Решение № 3773 от 08.11.2018, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е № 3773 гр. Пловдив, 08.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4493 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР от Н.А.И. и Д.Х.И. срещу К.Г.Д., Н.Б.Д. и Б.С.Е..

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на поземлен имот с пл. № *** от № ** по плана на село ******, общ. ******, с площ от 905 кв.м., за който по действащия КРП на селото от 1992 г., одобрен със заповед № ******е отреден У. ******, с административен адрес: с. ******, общ. ******, ул.

******, на основание съдебно решение № 3977 от 25.09.2013 г., по гр.д. № 19917 по описа за 2012 г. на ПРС и протокол за съдебна спогодба делба по същото гражданско дело. Посочват, че ответниците К.Д. и Н.Д. били собственици в режим на СИО на съседния поземлен имот с пл. № *** от № **, за който бил отреден У. ******, по силата на нотариален акт № ****** и договор за доброволна делба от ******г. Ответницата Б.Е. пък била собственик на съседния поземлен имот с пл.№ ***, за който бил отреден У. *******по силата на нотариален акт № *******г. Поддържат, че част от притежавания от тях недвижим имот, по цялата му западна граница, бил заснет не по действителната му имотна граница, която се материализирала на място с ограда, а като част от имотите на съседните имоти, притежавани от ответниците по делото. Сочат, че ответниците оспорвали правото на собственост на ищците, доколкото последните отказали за подпишат констативен акт № *******г. за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната основа, в резултат на което бил постановен отказ за довършване на административната процедура и била издадена заповед № *******г. Твърдят, че спорното място се намирало в пространството, заключено между съществуващата на място ограда и отразената в плана от 1993 г. имотна (и регулационна) граница, разделяща ПИ *** от ПИ *** и ПИ ***. Посочват, че площта на спорната част е около 45 кв.м., от които около 15 кв.м. попадали в ПИ № ***, а 30 кв.м. – в ПИ № ***. Отбелязват, че оградата била отразена като съществуваща още по плана на село ****** от 1967 г., като от тогава до сега мястото й не било променено. В плана от 1993 г. без основание имотната граница била „преместена” и „изправена”, при което същата била погрешно заснета в плана от 1993 г. Поддържат, че ищците винаги са владяли имота си в границите, определени от процесната ограда. Поради изложените съображения, предявяват настоящия иск, с който молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците К. Г. Д. и Н.Б.Д., че ищците са собственици на част от ПИ № *** с площ от 15 кв.м., която е погрешно заснета в действащия КРП от 1993 г. като попадаща в ПИ № ***, както и да бъде признато за установено по отношение на ответницата Б.С.Е., че ищците са собственици на част от ПИ № *** с площ от 30 кв.м., която е погрешно заснета в действащия КРП от 1993 г., като попадаща в ПИ № ***. В последното открито съдебно заседание по делото, правят уточнение на петитума на исковата молба, с оглед приетата по делото експертиза.

Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.С.Е., К.Г.Д. и Н.Б.Д..

Заявяват, че признават исковата претенция и я намират за основателна. Посочват, че действително била налице грешка в плана, при която била неточно нанесена имотната и регулационната линия, разделяща ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. Поясняват, че никога не са имали претенции относно собствеността на имота от източната страна на оградата. Поддържат, че редът, по който ищците са предприели промяна в кадастралния и регулационния план, бил незаконосъобразен, което било потвърдено с представеното решение №2410/30.11.2015 г., постановено по адм.д. № 1036/2015 г. на АС – Пловдив.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за прибодит недвижим имот по обстоятелствена проверка № ********г. се установява, че И. Г.Д. е признат за собственик на основание давностно владение, продължило повече от 30 години на следния недвижим имот, а именно: дворно място с къща, находящо се в село ******, представляващо парцел ***** по плана на селото.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *****г., се установява, че видно от препис от нотариално завещание от 11.08.1964 г. молителят Б. И.Д. е придобил по завещание собствеността на 2/3 идеални части от дворно място, цялото с площ от 1500 кв.м., представляващо парцел *****, квартал ** по плана на село ******.

Видно от удостоверение за наследници на Б. И.Д., последният е починал на ***** г. и е оставил за свои законни наследници Й. Г. И. – ****, Б. А. И. – ****, Н.А.И. – **** и К. Б. Д. – ***.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ******г. се установява, че Н.И.Д. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеални части от дворно място с площ от 1320 кв.м., представляващо парцел ******* от квартал ** по плана на село ******, ведно с построената в имота жилищна сграда. Видно от нотариален акт за дарение № ******* г. Н.И.Д. дарява на А. Б.И. притежаваната от него 1/3 идеална част от описания имот.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №********* г. се установява, че А. Б.Д. продава на ****** си Н.А.И. следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеални части от дворно място с площ от 1320 кв.м., съставляващо парцели ****** и ****** в № ** по плана на село ******, ведно с построената в имота жилищна сграда.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******г., вписан в СВ – Пловдив, под акт № ******г. се установява, че К. Б. Д. продава на Н.А.Д. следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от У. ******в квартал ** по плана на село ******, одобрен със заповед № ******и заповед № ******г. с площ от 800 кв.м., ведно с построените в него сгради, описани подробно в нотариалния акт.

Видно от удостоверение за наследници на А. Б.Д., последният е починал на ******г. и е оставил за свои законни наследици Й. Г. И. – ******, Б. А. И. – *** Н.А.Д. – ******.

