Решение № 1320 от 21.12.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София,

................2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА

КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС А.

ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Елка Григорова и прокурора ……………….., като разгледа докладваното от съдия А. ВНЧХД № 2230/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от повереника на частния тъжител К.Д.Т. срещу присъда от 26.10.2017 г. по НЧХД № 17721/2015 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с която подс. С.Т.А. е признат за невиновен в това в това, на 27.03.2015 г., в сутрешния блок на „ТВ 7“ „Д.У.Б.“, с казаното от него „С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр.Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество“, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми“, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат“, „Всички ние плащаме данък от 0.30 лв. на мегават час, данък адвокат Т.“, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат“, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител К.Т., както и да е обидил същия публично и по друг начин - в телевизионното предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото с тъжбата на К.Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подс. С.А. е признат за невиновен и в това на 27.03.2015 г., в сутрешния блок на „ТВ 7“ „Д.У.Б.“, с казаното от него „С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр.Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество“, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми“, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат“, „Всички ние плащаме данък от 0.30 лв. на мегават час, данък адвокат Т.“, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат“, да е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител К.Т. и да му е приписал престъпления, както и да е наклеветил същия публично и по друг начин - в телевизионното предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото с тъжбата на К.Т. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл.

147, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че подс. С.А. е извършил вменените му в тъжбата на К.Т. престъпни деяния и се оспорват изводите на първата инстанция, според които с инкриминираното интервю подсъдимият не е оклеветил и обидил тъжителя. Оспорва се присъдата на първата инстанция и в частта, с която са възложени на тъжителя разноски в прекомерен, според повереника му размер. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена присъда, с която подс. С.А. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание на въззивния съд повереникът на частния тъжител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Счита, че мотивите към първоинстанционната присъда са необосновани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото е установена неистинонността на твърденията на подсъдимия, разпространени в инкриминираното интервю, както и че тези твърдения за засегнали доброто име и личното достойнство на тъжителя. Излага и съображения, че явно подсъдимият не е целял да информира по добросъвестен начин аудиторията на предаването, а съзнателно е оклеветил и обидил частния тъжител. Пледира да бъде отменена присъдата на районния съд и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда, като прави възражение и за прекомерност на възнаграждението, което подсъдимият претендира като платено на ангажираните от него защитници.

Защитниците на подс. С.А. оспорват въззивната жалба. Излагат доводи, че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие с установените по делото факти, като същата е обоснована и правилна. Считат, че подсъдимият е дал инкриминираното интервю, като е споделил информация, която е считал за вярна и която е била основана на документи, които към този момент са съществували. Пледират да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, като бъдат присъдени и направените от подсъдимия разноски за адвокатска защита.

ОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към 2013 г. -

2015 г. подс. С.А. бил изпълнителен директор на „Е.П.“ - Варна. Срещу Дружеството се водили много дела във връзка със сметки на клиенти /потребители/, но тъй като „Е.П.“ - Варна отчитало загуби, значително надвишаващи задълженията му към клиентите, което било преценено като „източване“ на Дружеството, в посочения период било разпоредено на служителите му извършване на проверки относно посочените обстоятелства. Тези обстоятелства били известни и на юрисконсултите на дружеството И.В.и Д.Н., във връзка с работата им и изпълнение на служебните им задължения. Резултатите от горепосочените проверки регулярно, постоянно били докладвани на ръководството на дружеството, включително и на подс. С.А.. Именно така той бил информиран за следното:

Голяма част от всички дела за корекции на сметки срещу „Е.П.“ - Варна се водили от адвокат К.Т. и при спечелване на делото от клиента присъдените му суми веднага били прехвърляни като вземане - първоначално - на едно и също физическо лице - Й.Н., като уведомленията до „Е.П.“ - Варна за така цедираните вземания ставали чрез пълномощник адв. Т. за Й.Н.. Й.Н. впоследствие прехвърляла тези суми, обикновено раздробени на много малки стойности, на различни юридически лица, които имали едни и същи седалище и адрес на управление, а после всяко от тези юридически лица образувало отделно изпълнително дело, което натоварвало с още разноски „Е.П.“ Варна, които разноски в доста от случаите многократно надвишавали размера на задължението по изпълнителния лист, по образувани изпълнителни дела при едни и същи ЧСИ, нямащи местна компетентност за тях. През март 2014 г. „Е.П.“ - Варна, в опит да спре образуването на множеството такива изпълнителни дела, предприело действия по доброволно изплащане на присъдените със съдебни решения суми, като ги изпращало на клиентите си с пощенски записи, поради липса на информация за банковите им сметки. На служителите на Дружеството направило впечатление, че лицата, на които били изпращани тези пощенски записи, не се явявали в пощенските станции, за да си получат тези суми, като за много от тези случаи в последствие за същите суми били завеждани срещу Дружеството изпълнителни дела. През лятото на 2014 г. в тези отношения се появили „КНМ Г.” ЕООД и „И.” ЕООД и сумите по спечелени от адв. К.Т. дела били събирани вече от едно от тези две дружества, на които клиентите на „Е.П.“ - Варна, с пълномощник адв. К.Т., прехвърляли своите вземания по фактурите за корекции на сметки, и за тях „КНМ Г.” ЕООД започнало да образува изпълнителни дела, по които като пълномощници на „КНМ

