Определение № 17139 от 11.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17139 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20241110133185 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С разпореждане от 12.11.2024 г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.07.2024 г. по гр.д. № 33185 /2024 г. по описа на СРС. С молба от 04.02.2025 г. от ************ на осн. чл. 248 ГПК е поискано допълването му в частта за разноските, позовавайки се на това, че присъждане на разноски е поискано с възражението по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ************ излага становище неоснователност на подадената молба.

Съдът констатира, че разпореждане от 12.11.2024 г. не е връчвано на Ю.

С. чрез адв. Б., като по делото няма сигурни данни за датата на получаване на разпореждането от същите, ето защо приема, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство, ОСГТК на ВКС е приело, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

В разглеждания случай, действително съдът не се е произнесъл по искането за разноски, ето защо приема, че е сезиран с искане за допълване в частта за разноските. Действително с подадените на осн. чл. 414 ГПК възражения, Ю. С. чрез адв. Б. е отправила искане за присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното 1 производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.

1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. За определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази критериите, изведени в актуалната практика на съда. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА ************, ЕИК 130175000 да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна защита на Ю. Д. С. осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2