Присъда № 3 от 13.01.2022, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №3/13.01.2022г. постановена по ВНОХД №1303/2021г. по опИ. на Варненския окръжен съд.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК и образувано по жалба от адв.

Николай Владимиров, защитник на подс. АТ. П. П. срещу присъда №61 от 07.09.2021г. по НОХД № 1713/2021г. по опИ. на ВРС, с която на същия за престъпление по чл. 325ал.3 във вр.с ал.1 от НК е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и за престъпление по чл.216ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.23ал.1 от НК е определено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.23ал.2 от НК е присъединено към така определеното общо наказание и наказанието Лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по производството разноски. В жалбата на подс. П. се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Във връзка с тези твърдения в допълнителното изложение към жалбата се съдържат подробни аргументи относно неправилното прилагане на материалния закон, като се заема позицията, че престъплението по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК е несъставомерно по този текст, тъй като действията на подсъдимия, изразяващи се в отправяне на обиди осъществява състав на престъпление по чл.146ал.1 от НК, преследващ се по реда на частното обвинение. Оспорва се квалификацията и на деянието по чл.216ал.1 от НК, като се обосновава тезата, че същото представлява маловажен случай по смисъла на НК, поради което е следвало да бъде квалифицирано като такова по ал.4 на чл.216 от НК. В подкрепа на горния извод се сочат действията на подсъдимия след деянието, а именно явяването му в РУ, което е допринесло за изясняване на фактите по делото, като без това негово действие престъплението е щяло да остане неразкрито. Заявява се становище за неправилно подвеждане поведението на подсъдимия под съставите на две отделни престъпления, тъй като според защитата то осъществява едно единствено престъпление, а именно такова по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК, което пък съставлява административно нарушение и по отношение на него следва да бъде приложен институт на чл.78а от НК. В жалбата се сочи и нарушение, допуснато в хода на съдебното производството, което според защитата е съществено. Същото се изразява в неправилно недопускане от съда провеждането на процедура на съкратено съдебно следствие по чл.371т.2 от НПК при заявено изрично признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия. По подробно изложените съображения подсъдимият чрез своя защитник моли съда да отмени присъдата на ВРС, тъй като двете деяния, опИ.ни в обвинителния акт представляват такива от частен характер, а именно по чл.146ал.1 от НК и по чл.216ал.4 от НК. Алтернативно да отмени присъдата и приеме, че подсъдимия е осъществил едно деяние - по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК и да приложи чл.78а от НК, или да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на същите основания, като моли съда ако приеме тезата, че осъщественото от подсъдимия представлява едно престъпление по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК, то да не налага наказанието Лишаване от право да управлява МПС. Подсъдимият също поддържа жалбата като изразява съжаление за стореното. Сочи, че работи като началник „Охрана“ в МБАЛ „Св. Анна“ и работата му е свързана с управление на автомобил.

Представителят на ВОП моли съда да не уважава жалбата на подсъдимия като 1 неоснователна, като остави в сила първоинстационната присъда. Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, като нормата на чл.78а от НК е неприложима предвид забраната на ал.7 от същия текст.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата, допълнението към същата и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на чл.371т.1 от НПК.

Положил грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина, като по предвидения в НПК ред е събрал и проверил множество гласни доказателствени средства, писмени доказателства и съдебно- оценителната експертиза. Всички те са обсъдени в атакувания съдебен акт, като е прието, че от обективна страна подс. П. е осъществил престъпленията, в които е обвинен, а именно по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК и по чл.216ал.1 от НК. Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото ВОС намира, че от фактическа страна в съответствие с всички релевантни доказателства, първостепенния съд правилно е приел за установено следното:

На 14.09.2020г. около 12:00ч. св. З. Г. В. - А. и дъщеря й св. Л. Ф. А. пътували със семейния им л.а. „Мазда 626" с per. № ......, като се движели се по ул. „Братя Бъкстон" в гр.

Варна. Водач на превозното средство била св. З. В. - А.. Достигайки кръстовището с бул.

„Васил Левски", тъй като трафикът бил натоварен, В. спряла автомобила и изчаквала възможност да се включи в движението. Тогава двете жени забелязали, че зад тях е спрял л.а. „Мерцедес ЦЛК" с per. № ..... с водач непознатия им до този момент АТ. П. П.. Същият започнал да им подава звукови сигнали с клаксон. Св. З. В. — А. потеглила с превозното средство и навлязла в бус лентата на булеварда. В този момент, до тях отляво се изравнил подсъдимия с управлявания от него автомобил и тъй като прозорците на автомобила им били отворени двете жени чули как той започнал да ги обижда и псува с думите: „Курви", „Тъпи курви" и „Майка ви да еба". Св. З. В. - А. се притеснила и тъй като не искала да се стигне до конфликт, затворила прозорците на автомобила, без да обръща внимание на действията на подсъдимия и продължила движението по булеварда. Тогава последният се отклонил с автомобила си и започнал да се движи от дясната им страна, продължавайки да подава звуков сигнал с клаксон и да ръкомаха с ръце. Св. З. В. - А. се отклонила към пресечката, водеща към ул. „Мир" и спряла на кръстовището с намерението да се престрои вляво. Св. Л. Ф. А. забелязала, че П. се е насочил към тях и слязла от колата. Последният бил спрял зад тях с автомобила си и бил излязъл от него. В един момент той ударил по задното панорамно стъкло и задния десен стоп на л.а. „Мазда 626 с рег.№ ...... и те се счупили. Подс.

