Решение № 1565 от 23.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско дело № 20211100514010 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20116825 от 16.05.2021 г., постановено по гр.дело № 21757/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 175 състав, са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че Г. КР. Н. и П. ИВ. П. дължат на „Т.С.“ ЕАД разделно при равни дялове следните суми: сумата от 3542,51 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 000097, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 326,97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 13.12.2019 г., и сумата от 72,50 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 74769/2019 г. по описа на СРС, 175-ти състав. С решението си СРС е отхвърлил предявените установителни искове за цена на доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 3542,51 лева до пълния предявен общ размер от 3904,36 лева и за периода от м.05.2016 г. до м.10.2016 г., предявените установителни искове за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата от 326,97 лева до пълния предявен общ размер от 447,17 лева, както и предявените установителни искове за сумата от 12,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 13.12.2019 г.

1

Първоинстанционното решение е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.

Недоволни от постановеното решение в частта, с която исковете срещу тях са уважени, останали ответниците в първоинстанционното производство Г. КР. Н. и П. ИВ. П., с оглед на което подали въззивна жалба срещу съдебния акт в посочената част. Жалбоподателите заявяват оплаквания, че съдебното решение в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. По същество навеждат доводи за недоказаност на материалите предпоставки, обосноваващи основателността на предявените искове, които обосновават с твърдения за липса на валидни писмени доказателства, установяващи съществуването и размера на претендираното вземане за топлинна енергия. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. Заявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия (ищец) „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач не изразява становище по подадената от ответниците въззивна жалба.

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е влязло в законна сила поради необжалването му от страна на ищеца.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като същото е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност. Първоинстанционният съд е разрешил правен спор, въведен с редовна искова молба, отговаряща на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания, като спорното материално право е индивидуализирано от ищеца чрез основанието му – договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, съдържанието му, субектите на правоотношението и формулирания петитум за неговата защита.

Досежно правилността на съдебното решение в обжалваната част въззивният съд намира следното:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно , кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлинна енергия и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на §1, т.2а от ДР на ЗЕ. Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните. Процесният случай, обаче, не попада в хипотезата, разгледана в тълкувателното решение, като ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот.

Не е спорно между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт № 112, том II, рег. № 4134, дело № 255/2011 г. на нотариус М.П., с рег. № 236 на НК, се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответниците Г. КР. Н. и П. ИВ. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, бул.

„****, на основание договор за покупко-продажба, считано от 19.12.2011 г.

(датата на сключване на посочената разпоредителна сделка). Поради това въззивният съд приема, че същите притежават качеството на битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между 3 топлопреносното предприятие и собственикът на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл, противно на поддържаното във въззивната жалба, неосъществяването на факта на връчване на приложимите за процесния период Общи условия на ответниците не се отразява на възникването на облигационната връзка между страните. Така, фактът на топлоснабдяване на имота, съвместно с установеното качество на собствениците му като потребители на топлинна енергия, са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

При съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, бул. „**** , се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № № 000097.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото е налице договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Като неоснователни следва да бъде възприето оплакването на въззивниците за неравноправност на клаузи, съдържащи се в Общите условия, доколкото поради липса на изложени конкретни оплаквания в този смисъл въззивната жалба в тази част има бланкетен характер, поради което и не е в състояние да предизвика ревизия на съдебното решение в обжалваната част.

Неоснователно е и наведеното от въззивниците възражение за липса на валидни писмени доказателства, установяващи съществуването и размера на претендираното вземане за топлинна енергия. Напротив, по делото са представени съобщения към фактури, индивидуални справки за използвана топлинна енергия, формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия и други. Последните от гледна точка на разпоредбите на глава ХIV на ГПК („Доказателства“) съставляват частни свидетелстващи документи и като такива не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Ето защо, тези документи са годно доказателствено средство (допустимо според процесуалния закон), като съдът преценява доказателствената им стойност по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. В настоящия случай, фактите, за които свидетелстват посочените документи, а именно количеството реално доставена и потребена през процесния период, попадащ в обхвата на настоящата въззивна проверка, топлинна енергия, както и нейната стойност, са предмет на проверка от вещите лица по допуснатите в първоинстанционното производсто съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи, които настоящата инстанция кредитира като извършени обективно, компетентно и добросъвестно.

4

От заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се и че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението се посочва, през процесния период в имота е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/ и 1 брой водомер за топла вода.