Определение № 3984 от 13.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3984 гр. София, 13.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20258002100244 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. Я., чрез адвокат И. В., срещу въззивно решение № 206 от 23.07.2024 г., постановено от Монтанския окръжен съд по в.гр.д. № 207/2023 г.

Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещните страни Ю. В. Л. и Л. Ю. В., чрез адвокат Н. В., отговарят в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Монтански окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Ломски районен съд, отхвърлил предявените от А. П. М. (починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от законните наследници – внуците Ж. Д. Я. и И. Д. Я.) чрез законния представител и настойник Д. П. Д. искове, както следва:

1. за прогласяване на нищожност на договор, оформен в нотариален акт № 165 от 19.10.2016 г. поради липса на съгласие на продавача, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; 2. за прогласяване на нищожност на същия договор, поради противоречие с добрите нрави, на 1 осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 3. за унищожаване на същия договор, поради това, че прехвърлителят е бил в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД; 4. обусловения иск по чл. 108 ЗС относно имота, предмет на прехвърлителната сделка по горния договор. 5. за прогласяване нищожност на волеизявлението на упълномощителя, оформено в пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието), с което е представляван продавача по договора, оформен в нотариален акт № от г., поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД; за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие на продавача; 6. за прогласяване на нищожност на същия договор, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 7. за унищожаване на волеизявлението на упълномощителя, оформено в пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието), като изразено от дееспособно лице, което при изразяването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си и 8. за обявяване на недействителността на договора за продажба, оформен в нотариален акт № от г., като сключен без представителна власт, на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 9) да се признае по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имота – предмет на атакувания договор и да се предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС;

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че ищцата А. П. М. (починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от законните наследници – внуците Ж. Д. Я. и И. Д. Я.) е била собственик на няколко недвижими имота. С нотариален акт № от г. ищцата е продала на Ю. Л. и В. В. апартамент с площ от от кв. м., находящ се в гр. Л., за сумата от 9000 лв. На 19.06.2017 г. с нотариално заверено пълномощно с рег. № (удостоверяващ подписа) и рег. № (удостоверяващ съдържанието) ищцата А. М. е упълномощила Ю. Л. и В. В. от нейно име и за нейна сметка да извършват всякакви разпоредителни сделки с друг неин недвижим имот в гр. Л (апартамент с площ от кв. м.), както намерят за добре, при каквито условия намерят за добри, в т. ч. и на осн. чл. 38 ЗЗД, да договарят сами със себе си; на 22.06.2017 г. упълномощените продали сами на себе си описания в пълномощното апартамент; впоследствие, с решение от 23.03.2018 г. на СГС по гр.д. № 11559/2017 г. (влязло в сила на 03.05.2018 г.) прехвърлителката А. М. е поставена под пълно запрещение. Съгласно първоначалната съдебнопсихиатрична експертиза, психическото състояние на прехвърлителката не е позволявало още преди 2017 г. да има годна психическа воля да извършва правни сделки, т.е през времето 19.10.2016 г. 19.06.2017 г., тя не е могла да разбира смисъла и значението на нещата и да ръководи постъпките си. Съгласно допълнителната съдебно-психиатрична експертиза, към 19.10.2016 г. и към 19.06.2017 г., за тежестта на страданието на А. М. може да се съди единствено по наличните данни и не може да се каже със сигурност дали е разбирала смисъла и значението на нещата тогава. От заключенията на съдебнографологичните експертизи е установено, че договорът от 2016 г. и пълномощното от 2017 г. са подписани лично от А. М..

Съдът е намерил, че договорите и нотариалните удостоверения не са нищожни поради липса на съгласие, при установено наличие на изрично изразено съгласие за сключването на сделките от страна на А. М.. Въззивната инстанция заключила, че липсва твърдяното 2 противоречие с добрите нрави - уговорената продажна цена е по-ниска от пазарната, но страните имат договорната свобода по чл. 9 ЗЗД сами да я определят; отношенията между съконтрахентите са били близки, взаимно са си помагали, и изплатената цена е израз на общата им воля. По исковете с правно осн. чл. 31 ЗЗД съдът достигнал до извода, че към момента на изповядване на сделките А. М. не е била в трайна неспособност да ръководи постъпките си, като аргументирал извода си с повторната съдебно-психиатрична експертиза и със “събраните по делото гласни доказателства“;

