Решение № 1059 от 19.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 19.02.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично засеД.е на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА

БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1677/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 16091/08.02.2017 г., предявена от Е.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Р.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Д.Р.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците твърдят, че на 05.10.2015 г., около 21.00 ч., в гр. София, на пътя от „*******“, към кв. „Бояна“, на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът“, Д. М.Ф.А., при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в резултат на което починал пешеходеца Р.И.С..

По случая било образувано НОХД № 3810/2016 г. по описа на СГС, НО, 14 състав, по което с присъда от 20.10.2016 г., Д. М.Ф.А. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал.

1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

В исковата молба се твърди, че ищците са деца на починалия Р.И.С. и между тях била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Ищците изживели изключително тежко смъртта на своя баща. С неговата смърт те безвъзвратно били лишени от подкрепата на любим човек. Загубата му се отразила тежко на Е.ционалното им състояние.

Ищците твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, включително и на водача Д. М.Ф.А..

Предвид изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от по 110 000 лева за всеки един ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 05.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати на първия ищец сумата от 1874.10 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за погребение и изработка и поставяне на паметник, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на всеки един разход до окончателното плащане (съобразно уточнението, направено с молба, представена в открито съдебно засеД.е на 18.12.2017 г., л. 70)

В срока за отговор, ответникът ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, включително и на водача Д. М.Ф.А.. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че не е доказан деликт.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р.И.С., тъй като не се е съобразил с посоката и скоростта на движение на приближаващия го автомобил, като се е движел попътно на посоката, от която е идвал автомобила. Ответникът твърди, че с поведението си пострадалият се е поставил в превишен риск, като не се е отбил в банкета на достатъчно разстояние от пътя.

Излага съображения, че не е необходимо съпричиняващото деяние да е противоправно, достатъчно е да поставя пострадалия в превишен спрямо нормалния риск, каквото е било поведението на починалия пешеходец, който не е взел необходимите мерки за безопасността си.

При условията на евентуалност – в случай, че предявените против него искове бъдат уважени, ЗД „Б.И.“ АД е предявило обратни искове против конституираното в процеса като трето лице - негов помагач Д.

М.Ф.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът по обратните искове твърди, че на

05.10.2016 г., в гр. София, при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, Д. М.Ф.А. е реализирал ПТП, при което е причинил смъртта на пешеходеца Р.И.С.. След ПТП, ответникът по обратните искове не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ и „д“ ЗДвП, като е „избягал“ от мястото на ПТП и така виновно се е отклонил от своевременното извършване на алкохолна проба.

С оглед на изложеното, ЗД „Б.И.“ АД моли, да бъде постановено решение, с което в случай, че предявените против него искове бъдат уважени, Д. М.Ф.А. да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000 лева – частичен иск от 330 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1874.10 лева - обезщетение за имуществени вреди (съобразно уточнението, направено с молба от 26.09.2017 г., л. 51). Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на плащането по първоначалните искове.

Третото лице помагач и ответник по обратните искове - Д. М.Ф.А. оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Излага съображения, че „бягство“ от местопроизшествието не е равнозначно на виновно отклонение от проверка за алкохол. Сочи, че по делото липсват доказателства, че се е отказал да се подложи на проверка за алкохол или че са правени опити за нейното извършване.

Налице били и показания на свидетели от досъдебното производство, че преди настъпването на ПТП не е употребил алкохол. Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Претерндира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г., съединени с обратните искове на ЗД „Б.И.“ АД по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм., предявени в условията на евентуалност срещу конституираното в процеса като трето лице - негов помагач.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 05.10.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/115001238482, ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, включително и на водача Д. М.Ф.А.. Този факт не се оспорва от страните, а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 25).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

05.10.2015 г., около 21.00 ч., в гр. София, на пътя от „*******“, към кв.

„Бояна“, на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът“, Д. М.Ф.А., при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и и по непредпазливост причинил смъртта на Р.И.С..

Тези факти се установяват от присъда от

20.10.2016 г. по НОХД № 3810/2016 г. по описа на СГС, НО, 14 състав, с която Д. М.Ф.А. е признат за виновен в това, че на 05.10.2015 г., около 21.00 ч., в гр. София, при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *******, движейки се по пътя от „*******“, към кв. „Бояна“, на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Р.И.С., като е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуЕ. ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от СГС присъда по НОХД № 3810/2016 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Д. М.Ф.А. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че Д. М.Ф.А. по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.С.. В случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 05.10.2015 г. са причинени травматични уврежД.я на Р.И.С., които са довели до неговата смърт.

Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, Р.И.С., с ЕГН: **********, е починал на 06.10.2015 г., а ищците са негови наследници по закон (негови деца).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Д.Н., която е във фактическо съпружеско съжителство с третия ищец. Свидетелката сочи, че ищците не са живели заедно с починалия си баща, но били в добри отношения.

Ищците живеели в гр. Велико Търново, а Р.И.С. живеел в гр. София. Според свидетелката, Р.И.С. се виждал поне три-четири пъти в годината със всичките си деца, тъй като ходел на гости в гр.

Велико Търново. Той бил на гости или в дома на първия ищец, или в дома на третия ищец и свидетелката. Ако бил на гости в дома та свидетелката, викал и „М.“, която също идвала, идвал и „Е.“ със жена си и детето си.

Свидетелката сочи, че не са ходили на гости на Р.И.С., че „по-скоро“ той им е помагал – редовно давал подаръци на внуците си, бил при сина си Д., когато последният бил опериран. Докато бил жив Р.И.С., ищците се събирали. Р.и М. се виждали. Р.бил загрижен, че тя не е „оженена и няма деца“. След като починал, ищците се събирали 3-4 пъти. Свидетелката заявява, че ищците са коментирали, че баща им е бил млад и е можело още да си поживее, било им много мъчно.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си. От събраните свидетелски показания съдът установи, че ищците търпят неимуществени вреди от смъртта на баща си. С оглед на това съдът намира, че исковете, предявени от Е.Р.С., М.Р.И., и Д.Р.И., са доказани по основание.