Решение № 337 от 25.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. К., 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П. като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П. Гражданско дело № 20245320101111 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на Община К., с която е направено искане за произнасяне относно констатирано, според молителя, несъответствие между графичното изображение на процесните недвижими имоти и съдържащия се в комбинираната скица координатен регистър, представляваща неразделна част от влязлото в сила Решение № 118/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1111/2024 г. по описа на Районен съд – К..

Общината поддържа, че при изпълнение на решението е установено, че при нанасяне на координатите от координатния регистър в действащия план на с. Розино процесните имоти се позиционират извън графичното им изображение, като части от тях попадат в други имоти. Поради това счита, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на решението в настоящия му вид. Евентуално се иска тълкуване на решението по реда на чл. 251 от ГПК.

Ищците, чрез процесуалния си представител, оспорват молбата като неоснователна. Поддържат, че не е налице грешка в координатните точки, че последните са получени въз основа на стария и действащия ПУП и са в координатна система БГС 2005 г., както и че в с. Розино няма действащ „цифров регулационен план“, на който се позовава общината. Поддържат, че ако е налице технически проблем при реализиране на съдебното решение, същият следва да бъде отстранен от общината и геодезиста, а не чрез изменение на влязлото в сила съдебно решение.

Съдът намира следното:

Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът може по своя инициатива или по молба на страните да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Нормата има предвид несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на 1 съдебния акт. Става въпрос за грешка, която може да бъде установена при съпоставяне на вече формираната и изразена от съда воля, без да се налага тази воля да бъде формирана наново или да се извършва нова преценка на доказателствата. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – очевидната фактическа грешка не може да служи за изменение или пререшаване на спора, нито за коригиране на грешка при формиране на волята на съда.

Същевременно чл. 251 от ГПК урежда различна хипотеза – тълкуване на влязло в сила решение от съда, който го е постановил. Тълкуването има за предмет неясен или двусмислен диспозитив и не може да служи за изменение на ясно изразената воля на съда или за пререшаване на спора. В практиката на ВКС е прието и че на тълкуване по чл. 251 от ГПК подлежи диспозитивът, когато той е неясен или двусмислен, а не мотивите на решението.

В настоящия случай с Решение № 118/25.03.2025 г. съдът се е произнесъл изрично и подробно относно индивидуализацията на двата процесни имота. В диспозитива са посочени както площите на двата имота – съответно 704 кв.м. и 663 кв.м., така и тяхното положение по действащия ПУП, конкретните части, попадащи в УПИ I – „Озеленяване“, частите, попадащи в улици, както и частта от втория имот, попадаща в територия без отреждане. За пространственото положение на имотите съдът изрично е възприел и е обявил за неразделна част от решението Комбинираната скица – Приложение № 4 към допълнителното заключение на вещото лице инж. А. П., стр. 114.

Следователно волята на съда относно предмета на установителното произнасяне е формирана и е изразена в диспозитива. Тя не е оставена на последващо определяне от административния орган.

От представените по настоящото производство данни не се установява в постановеното решение да е налице очевидна техническа грешка от типа на сгрешена цифра, пропусната точка, погрешно изписана координата или друго несъответствие, което да може да бъде установено непосредствено чрез съпоставка на мотивите, диспозитива и материалите, въз основа на които съдът е формирал волята си. Напротив – от изложеното от самата Община К. се установява, че спорът възниква при последващото техническо обработване и трансформиране на координатите, съдържащи се в комбинираната скица, и при нанасянето им върху план, изработен в друга координатна система.

Общината сочи, че координатите са в координатна система БГС 2005г., докато действащият план е в координатна система 1970 г., поради което за реализиране на цифровия модел е извършено трансформиране на координатите. Същевременно от представените материали се установява, че графичното изображение в комбинираната скица е получено именно въз основа на тези координати след съответното им обработване.

При това положение възникналият спор не е за това каква воля е формирал съдът, а за това как технически следва да бъде реализирано пространственото положение на имотите, посочено в съдебния акт.

Това е съществено разграничение.

