Решение № 1470 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101418 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Г. П. А. от гр. Плевен против**** гр.

*****и „**** гр. ***. В молбата се твърди, че на 01. 04. 2021 год. между *****заемодател, от една страна, и Г. П. А.- заемател, от друга, е бил подписан договор за паричен заем № ****. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 500 лв.

Твърди се, че при сключването на гореописания договор е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем, като са дадени три възможности, а именно: посочване на две физически лица- поръчители, предоставяне на банкова гаранция или подписване на договор за поръчителство с избрано от кредитодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че без обаче да бъде предоставена реална възможност за избор заемодателят е представил на ищцата като единствена възможност подписването на договор за предоставяне на гаранция. Твърди се, че страни по договора са ***** и Г. П. А.. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключените договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство, ищцата е заплатила дължимите суми.

Твърди се, че заемателят Г. А. е физическо лице, което при сключването на 1 договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12 ал. 1 т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договорите за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Твърди се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, като в случая тези суми не са включени в ГПР. Твърди се, че в случай на включването на същите в ГПР последният би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че възнаграждението по гаранционната сделка представлява разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Твърди се, че сключването на този договор за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита. Твърди се, че от съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционният договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Твърди се, че заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна- нищожни са цялата поредица от сделки. Твърди се, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, следователно заобикаля нормата на чл.

19 ал. 4 от ЗПК, то този договор е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от 2

ЗЗД. Твърди се, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело *** че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписаните договори към момента на сключването им и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че в настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Твърди се, че противоречието на процесния договор на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на неговата недействителност в цялост, съгласно чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че нормите на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В заключение ищцата моли съда да прогласи недействителността на сключените между ищцата и първи ответник договор за потребителски кредит № ****/ 01. 04. 2021 год., както и да прогласи за недействителен и сключеният между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ***/ 01. 04. 2021 год. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответниците да й заплатят сумата от 25 евро всеки един поотделно, представляваща недължимо платена сума по договорите за потребителски кредит и предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 26. 06. 2026 год. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД против ****, като същият е увеличен от 25 евро на 29, 54 евро. С определение от 26. 06. 2026 3 год. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД против ****като същият е увеличен от 25 евро на 179, 62 евро.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на 01. 04. 2021 год. между Г. П. А. от гр.

Плевен, в качеството й на заемател, и *** гр. ***, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ****е предоставило на ищцата сумата в размер на 1 500 лв., които ищцата се задължила да върне в 16- седмичен срок, заедно с възнаградителна лихва при лихвен процент в размер на 40. 00 % и годишен процент на разходите в размер на 46. 26 %. Безспорно е, че заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица- поръчители, които следва да отговорят на определени изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя и 3. Одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, че на 01.

04. 2021 год. между Г. П. А. и "**** е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на **** с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем № ****, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и при условия, отразени в договора.

От заключението на вещото лице В. В. се установява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за паричен заем не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция. Вещото лице е посочило, че при включването на същото ГПР би възлязъл на 988, 46 %. В заключението е отразено, че по двата процесни договори общо заплатената от ищцата сума е в размер на 1 909, 08 лв.

4

При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Сключеният между Г. П. А. и *** гр. ***договор е потребителски, поради което намира своята регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 45. 41 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ****което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително 5 лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че ***** е едноличен собственик на капитала на ****като двете дружества са с един адрес на управление и с един и същи представител.