Г.” ЕООД се явявали двама юрисконсулти - Г.и Д., за които имало пълномощно от адв. К.Т.. На 26.10.2014 г. в „Е.П.“ Варна се получило уведомление, подадено от пълномощник адв. К.Т., че всички тези вземания /стотици вземания/ се прехвърлят от „КНМ Г.” ЕООД към „И.” ЕООД, като в средата на месец март 2015 г. „КНМ Г.” ЕООД уведомило „Е.П.“ Варна, че се оттеглят горепосочените уведомления за цесии, по силата на които „КНМ Г.” ЕООД прехвърля своите вземания в полза на „И.” ЕООД, по причина, че адв. К.Т. не е разполагал с представителна власт да сключи договори за цесии от името на „КНМ Г.” ЕООД, въпреки което към края на месец март 2015 г. „Е.П.“ Варна получило от „И.” ЕООД, чрез пълномощник адв. К.Т., покана за доброволно плащане на него цедираните вземания.

„Е.П.“ Варна установило, че за образуваните изпълнителни дела, след водените от адв. Т. граждански дела, в периода март 2013 г. - март 2015 г., е заплатило около 2 000 000 лева, включващи освен дължимото от дружеството към клиентите му по корекциите на сметките, и разноски за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения, и такси за изпълнителните дела. „Е.П.“ Варна установило и че информация за неговите клиенти с корекционни фактури, във вид на разпечатки, са предоставяни от служител на дружеството на сътрудници на адв. Т., както и че има договори за цесия, за които клиентите не знаят. За тези свои констатации „Е.П.“ Варна сезирало с жалби съответно компетентните органи - прокуратура, Дисциплинарен съд на Варненска адвокатска колегия, Висш адвокатски съвет, Камара на ЧСИ и др.

На 25.03.2015 г. Дисциплинарният съд при АК-Варна по образувани дисциплинарни дела /едното от които по жалба на „Е.П.“ Варна, а другото - по жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“/, във връзка с пълномощни за адв. Т. от различни лица, в т.ч. и от починали такива /П.Ж., Н.Н./, наложил на адв. Т. наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска дейност“ за съответно определен срок, като Висшият дисциплинарен съд в последствие отменил наказанието по делото по жалба на „Е.П.“ Варна и намалил срока на наказанието по делото по жалба на „ЧЕЗ Е.Б.“.

На 22.10.2014 г. „Е.П.“ Варна получило постановление от 16.10.2014 г. от РП - Варна за прекратяване на прокурорска преписка №8664/2014 г. и отказ за образуване на досъдебно производство, с оглед преценката, че извършеното от адв. Т. деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, е с явно незначителна обществена опасност, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.

Поради подчертан обществен и медиен интерес за „източване“ на енергодружествата в България, както и предвид участие преди това на адв.

Т. в телевизионно предаване на М.Ц.по такива въпроси, „Е.П.“ Варна преценило, че следва да приеме поканата за такова участие, което да бъде осъществено от С.А., който се съгласил и приел да участва на 27.03.2015 г. в сутрешния блок на „ТВ 7” в предаването „Д.У.Б.”.

В посоченото предаване подс. С.А. говорил за горепосочените фактически обстоятелства, установени от служители на дружеството, като използвал и думите: ”С използване на фалшиви документи включително, Г.а, която се води, нейният идеолог е един адвокат от гр. Варна - К.Т., успя за последните две години да източи 2 милиона лева от нашето дружество”, „С фалшиви адвокатски пълномощни и неистински договори за цесия, без клиентът да знае, прехвърля дълга, който ние имаме към клиента, да речем на тридесет фирми”, „Източването на информация продължава пак по някакъв начин. Базата данни с клиенти, към които ние имаме да връщаме суми, се намира у този адвокат”, „Всички ние плащаме данък от 0,30 лева на мегават час, данък адвокат Т.”, „Да не говорим, че има скандални случаи, когато има мъртъвци, които са сключили договор за адвокатска помощ и са дали пълномощно след смъртта си...пак с въпросния адвокат”.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства: обясненията на подс. С.А.; показанията на свидетелите И.В., Д.Н., И.Г.; заключенията на назначените в хода на производството техническа експертиза и лицево-идентификационна експертиза; писмени доказателства, между които справка за съдимост на подс. С.А., пълномощни за адв. К.Т. и от него за други лица, уведомления за цедиране на вземания, жалби до