Решение № 56 от 19.05.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр.Мадан, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100309 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД против П. Ц. К., с която са предявени искове с правно основание чл 422, ал.1, вр. с чл.

415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 959.72 лв. главница; 134.38 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за нериода от 05.07.2018 г. до 05.04.2019 г.; 341.44 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 05.07.2018 г. до 23.09.2021 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, дължими по Договор за потребителски кредит с № *** от 02.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК по ч. гр. д. № 351/2021 г. по описа на Районен съд Мадан.

В исковата молба се твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 02.06.2018 г. Договор за потребителски кредит с № *** между Ти Би Ай Банк ЕАД и П. Ц.

К., съгласно който банката предоставила на ответника кредит в размер на 959.72 лв., за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да върне на кредитора ведно с уговорените лихви до 05.04.2019 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 109.41 лв. Към датата на подписване на договора, страните са уговорили кредитополучателят/ответник да плати на банката общата сума от 1094.10 лв. Съгласно чл. 9 от договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 29,48 %., а в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 11.2 от договора бил инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 05.07.2018 г., а последната - 05.04.2019 г.

В исковата молба се сочи, че на 29.10.2021 г. бил подписано Приложение № 1/29.10.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между Ти Би Ай Банк ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с № ***, сключен между Банката и П. Ц. К., е 1 прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 29.10.2021 г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от Ти Би Ай Банк ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на банката, което се е върнало в цялост като неполучено. Ищецът представя с исковата молба уведомление за извършена цесия, като моли същото да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не било подадено от ищеца и ищецът не бил страна по частното гражданско дело се позовава на т. 10. б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК, като сочи, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Сочи, че уведомителното писмо за извършена цесия не следвало да се счита за връчено на ответника. Особеният представител не бил страна по материалното правоотношение, която следва да бъде уведомявана.

Липсвали приложени доказателства от ищеца за връчване на уведомителното писмо на ответника. Посочва, че в договора за потребителски кредит не била записана ясна и точна формула за изчисляване на лихвения процент, както е предвидено в ЗПК. Не ставало ясно как са получени, изчислени исканите суми, вкл. и обезщетение за забава. Представени били ксерокопия, от които не ставало ясно използвания шрифт изискван по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен от пълномощник на ищеца, но не било представено пълномощно за правата му. Договорът на потребителски кредит не отговарял на всички изисквания на ЗПК. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 351 по описа за 2021 г. на РС Мадан се установява, че на 06.10.2021г. пред РС Пловдив Ти Би Ай Банк ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № ** срещу П. Ц. К.. След изпращане на делото по подсъдност на РС Мадан, със Заповед №**/03.12.2021 г. на РС Мадан за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банка, е разпоредено длъжникът П. Ц. К. да заплати на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД следните суми: 959,72 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 02.06.2018 г; 134,38 лв. (сто тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) – договорна лихва за периода 05.07.2018 г. – 05.04.2019 г., 341,44 лв. (триста четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода 05.07.2018 г. – 23.09.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 28,71 лв. (двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева), определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл.

26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 03.12.2021г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което са дадени указанията на заявителя за ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, че може да подаде иск относно вземането си на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е връчено на заявителя ТИ БИ АЙ БАНК на 15.09.2022 г. В едномесечния срок от получаване на съобщението – на 10.10.2022 г. е постъпила исковата молба по настоящото дело от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, който твърди да е придобил процесното вземане срещу ответника на 2

29.10.2021 г. с Приложение № 1/29.10.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключен на 31.08.2018г. между АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД. Като доказателство по делото е представен Рамков за продажба на вземания от 31.08.2018 г. сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на продавач и Агенция за събиране на вземания ЕАД в качеството на купувач, с който страните се съгласили продавачът да прехвърля на купувача регулярно, а всеки три-шест месеца, своите вземания по договори за потребителски кредит срещу заплащане на покупна цена. Представен е Анекс от 29.10.2021 г. към Рамковия договор от 31.08.2018г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на продавач и Агенция за събиране на вземания ЕАД в качеството на купувач, с който купувачът придобива портфейл от вземания, подлежащ на прехвърляне, които вземания са индивидуализирани в приложение № 1 към договора. Съгласно представеното заверено копие от приложение №1 от 29.10.2021г., вземането на Ти Би Ай Банк против П. Ц. К., произтичащо от договор № *** от 02.06.2018г. е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Като доказателство по делото и прието и Приложение № 2 от 31.08.2018г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г., представляващо потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В случая се касае за частно правоприемство при прехвърляне на вземане чрез договор за цесия, настъпило в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /заявлението е подадено на 06.10.2021 – вх. № 57371 на РС Пловдив/, като в тази хипотеза легитимиран да предяви установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК е и цесионерът ако е спазил едномесечни срок на иска по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Тъй като е налице функционална връзка между заповедното производство и исковото производство и според изричната разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК относно момента, от който искът се счита за предявен, а именно от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД е първоначална страна по смисъла на чл.

226, ал. 1 от ГПК С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не е предявил чужди права пред съд. Доколкото правоприемството е настъпило след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. С оглед изложеното и доколкото от приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е придобил процесните вземания въз основа на договор за цесия на 29.10.2021 г., предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на вземанията и техния размер, в тази част наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и Ти Би Ай Банк ЕАД от 02.06.2018 г., по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва в определен размер, наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му. Ищецът следва да докаже и валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.

Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит № *** на 02.06.2018, от който се установява, че между Ти Би Ай Банк ЕАД от една страна и П. Ц. К. от друга е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 959,72 лева за закупуване на стока и заплащане на услуга. Съобразно чл.

7.2.1 от договора кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. В чл. 8 3 от договора са посочени избраните от потребителя стоки и тяхната единична цена, а именно Play station 1 бр. на стойност 759 лева, Игри – 1 бр. на стойност 55 лева, Джойстик – 1 бр. на стойност 109 лева, BANK защита на уреда агент на стойност 36,72 лева. Съгласно чл. 9 от договора ГЛП бил уговорен между страните в размер на 29,48 %, а ГПР 33%. Общата дължима сума от потребителя възлизала на 1094,10 лева. Съобразно погасителния план към договора вземанията към кредитора Ти Би Ай Банк ЕАД били платими от ответника на 10 бр. погасителни вноски, дължими в периода от 05.07.2018г. до 05.04.2019г. в размер на 109,41 лева всяка. Съгласно чл. 15.1 от Договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. Представен е фискален бон, издаден от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, видно от който в полза на търговеца е заплатена сумата от 923 лева за закупени стоки, а видно от представеното застрахователно удостоверение, ответникът е бил включен и към групова застрахователна полица № *** при застраховател ЗК УНИКА АД, по отношение на сключена застрахова за закупените стоки. По застрахователния договор е начислено задължение в размер на 36,72 лева.