Определение № 1265 от 17.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 17.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002102970 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Доспат, чрез адв. Н. Т., срещу въззивно решение № 85 от 25.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 72/2024 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. С това решение е потвърдено решение № 46 от 07.09.2023 г., постановено по гр. д. № 57/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск по чл.225а ЗУТ от Община Доспат срещу Б. А.

Б. за признаване за установено, че по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 30/2022 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, ответникът Б. А. Б. дължи на ищеца Община Доспат разликата над уважения размер на иска за главница от 2216,50 лева до претендирания размер на главницата от 8776,56 лева, представляваща реализирани от Община Доспат разходи за премахване на незаконен строеж на основание влязла в сила Заповед № А-203/24.03.2016 г., издадена от кмета на общината, въз основа на която е извършено принудително премахване на незаконен строеж – селскостопанска сграда с навес, находяща се в ПИ с идентификатор № ***, кв. 22 по плана на гр. Доспат, за сметка на ответника Б. А. Б., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното 1 обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещото лице да има достъп до обекта на изследването, тъй като същият е премахнат преди образуване на съдебното производство?“; 2/ „Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/базира на доказателствата, включително и данните от експертно заключение, събрани в друго производство, в конкретния случай по адм. д. № 122/2016 г. по описа на Административен съд – Смолян и следва ли гражданският съд да зачете решението на административния съд на основание чл. 302 ГПК – конкретно относно конструкцията на незаконния строеж?“; 3/ „При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения от експертизи на вещото лице по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му стойност съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема?“; 4/ „Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, и да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?“.

По поставените процесуалноправни въпроси касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на I т.о., т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК, решение № 117 от 22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. на I т.о., решение № 10 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 1921/2021 г. на III г.о., решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на III г.о. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата Б. А. Б., чрез адв. И. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че производството пред Районен съд – Чепеларе е образувано по искова молба на Община Доспат против Б. Б., като са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и чл. 92 ЗЗД, доколкото длъжникът в заповедното производство е депозирал редовно възражение срещу издадената 2 заповед за изпълнение. Като установено по делото от фактическа страна е посочил, че спрямо Б. е издадена влязла в сила заповед № А-203/24.03.2016г. за премахване на незаконен строеж „Селскостопанска сграда с навес“, изградена в гр. Доспат; въпросната заповед е влязла в сила, като е породила задължения за ответника да премахне строежа; ответникът е изпълнил частично задълженията си, произтичащи от тази заповед, като до деня, определен за премахване на незаконния строеж, същият е демонтирал доброволно дървената конструкция на сградата, включваща покривната конструкция, втория етаж и навеса (съгласно съдържанието на съставения протокол Приложение № 1 от 22.02.2018 г и показанията на св. Огнянов, които са кредитирани изцяло); ищецът е възложил на „Титан строй Д“ ООД да премахне незаконния строеж след проведена обществена поръчка, като същият строеж /неразрушена зидария на първия етаж/ е премахнат от работници на дружеството на 27.02.2018 г.; за извършената услуга Община Доспат заплатила на изпълнителя сума в размер на 8776, 56 лева, като съгласно издадената фактура спрямо Община Доспат са фактурирани дейности по събаряне на масивен зид и основи с обем от 27,3 куб. метра, натоварване и извозване на 63 кубически метра отпадъчни материали.

Като спорни по делото въззивният състав е посочил въпросите каква точно е стойността на извършеното СМР по събаряне на незаконния строеж и извозването на отпадъците, респективно какви дейности са извършени от наетото дружество-изпълнител. Взел е предвид изготвените в хода на първоинстанционното производство три експертизи. В тази връзка е установил, че в изготвената експертиза от 27.03.2023 г. вещото лице Асанов е посочило, че стойността на дейността по събаряне на незаконния строеж по определени от него пазарни цени възлиза на 1793 лева, а по цените и количествата, определени от изпълнителя стойността е в размер на 7872 лева с ДДС; че в изготвената допълнителна експертиза от 08.06.2023 г. е посочено, че ако се вземат предвид съдържащите се данни по образуваното адм. дело № 122/2016 г. на Административен съд – Смолян, стойността на услугата е в размер на 2216, 50 лева /по цени на изпълнителя/, а ако се приеме, че услугата има за предмет отчетените количества от изпълнителя, то стойността на събарянето възлиза на 7871 лева; че в изготвеното допълнително заключение от 28.07.2023 г., вещото лице е посочило, че ако разрушената сграда е имала бетонни фундаменти, то събарянето на незаконния строеж, ведно с изградения дървен навес възлиза на 4444, 90 лева, като в тази експертиза вещото лице е включило стойността за събаряне на навеса в размер на 1406,70 лева. Отделно е констатирал, че съгласно заключението на вещото лице в трите експертизи, изпълнителят е извършил реално разваляне на зидария с общ обем между 10,84 до 12,96 кубически метра, като генерираният отпадък е с обем между 14 и 19 кубически метра според различните варианти на изчисление. Отбелязал е още, че в изготвената последна експертиза по делото, вещото лице е дало категоричен извод, че съборената сграда е нямала бетонни фундаменти, като първият етаж от сградата е бил изграден от бетонни тухли, а вторият етаж и 3 прилепеният навес са били изградени от изцяло дървена конструкция.

Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд относно кредитирането на изготвената експертиза, заведена на 09.06.2023 г. В същата е посочено, че стойността на услугата по събаряне на незаконния строеж, извозването и депонирането на генерираните отпадъци възлиза на 2216,50 лева, като са отчетени определените цени за тези услуги, посочени в договора за обществената поръчка. Изложила е съображения, че вещото лице е дало подробен отговор на поставените му въпроси, след като се е запознало и с материалите по образуваното административно дело, в хода на което е оспорена заповедта за събаряне на незаконния строеж. Споделила е също така, че правилно районният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по последната изготвена експертиза от месец юли 2023 г., тъй като в стойностната сметка са включени дейности по събаряне на дървена конструкция, навес и бетонни фундаменти, които не са извършени от дружеството – изпълнител. Отделно в тази експертиза вещото лице изрично е посочило, че сградата е нямала бетонни фундаменти, като ответникът сам е демонтирал дървената конструкция в сградата. При тези съображения е обосновала извод, че ищецът няма основание да претендира вземане в посочения размер от 4444,60 лева за дейности, които не са извършени.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че некоректно „Титан строй Д“ ООД е фактурирало извършени дейности в издадената фактура от 28.02.2018 г., като е отразено, че е извършено събаряне на зидария с обем от 27,4 кубически метра и извозване на отпадъци с обем от 63 кубически метра, които обстоятелства е намерил, че не кореспондират с тези, установени от вещото лице. Като неоснователно е преценил възражението на общината, че изготвената експертиза в хода на административното производство е следвало да се ползва като доказателство и по настоящото дело, приемайки, че предметът на настоящото дело е различен от този, разглеждан в хода на административното обжалване на заповедта за премахване на незаконния строеж.

От правна страна въззивният съд е намерил, че основателността на исковата претенция по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 225а, ал. 5 ЗУТ , е обусловена от наличието на следните кумулативно предвидени от закона материалноправни предпоставки, а именно: обедняване на общината ищец чрез извършване на разходи по принудителното премахване на незаконно изградения строеж и обогатяването на ответника – собственик на имота, причинната връзка между тях, както и изпадането на ответника в забава.

Посочил е, че за общината, която въз основа на заповед на по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ е започнала процедурата по принудителното премахване на незаконния строеж, изискуемостта на вземането настъпва в деня, в който разходите за събарянето и премахването на сградата са действително направени, т. е. от деня на плащането на дължимата сума от Общината на дружеството – изпълнител. Констатирал е, че от този момент за общината се поражда правната възможност да претендира от лицата по чл. 225а, ал. 6 ЗУТ 4 възстановяването на платената сума по цените, договорени в договора за обществената поръчка. В тази връзка е констатирал, че по делото се оспорва стойността на извършените разходи за премахването на незаконния строеж, както и дали дружеството – изпълнител е извършило фактурираните и възложени дейности, а от там и какво вземане се дължи в полза на ищеца по делото.

Въззивният състав е установил още, че чрез принудителното събаряне и премахване на незаконния строеж по предвидения в разпоредбата на чл.

225а ал. 1 – 4 ЗУТ административен ред, Община Доспат чрез възлагане на работата на трето лице, е изпълнила едно чуждо задължение – това на собственика на имота, в който са изградени незаконните строежи, поради което ответникът дължи заплащането на ищеца на всички разходи, направени във връзка с премахването на незаконния строеж, с които неоснователно се е обогатил за сметка на общината. Изтъкнал е, че ответникът е длъжен да заплати на Община Доспат стойността на предоставената услуга от дружеството – изпълнител по цените, определени в хода на проведената процедура за определяне на изпълнител чрез обществена поръчка. Приел е за установено по делото, че дружеството – изпълнител „Титан строй Д“ ООД е премахнало незаконния строеж, като в същото време неправомерно са фактурирани дейности спрямо Община Доспат, които не са извършени от изпълнителя по обществената поръчка. Изложил е съображения, че дружеството – изпълнител е фактурирало дейности по разваляне на зидария и основи на сграда за количества от 27,4 кубически метра на стойност 1013,80 лева, натоварване и извозване на отпадъци от 63 кубически метра на обща стойност 6300 лева, които фактурирани услуги /по количествен показател/ драстично се различават от установените количествени стойности на предоставената услуга, констатирана по обем и цени в изготвената експертиза от вещото лице Асанов от 08.06.2023 г. Съобразил е констатациите на вещото лице, че има извършено разваляне на зидария от 10,84 кубически метра на стойност 401,08 лева /без ДДС/, натоварване и извозване на отпадъци от 14,46 кубически метра на стойност 1445,90 лева /без ДДС/, като тези количествени стойности са между три и четири пъти завишени в издадената фактура от страна на изпълнителя. Посочил е, че при определяне на цената на услугата вещото лице е отчело именно цената, договорена в хода на обществената поръчка, като пазарната стойност на услугата е намерил за неотносима към настоящия спор.