Ако при трансформацията между различни координатни системи, при въвеждането на данните в използвания от общината софтуер или при нанасянето им върху действащия план се получава различно графично положение, това само по себе си не доказва наличие на очевидна фактическа 2 грешка в съдебното решение. Още повече, от становището на вещото лице инж. А. П., предадено чрез процесуалния представител на ищците, се поддържа, че координатните точки, съдържащи се в комбинираната скица, са правилни и са получени чрез съпоставяне на стария ПУП с действащия план.

Следователно по делото липсват данни за очевидно и безспорно несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване.

В случая не е установено например съдът да е възприел една конкретна координата в мотивите си, а поради техническа грешка да е записал друга координата в диспозитива или приложението към него. Не е установено и графичното изображение да противоречи на ясно изразена в решението воля на съда, която да е била неправилно възпроизведена в приложението.

Обратно – твърдяното несъответствие се установява едва при извършване на последваща техническа операция по нанасяне и трансформиране на координатите. Следователно липсва основната предпоставка за приложението на чл. 247 от ГПК – несъответствие между вече формираната съдебна воля и нейното външно изразяване.

Неоснователно би било и искането за назначаване на съдебнотехническа експертиза с цел да се установи „кои координати са правилни“, ако предметът на експертизата се свежда до ново определяне на пространственото положение на имотите. Експертизата по чл. 247 от ГПК може да установява техническия характер на вече съществуващо несъответствие, но не може да служи като средство за формиране на нова воля на съда относно границите и координатите на признатите имоти. Допускането на такава експертиза с посочената от общината цел би превърнало производството по чл. 247 от ГПК в производство за фактическо преразглеждане на спора, което законът не допуска. ВКС изрично приема, че чрез чл. 247 от ГПК не могат да се коригират грешки при формиране на съдебната воля и да се пререшава спорът.

Освен това, съдът не може в настоящото производство да постанови, че графичната част има предимство пред координатния регистър, нито обратно. Комбинираната скица е обявена за неразделна част от съдебното решение. Поради това съдът е обвързан от съдържанието на постановения и влязъл в сила съдебен акт и не може чрез производство по чл. 247 от ГПК да създаде ново съдържание на приложението към него.

Що се отнася до евентуалното искане за тълкуване по чл. 251 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Диспозитивът на Решение № 118/25.03.2025г. не е неясен или двусмислен. Напротив – съдът е индивидуализирал подробно двата имота, техните площи, положението им спрямо действащия ПУП и конкретните части от тях, попадащи в отделните територии. Освен това съдът изрично е посочил комбинираната скица, която е обявил за неразделна част от решението. Следователно не е налице неясна съдебна воля, която да се нуждае от тълкуване.

Искането на общината по същество цели съдът да отговори коя от двете технически характеристики на комбинираната скица следва да бъде използвана при изпълнението – координатният регистър или графичното изображение. Подобно произнасяне обаче не представлява тълкуване на неясен диспозитив, а би означавало съдът да определи сега, след влизане на решението в сила, кой елемент от неговото съдържание да има преимущество.

3

Това би довело до изменение на съдебния акт по същество, което е недопустимо в производството по чл. 251 от ГПК. Практиката на ВКС приема, че чрез тълкуването не може да се изменя или пререшава вече разрешеният спор. Съдебният акт е влязъл в сила, като Решение № 773/23.06.2025 г. по възз.гр.д. № 1474/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив го е потвърдило. Поради това неговата сила не може да бъде преодоляна чрез административно техническо действие, но същевременно не може да бъде променяна и чрез настоящото производство, при положение че не е установена очевидна фактическа грешка или неяснота на диспозитива.

С оглед изложеното, молбата на Община К. следва да бъде оставена без уважение и в двете й части.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ОБЩИНА К., ЕИК 000471365, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ***, представлявана от Кмета Д-р Е. К., за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК в Решение № 118/25.03.2025г., постановено по гр.д. № 1111/2024г. по описа на Районен съд – К., I граждански състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ евентуалното искане на ОБЩИНА К., ЕИК 000471365, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ***, представлявана от Кмета Д-р Е. К., за тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК на Решение № 118/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1111/2024 г. по описа на Районен съд – К., I граждански състав.

РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 от ГПК, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ Сн.Д.

4