Решение № 1279 от 31.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Варна, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110202465 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. С. Г. с ЕГН ********** от с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна срещу НП № 23-0433000605/17.05.2023 год. на Началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е била санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева, наложена на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е извършвано цитираното в НП и АУАН нарушение, и че поради техническа грешка в НП в номера на процесното МПС била разменена една цифра като съответно по този начин се нарушавало правото на въззивната страна на защита.

В съдебно заседание въззивника, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована, не изпраща представител, депозирани са писмени бележки от юрисконсулт К.Л.-А..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН, серия GA№988151/06.05.2023 год. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 06.05.2023 год., около 15:43 часа в гр. Варна, ул."Стара планина" 74, посока ул. „Иван Рилски", жалбоподателката като водач на товарен автомобил – „Дачия Дъстер“ с рег. № *** го управлявала без да има поставен обезопасителен колан по време на 1 движение, с който МПС е оборудвано -нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на въззивната страна, която в графата бележки и възражения не отразила да има такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта И., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на св.И., като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14 - дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор към ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на 2 защита на жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателката Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" от 50 лева.

По делото се установи, че жалбоподателката е управлявал автомобила без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се установява в процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. Самата тя не оспорва този факт в жалбата, напротив твърди че е махнала предпазния колан, за да може свободно да управлява автомобила, докато се е придвижвала към забелязано свободно място за паркиране в „синя зона“.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката е извършила от обективна страна вмененото и нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателката при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателката е съзнавала задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не е изпълнила същото, като е управлявала МПС без да си сложи колана и е искала това.

Наложеното на жалбоподателката административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

Съдът не споделя становището на въззивника, че допуснатата техническа грешки в изписването на регистрационния номер на МПС е довело до объркване или ограничаване на правото й на защита, защото дори и да има допусната грешка в номера, във всеки един от двата документа АУАН и НП е изписан и правилно и става ясно, че се касае за въпросното МПС. Нарушението е с формален характер, нарушителя е установен от служители на МПР, възприет директно без колан по време на управление на процесното МПС и от всички доказатеклствеа по делото става ясен и номера му, без да е налице объркване в какъвто и да е аспект.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление, е законосъобразно и правилно като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, 3 както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Варна има молба от юк. Л.-А./, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Варна по делото, в размер на 80 (осемдесет) лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр.

Варна. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0433-000605/17.05.2023 год. на Началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна, с което на П. С. Г. с ЕГН ********** от с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е била санкционирана с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева, наложена въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. Г. с ЕГН ********** от с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 ( осемдесет ) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4