Решение № 251 от 11.07.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. П., 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101200 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Е.

М.“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. М. Д., ул. „Р.

П.- К.“ № *-*, ЕИК ***** с управител Р. М.- Т., действащо чрез пълномощник адв. Н. К. АК- Ст. З. преупълномощена от „Ив.и Д. Адвокатско дружество“ с адрес на призоваване гр. Ст. З. ул. „Ц. И. Ш.“ № **, ет.*, тел. : **********, срещу Й. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. Ив. Ш.“ **, ет.*.

Ищецът сочи, че на 05.02.2020 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4056138 между „У.К.Ф.“ ЕАД и Й. М. М. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 5 100,00 / пет хиляди и сто/ лева.

Твърди, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2030 г. След усвояване на кредитната сума, кредитополучателят е заплатил част от уговорените месечни погасителни вноски, след което е преустановил плащанията си. Твърди, че непогасеното задължение по кредита е в размер на 4 237,56 /четири хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, от които: 3 850, 39 лева непогасена главница, 292,76 лева 1 непогасена възнаградителна лихва и 94,41 лева лихва за забава. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът е обявен от кредитодателя за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал.2 от договора. Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 15.04.2024 г.

Сочи, че на 10.01.2020 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4025564 между „У.К.Ф.“ ЕАД и Й. М. М. с ЕГН **********, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 100,00 /десет хиляди и сто/ лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 21.12.2029 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните вноски, след което е преустановил плащанията си. Твърди, че непогасеното задължението по кредита е в размер на 8 258,37 /осем хиляди двеста петдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/ лева, от които: 7 503,20 лева главница, 573,78 лева възнаградителна лихва и 181, 39 лева лихва за забава. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/, кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание чл. 12 (2) от договора.

Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 15.04.2024 г.

Ищецът сочи, че по двата договора /горепосочените/ длъжникът Й. М. М. с ЕГН ********** дължи сумата в размер на 12 495.93 /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ лева.

Сочи, че на 08.12.2023 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ****** и „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *****, по силата на който задълженията на Й. М. М. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 4056138 от 05.02.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит № 4025564 от 10.01.2020 г., са изкупени от „Е. М.“ ЕООД. Твърди, че кредитополучателят е уведомен за цедирането на дълга му по Договор за потребителски паричен кредит № 4056138 от 05.02.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит № 4025564 от 10.01.2020 г. на 15.04.2024 г., на която дата е получил Писмо уведомление от упълномощен адвокат. Сочи, че със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение.

2

С гореизложеното и поради липсата на доброволно изпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по процесните договори за кредити ищецът обосновава тезата за правния си интерес от предявяване на претенциите.

Сочи се в молбата, че съгласно изрично пълномощно „Ив.и Д. Адвокатско дружество“ е упълномощено от „У.К.Ф.“ АД да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.

В молбата е обективирана воля на ищеца, на основание чл. 235, ал.3 ГПК длъжникът да се счита за надлежно уведомен за цесията с връчването на Уведомление изходящо от цедента, приложено към исковата молба. В случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, заявява воля за настъпил краен падеж на претендираните вземания до приключване на съдебното дирене, по аргумент на чл. 235, ал.3 от ГПК.

Сочи се, че „Е.М. ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до РС П. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 21.05.2024 г., образувано е ч. гр. дело № 786/2024 г. по описа на РС П.. Сочи, че към момента на депозиране на исковата молба в съда не е осъществено погасяване на задълженията по двата Договора за кредит. Не е известно на ищеца и основание, на което задължението за погасяване на получените кредити да е отпаднало.

Сочи, че непогасените задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 4056138 от 05.02.2020 г. са както следва: 3 850,39 лева главница;

292,76 лева възнаградителна лихва; 94,41 лева лихва за забава. Сочи, че непогасените задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 4025564 от 10.01.2020 г. са както следва: 7 503,20 лева главница, 573,78 лева договорна лихва; 181, 39 лева лихва забава.

В законоустановения срок ответникът чрез процесуален представител депозира писмен отговор, с който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва всички твърдения, с които са обосновани претенциите. Оспорва да е получил сумата, предмет на процесните договори за заем. Прави възражение за нищожност на договорите за паричен заем и за поръчителство, на основание чл. 143 ЗЗП. Счита, че процесните договори за кредит не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 3

ЗПК. Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация, като твърди, че в конкретния случай договорът е отпечатан с шрифт по-малък от 12, което е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание.

Сочи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изискването за размер е поставено като условие за валидност на договора по смисъла на чл. 22 вр. чл. 10 ЗПК. Изискването на чл.

10, ал. 1 ЗПК за изготвяне на договора с еднакъв по вид, формат и размер не по - малък от 12 шрифт се отнася до всички елементи на договора - както до самия договор, така и до неговите приложения, неразделна част от същия, вкл. Общи условия, погасителен план.

Счита, че договорите не отговарят на изискването по чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК, поради което са недействителни. Твърди, че в договорите са налице неравноправни клаузи. Твърди, че в договорите липсва разпоредба за условията за прилагане на уговорения като плаващ лихвен процент, както и базата, върху която се изчислява - върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася; в договора не са посочени условията /начините/ за прилагане на лихвения процент по чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК - в договорите не са посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като в тях са посочени само абсолютните стойности на ГПР и на лихвения процент; липсва методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как е формиран. В договорите е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като счита че съгласно нея, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. В договорите липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.

10, ал. 1 ЗПК. Счита, че посоченото е самостоятелно основание за нищожност на договора за заем, по аргумент на чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че неправилното посочване на ГПР в договорите задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него.

Твърди, че неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1,т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В случая, в договорите за кредит са предвидени като разход и заплащането и на такса за разглеждане на кредита и на застрахователна премия, за която не може да бъде извършена преценка дали е включена в посочения фиксиран размер ГПР или води до скритото му нарастване. Заплащането на застраховката е разсрочено в месечни погасителни вноски с действие за целия период на кредита. Не е приложен договор за застраховка или застрахователна полица в полза на трето ползващо се лице, в случая кредитодателя. Не са налице данни, въз основа на които да се прецени дали и доколко сключването на застраховката е предоставена на волята на кредитополучателя или е поставено като условие за предоставяне на кредита. Не на последно място, не е ясно дали със сумата по премията е бил кредитиран длъжникът, или същата е била дължима в полза на застрахователя на друго основание, различно от договора за кредит. В договора и ОУ към същия не се съдържат клаузи, свързани със застраховането.

В договора липсва и основание за включване на застрахователната премия в ГПР, липсва дефиниране на последния. Съгласно определение, съдържащо се в чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО, общите разходи по кредита за потребителя включват лихвите, комисионите, таксите и всякакви други разходи, известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги, свързани с 5 договора за кредит, вкл. застрахователни премии ако в допълнение към това сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В този смисъл, премията би следвало да се включва в ГПР, но данни за това не са налице в документите към исковата молба.

Твърди, че ГПР се изчислява по специална формула, посочена в приложение № 1 към ЗПК. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как са образувани размерът на ГПР и общо дължимата по договора сума. Счита, че в обсъжданата величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По този начин на потребителя се предоставя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, или не. В тази връзка и относно необхоД.стта от въвеждане на изискванията за съдържанието и размера на ГПР следва да се имат предвид Съображения 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕС : За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по- специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.