Решение № 406 от 13.10.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1735/2021
- Вид
- Решение № 406
- Подписан
- 13.10.2021
- В сила
- 13.10.2021
- Състав
- Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Дафина Николаева Арабаджиева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 406 гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20215300501735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „Окай 2005“ ЕООД против решение № 260178/20.04.2021 г. по гр.д. № 984/2020 г. на Районен съд – Асеновград в частта, с която жалбоподателят „Окай 2005“ ЕООД е осъден да заплати на „Олмена транс“ ООД сумата от 6 447 лв. главница, дължима по фактура № 110 от 31.01.2019 година, ведно с обезщетение за забава от 06.02.2019 г. – 02.07.2020 г. в размер на 918,77 лв. и е осъден да плати разноски. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Посочва се, че още с отговора на исковата молба са представени писмени доказателства за заплащане на претендираната сума по фактура № 110 от 31.01.2019 г., като първоинстанционният съд не е съобразил така извършеното плащане и в нарушение на материалния и процесуалния закон е осъдил жалбоподателя да заплати повторно сумата по фактурата. Моли обжалваното решение да се отмени, като се отхвърли предявеният иск.
1
Постъпил е отговор от въззиваемата страна „Олмена транс“ ООД, в който се посочва, че решението е валидно, допустимо и правилно, като се излагат подробни съображения. Твърди, че действително са представени доказателства за плащане, но не и на цялата претендирана сума. Посочва се, че в отговора ответникът е направил признание на иска, поради което е поискано постановяване на решение при признание на иска. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Преди съдебното заседание е постъпила е молба от жалбоподателя от 05.10.2021 година, в която заявява, че поддържа въззивната жалба, няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания. Моли да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящата инстанция.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата e частично основателна.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от „Олмена Транс“ ООД против „ОКАЙ 2005“ ЕООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 258 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6447 лв. – главница, дължима на основание сключен договор за изработка с предмет „Изкореняване на дънери с багер на обект в с. *****, съгласно фактура № 0000000110 от 31.01.2019 г. и сумата от 918,77 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.02.2019 г. до 02.07.2020 г.
Претендира се и законна лихва, като в тази част решението не е обжалвано.
Ищецът твърди, че е сключил в качеството му на изпълнител с ответника в качеството на възложител устен договор, по силата на който му е възложено да извърши дейност по изкореняване на дънери с багер на обект в с. ***** срещу определено възнаграждение в размер на 50 лева на час. Работата е извършена в периода от 03.01.2019 г. до 24.01.2019 г., като са представени на 2 възложителя дневни актове, от които са видни машината, с която е извършвана дейността, водачът, датата и часовете, в които е извършвана. Въз основа на тях е направен опис и е начислена дължима сума в общ размер на 6447 лв. с ДДС, за което е издадена процесната фактура, която е изпратена на възложителя и получена от него на 04.02.2019 г. Доколкото извършването на дейността е част от Оперативна програма „ОГП *****“, се сочи, че от изявление на община ***** относно изпълнението на тази програма става ясно, че дейността е извършена. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.02.2019 г. (2 дни след получаване на фактурата) до датата на депозиране на исковата молба в съда.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който заявява, че признава предявения иск, като представя платежно нареждане за заплащане на сума в общ размер от 7315, 62 лв. на 02.11.2020 г. Моли да се приеме, че не е станал причина за завеждане на делото и с оглед на направеното признание да не бъде осъждан да заплаща разноски по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че от изложеното в отговора на исковата молба и удостоверения факт на плащане на главницата и частично претендираното обезщетение за забава може да се направи извод, че ответникът признава, че е дължал процесните суми към датата на депозиране на исковата молба. Доколкото обаче се представят доказателства за заплащането на тези суми, то не може да се приеме, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по отношение на платената в хода на производството от ответника сума. По реда на чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид извършеното плащане и признанието на ответника, което до размера на платената сума, следва да се приеме за признание на релевантните по делото факти, а именно: изпълнение на възложената работа, възникване на задължението на ответника за заплащане на изработеното, размера на възнаграждението и изпадането в забава.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за сумата от 7315, 62 лв., платена на 02.11.2020 г. след завеждане на делото на 02.07.2020 г., включваща 3 в себе си главница в размер от 6447 лв. и обезщетение за забава в размер на 868,92 лв. предявеният иск е следвало да се уважи, като се постанови решение при признание на иска. Обжалваното съдебно решение в тази част следва да се отмени, като се отхвърлят предявените искова за главница в размер от 6447 лв. и обезщетение за забава в размер на 868,92 лв., като платени в хода на производството.
По отношение на сумата от 50,15 лв.- обезщетение за забава за исковия период с оглед на депозираното признание на иска, заявеното от ищеца, че желае постановяване на решение при признание на иска и наличието на предпоставките за това, правилно първоинстанционният съд е постановил решение при признание на иска и е уважил претенцията. В тази част обжалваният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Във въззивната жалба се оспорва и дължимостта на разноските, като се сочи, че такива не се дължат, тъй като са налице предпоставките по чл. 78, ал.
2 ГПК. Така цитираната норма изисква кумулативно наличие на посочените в нея предпоставки, а именно: ответникът с поведението си да не е станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В настоящия случай, доколкото плащането е след завеждане на делото и повече от година след настъпването на изискуемостта на вземането, то не е налице първата предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и правилно първоинстанционният съд е приел, че се дължат разноски от ответника за първоинстанционното производство, както и за обезпечителното такова.
Независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, доколкото плащането е извършено в хода на делото, то ответникът дължи на ищеца всички направени по делото разноски, поради и което обжалваното решение в тази част следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция и частичната основателност на депозираната въззивна жалба в полза на всяка от страните по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски по съразмерност. Жалбоподателят претендира разноски за въззивното производство в размер на 153,94 лв.- заплатена държавна такса, от които съразмерно на уважената част следва да му се присъди сумата от 152,89 4 лв. Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство в размер от 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, от което съразмерно на отхвърлената част следва да се присъди сумата от 8,23 лв.
В случая се касае за търговски спор с цена на иска под 20 000 лв., поради и което на основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване пред ВКС.
Предвид изложените съображения, ПОС, VІ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260178/20.04.2021 г. по гр.д. № 984/2020 г. на Районен съд – Асеновград в частта, с която „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ***** е осъден да заплати на „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** сумата от 6 447 лв. главница, дължима по фактура № 110 от 31.01.2019 година, ведно с обезщетение за забава от 06.02.2019 г. – 02.07.2020 г. в размер на 868,92 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** против „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ***** искове за заплащане на сумата от 6 447 лв. главница, дължима по фактура № 110 от 31.01.2019 година, ведно с обезщетение за забава от 06.02.2019 г. – 02.07.2020 г. в размер на 868,92 лв. поради плащане в хода на делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260178/20.04.2021 г. по гр.д. № 984/2020 г. на Районен съд – Асеновград в частта, с която „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ***** е осъден да заплати на „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** сумата представляваща разлика между сумата от 918,77 лв. и 868,92 лв., а именно: сумата от 50,15 лв.- обезщетение за забава от 06.02.2019 г. – 02.07.2020 г., както и в частта, с която са присъдени в полза на „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** разноски по производството в размер на 1494,65 лв. и разноски по обезпечителното производство в размер на 775 лв.
ОСЪЖДА „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** да заплати на „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ***** сумата от 152,89 лв. - разноски пред въззивната инстанция по съразмерност.
5
ОСЪЖДА „Окай 2005“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на „Олмена транс“ ООД, ЕИК ***** сумата от 8,23 лв. - разноски пред въззивната инстанция по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6