П. се качил в автомобила си и напуснал мястото. За станалото св. З. В. - А. уведомила бившият си съпруг св. Ф. И. А., който бил собственик на л.а. „Мазда 626 с рег.№ ......, след което той пристигнал на мястото. За станалото бил подаден сигнал и до полицията, което станало повод за образуването на настоящото производство. На място пристигнал полицейски екип и бил извършен оглед на местопроизшествие. Междувременно П. се свързал със свой познат св. Р. С. - инспектор към сектор „КП" при Второ РУ при ОД на МВР – Варна, срещнал се с него и му разказал за случилото се по-рано през деня, изразил съжаление за стореното и заявил готовността си да се извини, както и да възстанови нанесените щети.

В хода на разследването, при извършено разпознаване на лица по снимки св. Л. Ф. А. категорично е разпознала П. като мъжът, който счупил задното панорамно стъкло и задния десен стоп на л.а. „Мазда 626 с per. № ......, управляван от майка й св. З. В. - А. на 14.09.2020 г.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно2 оценителна експертиза е видно, че левовата равностойност на задното панорамно стъкло и задния десен стоп на л.а. „Мазда 626“ с рег.№ ...... е 172.00 лева, а труда за подмяната на авточастите е 75.00 лева - всичко на общг стойност 247.00 лева.

С протокол за доброволно предаване от 10.02.2021г. П. е предал на водещия разследването сумата от 247.00 лв., която да послужи за възстановяване на причинените от него щети. Посочената парична сума е била предоставена на собственика св. Ф. И. А. с разписка от 16.02.2021 г.

Настоящата въззивна инстанция, счита че при правилно установена фактическа обстановка РС не е съобразил, че в случая действията на подсъдимия П. осъществяват едно престъпление и то по чл.325ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а не две такива, каквато между впрочем е и тезата на защита. В тази връзка съдът не споделя алтернативно развитите доводи за наличието на престъпления от частен характер, изразяващи се в отправяне на обиди по чл.146ал.1 от НК и престъплението по чл.216ал.4 от НК, тъй като деятелността на подсъдимия представлява едно престъпление по чл.325 от НК.

Престъплението по чл.325 от НК засяга обществените отношения, свързани с опазването на реда и общественото спокойствие. За да е съставомерно деянието по този текст от НК, следва действията да са неприлични и безсрамни, като грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. От субективна страна деецът следва да съзнава, че действията му изпълват обективните характеристики, свързани с грубо нарушаване обществения ред и явно неуважение към обществото. Волевият момент на умисъла се свързва и с двете възможни форми – деецът да цели или да допуска тяхното осъществяване, както и настъпването на общественоопасни последици.

В конкретният случай съдът намира, че от доказателствата по делото по несъмнен и безспорен начин се установява, че на посочената в обвинителния акт дата подс. П. по време на управление на МПС многократно е обиждал свидетелките В. и Л. А., подразнен от управлението на автомобила от първата. Неговото поведение първоначално, изразяващо се в употреба на клаксона, за да изрази явно недоволство, е прераснало в следване на автомобила на пострадалите, отправяне на обиди по време на движение, докато в един момент е ескалирало в повреждането му чрез счуване на задно панорамно стъкло и заден десен стоп.

Така установените факти от първоинстанционния съд се подкрепят от доказателствата по делото, които са безпротиворечиви, като единствено подс. П. в обясненията си сочи за провокативно поведение от страна на пътуващите в автомобила жени, което се отрича от същите. В съдебно заседание св. Л. А. сочи, че е била много стресирана от създалата се ситуация, но не са отправяли жестове към колата на подсъдимия, а след отправените от него обиди към тях, затворили прозорците на автомобила. В тази смисъл са и показанията на нейната майка св. В., дадени на ДП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, депозирани на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 и чл.283 от НПК, в хипотезата на чл.371т.1 от НПК, като въз основа на същите се установяват безспорно релевантните за съставомеронстта на деянието факти.

В случая, действията на подс. П. по отправяне на обиди и псувни спрямо свидетелките в управлявания от В. автомобил, преследването на техния автомобил и продължаващите обиди, непрекъснатото сигнализиране с клаксон, а след това спиране и счупване на задно панорамно стъкло и заден десен стоп, се вмества в понятието за непристойни действия в този смисъл, който е изведен в съдебната практика, тъй като действията, с които е повреден автомобила и отправени непристойните изрази, са неприлични и безсрамни. Те зи действия макар и последователни във времето са част от цялостното поведение на подс. П. и обективно са довели до скандализирането на обществото, още повече, че са станали достояние и на хора, намиращи се на улицата . Неприличните действия при хулиганството, освен общественото спокойствие, могат да засегнат и други защитени от закона права, като честта и личното достойнство (при псувни и ругатни), правото на собственост (при повреда 3 или унищожаване на чуждо имущество), правото на телесна неприкосновеност (при нанасянето на телесна повреда в случаите на ч. 128 НК-л. 130 НК) . От доказателствата по делото се установява, че в действията на подсъдимия хулиганският мотив е единствен и водещ, като не е налице личен мотив. Отправените от него обиди и псувни по отношение на пътуващите в автомобила жени са могли и са били възприети от неограничен кръг лица.