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК със следните въпроси:

Налице ли е основание процесният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявленито за упълномощаване да бъдат унищожени на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД - когато при сключването на сделката в нея е участвало дееспособно лице, което не е могло да разбира или да ръководи действията си;

Могла ли е А. М. да разбира или да ръководи действията си при сключване на двете сделки - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и волеизявление за упълномощаване;

Длъжен ли е съдът да следи служебно за релевантния момент, в който лицето е изпаднало в състояние, в което не може да разбира смисъла и значението на нещата, както и да ръководи постъпките си;

Има ли право съдът да не вземе под внимание официален документ, който удостоверява психическото състояние на човек (експертно решение на ТЕЛК), след като същият не оспорен от страните;

Следва ли изводът на въззивния съд за това дали лицето е разбирало значението на извършеното и свойството на постъпките си да бъде базиран на цялостен анализ на всички приети по делото доказателства, включително съдебномедицински експертизи, експертно решение на ТЕЛК, решение за поставяне под запрещение, свидетелски показания;

Има ли значение за иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД обстоятелството, че продавачът е бил във висящо производство по поставяне под запрещение към момента на сделките - покупкопродажба и упълномощаване, което производство е приключило с поставянето му под запрещение;

Недействителна ли е сделката, ако са събрани достатъчно доказателства за това, че лицето е страдало от хронична мозъчно-съдова болест преди нейното изповядване;

Може ли лице, което страда от хронично мозъчно съдова болест, да извършва валидни разпоредителни сделки;

Възможно ли е страдащ от хронична мозъчно-съдова болест да извърши надлежно упълномощаване;

Унищожаемостта на пълномощното влече ли унищожаемост на разпоредителната сделка;

Правилно ли съдът не е приел за недоказано с оглед състоянието на А. М., която е имала развиващ се дементен синдром, че тя е можела да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си;

3

Определяща ли е медицинската експертиза за изхода на делото с правна квалификация чл. 31 ззд, или съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и установени обстоятелства, включително, но не само възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица, които са страни по сделката, както и висящо към момента на сделката производство по чл. 5 от закона за лицата и семейството, което е завършило с поставянето на отчуждителя под запрещение;

При преценката дали дееспособното лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или да ръководи действията си, която е определяща за основателността за предявен иск по чл. 31, ал. 2 ззд, съдът е длъжен изцяло да се довери на заключението на експертите (т. е. определящи са медицинските критерии) или съдът следва да направи преценката си, съобразявайки освен медицинските още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент;

Твърди се, че по поставените въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК; решение № 59 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г. на ВКС, IVг.о.; решение № 157 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 14/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 1170 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 4948/2007 г. на ВКС, I г. о

Втората група въпроси, имат отношение към иска с правно осн. чл. осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и те са следните:

Може ли продажната цена да е по-ниска от данъчната оценка и налице ли е накърняване на добрите нрави, ако същото не е обосновано;

Може ли да се приеме нееквивалентност на престациите, ако действителната пазарна цена и данъчната оценка се размина драстично;

Противоречат ли на добрите нрави процесните сделки, с оглед на нарушеното изискване за еквивалентност на престациите;

Налице ли е нарушение на установените нравствено-етични правила на морала при сключването на някоя от процесните сделки;

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо счита, че не са нарушени добрите нрави, като коментира и приетата по делото експертиза относно пазарната стойност на имотите;

Накърняват ли се добрите нрави в случай, че пълномощникът договаря сам със себе си и определи цена, по-ниска от данъчната оценка и два пъти по-ниска от пазарната оценка;

Твърди се противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.; решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о.; решение № 158 от 5.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 493/2021 г., IV г. о.; Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК; решение № 462 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4333/2022 г., III г. о.; решение № 65 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 639/2016 г., IV г. о.;

4

Последната група въпроси, са само процесуалноправни :

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им;

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви;

Длъжен ли е въззивният съд да допусне служебно нова съдебно-психиатрична експертиза, ако приеме, че е налице хипотезата на чл. 203 ГПК - при разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица;