Решение № 5 от 11.05.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 5 гр. Ямбол , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Красимира В. Тагарева

Членове:Николай Е. Иванов

Галина И. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500070 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. И. от гр.*, срещу Решение №260010/07.01.2021г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№4219/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против М.И. И.а от с.* иск по чл.50 ЗЗД за разликата над сумата 1 558,22лв. до предявения размер от 6 874лв. - обезщетение за вреди при ПТП от 17.10.2019г.

Оплакването в жалбата е, че оспореното решение на ЯРС в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Според въззивника, районният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчиво и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, само на една част от доказателствата, при което възприетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителната и неправилни се явяват формираните от съда правни и фактически изводи. ЯРС не обсъдил всяко едно от ангажираните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и не е изложил съображения защо не кредитира определени доказателства, а други защо изобщо не обсъжда. Въззивникът счита, че по делото са установени предпоставките на чл.50 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата за вреди, като неправилно съдът уважил 1 направеното от ответницата възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, установяваща задължение за водачите на МПС при избиране скоростта на движението да я съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Според въззиника, това възражение за съпричиняване не било установено с доказателствата по делото, тъй като представеният по делото АУАН няма доказателствена стойност. От една страна в съставения Акт за установяване на административно нарушение било вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, но в него не било посочено с каква скорост е осъществено движението на автомобила и как е установено несъобразена ли е скоростта, а от друга страна въз основа на АУАН не било съставено накзателно постановление, което сочи, че самият административнонаказващ орган е счел, че не е налице вина на водача на МПС.

Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване, базирайки се на показанията на разпитан свидетел, според които в деня на ПТП е имало гъста мъгла, при установеното от вещото лице, че автомобилът се е движил със скорост в границите на разрешената - 60- 90км/ч. Неправилно съдът определил и размера на обезщетението. В тази връзка въззивникът изтъква, че вещото лице е изчислило вредите в размер на 3116,44лева, което представлява ремонт над 2 000лева, но съдът пренебрегнал посоченото от експерта в заключението, че ако се изходи от зоната на увреждане на автомобила при удара с двата коня, е много вероятно да е имало и нарушаване на симетрията на шасито в зоната на удара /отпред вляво/, което от своя страна би завишило драстично сумата за ремонт при възстановяване на автомобила. По делото не били събрани доказателства за това какви възли, детайли и компоненти конкретно са били увредени в следствие на реализираното произшествие, но предвид обстоятелството, че автомобилът не е бил възстановен след произшествието, а е предаден за скрап, според въззивника е от значение за факта, че уврежданията са били повече като компоненти, детайли и възли от описаните от вещото лице. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на друго решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на всички направени по делото разноски.

Въззиваемата М.Г., представлявана от адв.С.А., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложила е съображения, според които въззивникът, ищецът, не е доказал, че Г. е собственик или водач на процесните вещи (коне), в която насока бил единствено АУАН, който според самия ищец не се ползва с доказателствена сила. Сочи, че по делото е установено по безспорен начин съпричиняването на вредата, като счита за несъстоятелни твърденията в жалбата, че посредством свидетелски показания не може да се установи скоростта на движение на автомобила, а наред с това посредством неоспорената експертиза по делото било установено, че скоростта на автомобила, при която би настъпила смъртта на животните е минимум 60 км/ч. Относно 2 размера на претенцията наведените доводи са, че по делото не е доказана тотална щета на автомобила, която не следва от предаването на автомобила за скрап, тъй като разпитаният полицейски служител е установил само увреждания на автомобила в предната част и е налице експертиза, според която щетата върху автомобила не е тотална и стойността на възстановяването му до състояние, годно да се ползва по предназначение, т.е. в движение, е 3 116,44лв. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.С. поддържа въззивната жалба и пледира за уважаването й, а процесуалният представител на въззиваемата - адв.А. настоява за потвърждаване на решението на първата инстанция в обжалваната му част.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.50, вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от ищеца М. И. И. от гр.*, против М.И. И.а от с.*, обл.* - за присъждане на сумата 6 874лв.( след предприето изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди на автомобила му от ПТП, причинено от два броя коне "пони", чийто водач е била ответницата и под чийто надзор са били животните.

С депозирания отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска по основание и размер. Възразила е, че не е била водач на животните при настъпване на ПТП; че вината за настъпване на ПТП е на ищеца, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост в нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и с пътната обстановка; ответницата е оспорила и размера на вредите, както и твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП е настъпила тотална щета на автомобила и същият е предаден за скрап.

Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд.

Установено е от представения протокол за ПТП №1617855 от 17.10.2019г., издаден от мл.контрольор в Сектор ПП при РДВР-Ямбол, че на 17.10.2019г. в 06.30 часа, на път Ш-5503, в посока Ямбол - с.Болярско, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца М.И. автомобил „Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ и два броя коне - пони, за водач на които е посечена ответницата М.И. И.а. В протокола за ПТП, според обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, М.И. като водач на двата броя коне от вида пони не ги е направлявала и ги е оставила в обхвата на пътя, конете са излезли на пътя от нивата, намираща се в дясно от посоката на движение, при което движещият се по пътя участник - водачът на л.а. М.И. не е могъл да избегне удара с тях и се е ударил в тях. Като настъпили в резултат на ПТП-то материални щети са посочени - два броя коне /пони/, а по автомобила - предна броня, капак, ляв калник и други.

Ищецът М.И. е представил АУАН серия GA №47776/17.10.2019г., с който за процесното ПТП му е вменено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП за това, че се е движил със скорост несъобразена с конкретните условия на видимост: намалена видимост /мъгла/ и при възникване на опасност за движението - внезапно излезли от нивата в дясно по посока на движение два броя коне вид пони без водач, не е могъл да избегне сблъсък с тях и е настъпило ПТП с материални щети по л.а. Тойота и ударени два броя коне. Твърденията на ищеца са, че административно-наказващият орган е преразгледал констатациите си по съставения АУАН и въз основа на него 3 не е издадено наказателно постановление, което обстоятелство е установено от представеното по делото удостоверение №7904/07.12.202г. на ОД на МВР-Ямбол, сектор "Пътна полиция", видно от което в периода 2008г.-10.11.2020г. не е издадено наказателно постановление въз основа на АУАН серия GA № 47776/17.10.2019г.

Не е било спорно и е установено от свидетелство за регистрация част I, че собственик на автомобила „Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ е ищецът М. И. И.. Със заявление от 18.11.2019г. и заявление за прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ У2983АТ с № 190813011956/18.11.2019г. ищецът е прекратил регистрацията в Пътна полиция на собственото си МПС, връщайки регистрационните номера на същото. При прекратяване на регистрацията на автомобила ищецът е декларирал, че същият ще се съхранява в частен имот в гр.Ямбол, като по делото са представени писмени доказателства (удостоверение № *********/20.02.2020г. от "Еколенд Сървиз" ЕООД, сметка № *********/20.02.2020г.; договор № *********/20.02.2020г., кантарна бележка № *********/20.02.2020г.) от които е установено, че в последствие ищецът е предал собствения си автомобил „Тойта Рав 4" с peг. № У2983АТ като отпадък на "Еколенд Сървиз" ЕООД за сумата от 126,00 лева.

По делото пред първата инстанция са изслушани заключенията - основно и допълнително, на вещото лице инж.П.., извършило назначената съдебно-техническа експертиза. Според основното заключение на експерта, процесното ПТП е настъпило извън населено място, където ограничението на скоростта е 90км/ч, а скоростта на движение на автомобила Тойота преди ПТП е била в границите на разрешената скорост 60-90 км/ч. