Определение № 16 от 17.01.2024, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. гр.Велинград, 17.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Частно наказателно дело № 20245210200009 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград с постановление от 11.12.2023 г. е прекратила наказателното производство по ДП вх. № 1231/2015 г. по описа на прокуратурата и зм № 12/2016 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Мотивите за това са, че не може да се приеме за безспорно доказано извършено престъпление от общ характер. Намира, че е налице гражданскоправен спор, тъй като не е доказано по категоричен начин, че към датата на сключване на сделката Н.С. не е имал намерение да я изпълни. За да е налице престъпление по чл. 209, ал. 1 НК следва Силков да не е имал никакво намерение да намери дървен материал: да не е представител на фирма или фирмата, на която е представител да не разполага с възможността да изпълни поетото задължение, а само да е твърдял това с цел да получи уговорените със С. пари.

В процесното Постановление за прекратяване веднъж е прието, че „… С и л ко в не е подписал договор като търговски представител или пълномощник, за да се изисква упълномощаването му да бъде според Търговсия закон. Той е постигнал само договорка с представител на друга фирма, а фактът, че е имал отношение към дейността на фирмата, както вече бе отбелязано, е изяснен по делото.“ След това е прието, че „…приложените документи потвърждават вече установеното по делото, а именно, че Силков е действал като представител на фирма „Алтар 2001“ ООД.

1

В срока за обжалване на постановлението на РП Пазарджик, ТО Велинград, н е д о в о л е н е останал пострадалия И. А. С.. Жалбоподателят намира, че наблюдаващият прокурор е разгледал случая едностранчиво и повърхностно като е тълкувал превратно събраните по делото доказателства.

Твърди, че Н.С. към инкриминираната дата е прекратил дейността на фирмата и не е работил вече, а единствено е взимал пари.

Иска от съда да отмени обжалваното постановление и да върне със задължителни указания за изпълнение от прокурора.

Съдът като се запозна с наведените в жалбата доводи и съображения, и прецени събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, счита следното:

Жалбата е процесуално д о п у с т и м а, подадена е в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК от пострадалото лице. При престъплението измама качеството на пострадал има не само лицето, което е било собственик на инкриминираните парични средства (в случая юридическото лице „Триманс 1“ ЕООД видно от извлечение от банкова сметка на л. 221 от ДП), но и лицето, което е било въведено в заблуждение и което е осъществило разпоредителните действия с тях – а именно физическото лице, едноличен собственик на капитала И. С. /така в Решение № 153 от 10.04.2012 г., постановено по КНД №154 по описа за 2012 г. на ВКС/.

Разгледана по съществото си същата е о с н о в а т е л н а , по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова, че през месец април 2015 г. в гр. Велинград, с цел да се набави облага, е възбудено и поддържано у И. А. Сиджим заблуждение, че ще му бъде продаден дървен материал – трупи, и с това е причинена на Сижджимов имотна вреда в размер на 7 700 лв., престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

2

От свидетелските показания на И. С., Ф.Б и Аки С. се установява, че през април 2015 г. в гр. Сърница се е състояла среща между И. С. и Н.С..

Последният се е представил като собственика на фирма, който има на склад трупи, като иска да ги продаде на свидетеля И. С.. Постигнали устна договорка, съгласно която Силков – в качеството си на продавач да продаде определено количество трупи на дружеството, собственост на И. С., като следвало купувачът авансово да плати по сметка на „Алтар 2001“ ООД сумата от 5000 лв.

Видно от представеното извлечение от банковите сметки на „Алтар 2001“ ООД, открити в „Първа инвестиционна банка“, намиращо се на л. 221 от ДП, на 28.04.2015 г. наредителя „Триманс 1“ ЕООД е превел по сметка на „Алтар 2001“ ООД сумата от 5000 лв., като основание за плащане е посочено Фактура 87 за иглолистни трупи. Свидетелят С. установява, че превода е извършен в „Експресбанк“ клон Сърница. Посочената сума е изтеглена на каса от Недко Свиленов Силков в деня на постъпването й.

Няколко дни след 28.04.2015 г. Силков се обадил по телефона на С., като му казал, че следва да му плати още малко пари, за да може да изпрати поголямо количество трупи. Така на 04.05.2015 г. е платена още сумата от 2700 лв., изтеглена в същия ден на каса от Силков.

Съгласно дадените показания от Н.С., се установява действително, че той е изтеглил сумата, но твърди, че веднага след това я е предал на А.Ю, който е един от собствениците на капитала на дружеството.

Към датата на сключване на договора /в периода от 10.03.2014 г. до 27.11.2015 г./, собственици на капитала на дружеството продавач са Сейхан Байрям Чавдарлъ и Али Топал Юмер, като управител на „Алтар 2001“ ООД е Сейхан Чавдарлъ.

Видно от представеното по делото Пълномощно /л. 227 от ДП/, Н.С. е упълномощен с правата на Търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ, а именно: Да извършва всякакви действия и сключва всякакви договори, свързани с обикновената дейност на търговската фирма „Алтар 2001“ ООД и я представлява в отношенията с всички физически и юридически лица, като се подписва от името на търговската фирма и прибавя към наименованието й собственото си име и добавка, че е пълномощник.

Около 10 дни след превеждане на гореописаните суми С. е звънял по 3 телефона на Силков, като последният е заявил, че камионът е счупен, поради което не е доставил уговорените трупи. След това е спрял да вдига телефона, а по-късно същият е бил и изключен.

От показанията на свидетелката А.Д която е работила като чистачка в „Алтар 2001“ се установява, че един ден през 2015 г. Н.С. я извикал и и казал, че ще й прехвърли дружеството срещу 100 лв., като й обещал, че Али Топал Юмер ще й подари и апартамент. На следващия ден двамата, заедно със Сейхан Байрям Чавдарлъ отишли при нотариус и извършили прехвърлянето.

Там св. Д разбрала, че подписва и пълномощно, но не е получавала препис от документите. Никога не е теглила или оперирала по какъвто и да било начин с парични средства, собственост на дружеството. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ, това се е случило на 27.11.2015 г., т. е. след инкриминираната дата.

Съдът намира обжалваното Постановление за прекратяване от 11.12.2023 г. за н е о б о с н о в а н о , поради следните съображения:

На първо място съдът не може да установи как прокурорът е квалифицирал волеизявлението, направено от Н.С. – дали е направено от лице, което е управител на дружеството /или собственик на капитала/ или същото е действало като пълномощник на „Алтар 2001“ ЕООД, а това е от съществено значение при квалифициране на деянието и изследване на признака „въвеждане в заблуждение“. Веднъж в своето постановление прокурорът приема, че Силков не е подписал договор като търговски представител или пълномощник, заради което не се изисква упълномощаване, а след това в мотивите си приема, че същият е действал като представител на фирма „Алтар 2001“ ООД. В случая е доказано, че Силков има представителна власт, въз основа на направеното упълномощаване, да сключва договори от предмета на дейност на дружеството, но следва да се установи дали е въвел в заблуждение С., че именно той е собственикът. Видно от показанията на свидетелите А.С.Р. С. и Ф.Б, Н.С. се е представил като собственик, като не е уточнил, че действа като пълномощник.

Поради противоречие в квалифицирането на качеството му не може да се направи проверка върху съставомерността на деянието.

4

Прието е, че в случая е налице гражданскоправно отношение, а не състав на измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК.

При съпоставката на гражданско - правната измама и измамата по чл.

209 НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни фигури. При гражданско - правната измама деецът няма за цел реализиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи.

Разграничението следва да бъде направено също на плоскостта дали Силков поначало е имал намерение да изпълни задълженията си и дали е имал възможност реално да ги стори .

Според настоящият състав възможността за изпълнение е била налице – той е можел да извършва всякакви дейности от обикновената дейност на търговеца принципал. Дейността на дружеството не е била прекратена, видно от показанията на Д, която удостоверява, че е чистила в работещото тогава дружество.

Необоснована е констатацията за липса на намерение за изпълнение на поетото задължение. В постановлението на прокурора е прието, че „причината за неизпълнение е отделен въпрос“. Категорично вярно е, че не всяко неизпълнение на договорно задължение е наказателноправна измама.

Загубата на връзка между страните по договора е прието като недостатъчно доказателство за измамливо намерение. Обсъждат се вероятности Силков да е бил подведен или неизпълнението да се дължи на нежелание от негова страна или на съдружниците, или пък се дължи на невъзможност за изпълнение. Но тези възможности не са изследвани от прокурора, не са събирани доказателства за тях. Не е посочено коя е приетата от обвинителя причина за неизпълнението на договора, както и въз основа на кои доказателства е направен този извод.

Последващото поведение на дееца навежда на липса на намерение да изпълни. В случаите на действителен проблем с транспортирането на вещите, действайки с грижата на добър търговец, Силков е следвало пръв да се обади на пострадалия и да му съобщи за трудностите при реализация на сделката, като поиска уточнение от него, дали тя да се осъществи на по-късен етап или следва да върне парите, които е превел. Той обаче решил да продължава да 5 твърди, че липсва превоз, а в последствие спира да отговаря на обажданията на Сиждимов, дори изключва телефона си.

На един по-късен етап през ноември 2015 г. собствеността върху „Алтар 2001“ ООД е прехвърлена на свидетелката Д, която работела като чистачка.

Силков я уговорил да й прехвърли фирмата срещу 100 лв. и обещание за апартамент. Тези действия, макар и няколко месеца след инкриминираната дата, следва да бъдат изследвани и може да се направи извод за добросъвестността на Силков. Това не е сторено в оспорваното Постановление.

С оглед на гореизложеното, следва жалбата на И. А. С., като основателна да се уважи, а атакуваното постановление на РП Пазарджик, ТО – Велинград да бъде отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.

Водим от горното, РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА постановление от 11.12.2023 г. на РП Пазарджик, ТО Велинград, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство вх. № 1231/2015 г. по описа на РП – Пазарджик – Териториално отделение – Велинград и № ЗМ 12/2016 г. по описа на РУМВР – Велинград, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Връща делото на РП Пазарджик, ТО Велинград за правилното прилагане на закона, съобразно горните мотиви.

Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.

Препис от определението след влизането му в сила, ведно с досъдебното производство да се изпрати на РП Пазарджик, ТО Велинград.

6

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 7