Видно от удостоверение изх. № 22/29.04.2013 г., издадено от кметство село ******, У.

******от квартал ** по действащия регулационен план на село ****** е идентичен с имот пл. №***, за който е отреден парцел ******* от кв.** по предходен план от 1967 г., който е образуван от У. *****от кв.** по стар план от 1923 г. Парцел ***, отреден за имот пл. № *** и имот пл. № *** е идентичен с У. *****от кв. ** по стар план от 1923 г. Регулационният план от 1923 г. е действал през периода от 1923 г. до 1967 г. Регулационният план от 1967 г., одобрен със заповед № ****** г. е действал за периода от 1967 г. - 1992 г. Действащият регулационен план от 1992 г. е одобрен със заповед № ******От удостоверение за сключен граждански брак № ********* г., се установява, че Д.Х.И. и Н.А.И. са сключили граждански брак на ******** г.

С решение №3977/25.10.2013 г. по гр.д. № 19917 по описа за 2012 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, е допусната съдебна делба по отношение на У. ********, № ** по плана на село ******, която да се извърши между Н.А.И., Д.Х.И., Й. Г. И. и Б. А. И. при посочените в решението квоти от съсобствеността. Във втората фаза на делбата е постигната спогодба, съгласно която посоченият имот се поставя в общ дял на Н.А.И. и Д.Х.И., в режим на съпружеска имуществена общност.

От акт № *******г. за непълноти и грешки в имоти ***, ***, ***, *** по плана на село ******, община ******, се установява, че са констатирани непълноти и грешки, които се изразяват в следното: границата между нанесените в плана имоти *** от една страна, и *** и ***, от друга страна, не съответства на действителното им местоположение, уточнено с геодезическо заснемане. Разликите между действителното местоположение и нанесените в плана граници на имотите надвишава допустимите по чл.18-20 от Наредба № 3/2005 г. към ЗКИР.

Ответниците

К.Г.Д. и Б.С.Е. са депозирали възражения срещу предложеното изменение на кадастралния и регулационен план на село ****** – л.30 и л.31 от делото.

Със заповед № ******** г. на ***** на Община ****** е отказано да се одобри проект за изменение на Кадастралния план за ПИ ***, ***, ***, тъй като акт № * от 29.12.2014 г. за непълноти и грешки не е оформен надлежно, няма писмено съгласие от собственика на ПИ *** Б.С.Е. и на ПИ *** К. Г.Д.. От последните са постъпили изрични възражения в този смисъл. Посочената заповед е обжалвана от ищците, като с решение № 2410/30.11.2015 г. по адм. дело № 1036 по описа за 2015 г. на Административен съд Пловдив, жалбата е отхвърлена.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № *******г. се установява, че П. М. Д., Б. Г.Д. и К.Г.Д. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на дворно място с площ от 440 кв.м., представляващо парцел ****** от № ** по плана на село ******. Видно от договор за доброволна делба посоченият имот се възлага в дял на К.Г.Д..

От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № *********г. се установява, че Й. Н. Д. е признат за собственик по наследство, давностно владение и делба без уравнение на дяловете на дворно място с площ от 530 кв.м, представляващо имот пл. № *** по плана на село ******, парцел *** от № **, ведно с построените в имота сгради.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ********* г., вписан в СВ Пловдив под акт № *********г. се установява, че Й. Н. Д. дарява на Б.С.Е. следния недвижим имот, а именно: У. ***-***, № ** по плана на село ******, ведно с построените в него сгради.

От заключението на СТЕ, прието по делото и неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за село ****** са изготвени кадастрални планове през 1967 г. и 1992 г., в които западната граница на имот *** е заснета по един и същи начин по местоположение и с топографски знак е означена като изградена ограда. Придаваеми места по регулация няма и в двата плана по спорната граница. В предходните планове е допусната грешка при заснемането на посочената ограда. Тази грешка, изразена като разстояние спрямо заснетата в плана от 1992 г., е 37 до 86 см. Тъй като тази грешка представлява разлика по местоположение между точки от плана и съответните им на терена е по-голяма от допустимата по чл.18, ал.4, т.1а от Наредба № РД 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържание, създаване и поддържане на кадастрална карта и кадастрални регистри, има основание за отстраняването и в плана. Площта от 15 кв.м. по цифри 4, 6, 7, 8 ,10, 12, 4 в приложение № 4 е заснета в плана от 1992 г., като част от имот № ***, собственост на Б.С.Е., а площта от 9,5 кв.м. по цифри 1, 2, 3, 4, 12, 11, 2 в приложение № 4 е заснета в плана от 1992 г., като част от имот пл. № ***, собственост на К.Г.Д. и Н.Б.Д..

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, че ищците са собственици в режим на СИО на У. ******от № ** по плана на село ****** от 1992 г., ведно с построените в него сгради. Установява се и че ответниците К.Г.Д. и Н.Б.Д. са собственици на У. ****** от № **, а ответницата Б.С.Е. – на У. ***-***. Ответниците не оспорват също така в писмения отговор, че ищците са собственици на процесните реални части от имота, които в действителност са погрешно заснети в техните имоти по действащия план от 1992 г. Възразяват обаче да са станали повод за завеждане на делото, поради което считат, че не следвало да се възлага в тяхна тежест отговорността за разноски.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1395899-c14b-40a9-80c1-70fb3a94e1bb