Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2092 от 19.11.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4737/2019
Вид
Решение № 2092
Подписан
19.11.2019
В сила
13.02.2020
Състав
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 127, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№2092/19.11.2019г.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На дванадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4737 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.Н.К., депозирана чрез адв.П.Т., против Наказателно постановление № В-00469948/04.09.2019г., издадено от Хр.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен, Търговище, Разград и Силистра, упълномощен съгласно Заповед №171/09.03.2017г, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите

/ЗЗП/ за нарушение на чл.

127, ал.2 от ЗЗП.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е издадено в противоречие с процесуалните правила. Сочи се нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , като се изтъква, че в НП не било посочено място на нарушението. Не била извършена проверка на адреса на управление на търговеца, поради което и твърдението, че регистъра липсвал не било безспорно. Сочи се че липсвало нормативно изискване и утвърден образец на регистър за рекламации. В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от адв.Т., която моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Представителят на органа издал

НП, оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2019г. в КЗП –РД Варна постъпила жалба от потребителката Зоя Симеонова заведена под вх.№В-03-1456/01.08.2019г. относно рекламация за направена поръчка по изготвяне на курсова работа от търговеца „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: *********.

По депозираната жалба, в КЗП-РД-Варна била започната проверка, възложена на св.Х.Х.-служител в КЗП.

Последната изготвила покана до търговеца за явяването му в КЗП. На отправената покана се явил управителя на възз.дружество, за което св.Х. съставила КП №2668534/13.08.2019г. С протокола тя изискала да бъдат представени в КЗП становище от дружеството по постъпилата жалба и регистър за рекламации. На 19.08.2019г. представляващият дружеството се явил в РД на КЗП-Варна, като представил становище от възз. дружество и „Книга за похвали и оплаквания“. За горното от св.Х. бил съставен протокол за проверка на документи № К-0120368/19.08.2019г. При запознаване със съдържанието на книгата за похвали и оплаквания, св.Х. констатирала, че това била празна тетрадка с широки редове.

С оглед на гореизложеното св.Х. приела, че търговецът „П.Р.“ ЕООД, ЕИК: ********* не е изпълнил административното си задължение да поддържа регистър на предявените рекламации, с което е нарушил законовата разпоредба на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Приела също, че нарушението е извършено на 19.08.2019г. в гр. Варна.

На 19.08.2019г, св. Х. съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на въззивното дружество, бил му предявен и връчен , като последният го подписал без възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

Съдът кредитира показанията и на св.Х.Х., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.Хр. Х., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копие на начална страница на книга за похвали и оплаквания, становище, копия на фактура, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№171/09.03.2017г.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Те съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, като за съда не остава никакво съмнение, че това е мястото на нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е компетентен да разгледа спора. Ето защо съдът не споделя посоченото в жалбата, че в НП не било отразено мястото на нарушението, с което било допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Търговецът е наказан за допуснато нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Съгласно чл. 127 ал. 2 ЗЗП : „Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.“ Според дефиницията на §

13 т.2 ДР ЗЗП :

"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Търговецът предоставя стока или услуга на потребителя и е длъжен да поддържа регистър на рекламациите, съгл. чл.127 ал.2