдът е оставил без уважение молбата на адв.Ю. Г. от САКпълномощник на ищеца Я. А. А., с която по реда на чл.248,ал.1 от ГПК е направено искане за изменение на Решение № 1336/17.10.2024 г. по гр.д.№ 1920/2024 г. по описа на ВТРС в частта му за разноските. Срещу определението е подадена частна жалба, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Посочва се, че направените от съда изводи за недължимост на разноските в исковото производство са необосновани. Твърди се, че клиентът- ищец в производството се е обвързал с два отделни договора за правна защита и съдействие, предполагайки, че освен заповедно производство ще се развие и исково такова. Излага се, че по исковото производство е предоставена реално правна помощ, поради което е несправедливо да не се присъдят разноски съобразно уважената част от претенцията. Заявява се, че в приложения договор за правна защита и съдействие е уговорено, че адвокатската защита се предоставя за образуване на граждански и изпълнителни дела пред Районен съд Велико Търново, като и двете производства са развити пред този съд, както и че уговореното в чл.2 от договора възнаграждение, макар и в идентичен размер се дължи за двете производства. При условие на евентуалност, ако съдът счете, че е налице един 1 договор за правна защита и съдействие следва да се има предвид волята на страните за дължимост на уговореното възнаграждение във всяко едно от производствата. Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и необосновано.
Ответникът по частната жалба Сдружение с нестопанска цел „Ф..“, гр.В. Т. не е депозирал отговор на частната жалба в предоставения срок.
След като обсъди изложените в частната жалба оплаквания съдът установи следното:
Частната жалба е допустима, подадена от заинтересована страна в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е основателна.
Производството по гр.д.№ 1920/2024 г. по описа на ВТРС е образувано по иск на Я. А. А. против СНЦ „Ф..“, гр. В. Т. с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за сумата от 13874,25 лева, представляваща изискуемо вземане съгласно допълнително споразумение от 12.12.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 1670 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 758/2024 г. на ВТРС.
Поискано е присъждане на разноски направени и в исковото производство.
Представен е списък с разноски по чл.80 от ГПК , ведно с договор за правна защита и съдействие / л. 44 и 46 от делото/. С Решение № 1336/17.10.2024 г. по гр.д.№ 1920/24 г. по описа на ВТРС съдът е уважил иска за сумата от 75,96 лева главница, законна лихва върху главницата от 7082,25 лева- неизпълнено задължение по доп.споразумение от 12.12.2023 г. за периода 28.02.2024 г.26.03.2024 г., а което е издадена заповед за изпълнение № 284/8.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 758/2024 г. по описа на ВТРС. Отхвърлил е иска по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за сумата от 7082,25 лева поради погасяване чрез плащане в хода на процеса, а за сумата от 6792 лева, като неоснователен. Разпределил е отговорността за разноски, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 507,25 лева съдебни разноски за заповедното производство съобразно уважената част от иска. В мотивите си е изложил, че разноски за исковото производство не се дължат, тъй като не е приложен договор за правна защита и съдействие в исковото производство, доказващ извършено плащане на адвокатско възнаграждение за него. Уважил е възражението за 2 прекомерност направено от ответника, поради което, след като е определил възнаграждение от 993,71 лева съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради липса на фактическа и правна сложност по делото е присъдил сумата от 507,25 лева, съгласно чл.
78,ал.1 от ГПК. Първостепенният съд е оставил без уважение подадената молба по чл. 248,ал.1 от ГПК, с която е поискано изменение на решението в частта за разноските и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, като неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Видно от постановения съдебен акт, съдът е уважил частично претенцията на ищеца, като е съобразил направеното частично плащане на дължимите суми в хода на процеса и е отхвърлил иска за платените суми преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. От изложеното следва, че ответникът дължи разноски на ищеца по правилото на чл.78,ал.1 от ГПК, тъй като с недобросъвестното си поведение е станал повод за завеждане на делото, както за заповедното, така и за исковото производство. Независимо от обстоятелството, че представения договор за правна защита и съдействие по ч.гр.д.№ 758/2024 г. и този по гр.д.№ 1920/24 г. по описа на ВТРС са с идентично съдържание, удостоверяват се отношенията между адвокат и клиент, съгласно които адвокатът се е задължил да осъществява процесуално представителство, защита и правно съдействие на възложителя във връзка с образуването на граждански и изпълнителни дела срещу СНЦ „Ф..“ срещу възнаграждение от 1670 лева. В закона няма разпоредба, която да забранява един и същ договор за правна защита и съдействие да бъде представян в различни производства, доколкото е сключен между едни и същи страни; от съдържанието е видно възлагане на правни действия не за едно конкретно посочено дело, а за неограничен брой граждански, както и изпълнителни дела срещу определен субект, които се развиват пред конкретен съд- РС Велико Търново; уговорено е и заплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер. Съдът приема, че е налице един договор между страните сключен на 27.02.2024 г. Тълкувайки волята им и съобразявайки изложеното по-горе, вземайки предвид изпълнението на договора от страна на възложителя, който е защитавал ищеца не само по заповедното, но и в развилото се исково 3 производство пред ВТРС, настоящата инстанция счита, че на ищеца се дължат направените разноски и в исковото производство. Същите следва да бъдат присъдени в размер от 507,25 лева съобразно уважената част от иска и след редуциране на възнаграждението по чл. 78,ал.5 от ГПК до минимално предвидения размер според Наредба № 1/2004 г. от 993,71 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да отмени Определение № 2661/27.11.2024 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 1336/17.10.2024 г. по гр.д.№ 1920/24 г. по описа на ВТРС в частта за разноските. Следва да се уважи искането и да се измени Решение № 1336/17.10.2024 г. по гр.д.№ 1920/24 г. по описа на ВТРС в частта за разноските, като присъди в полза на ищеца сумата от 507,25 лева, представляваща разноски направени в исковото производство.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2661/27.11.2024 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 1336/17.10.2024 г. по гр.д.№ 1920/24 г. по описа на ВТРС в частта за разноските.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Ф..“ с ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. “Ф.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на Я. А. А. с ЕГН ********** от с.В.., ул.“Ч..“ № ..,Община С.., сумата от 507,25 /петстотин и седем лева и 25 ст./ разноски, направени в исковото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4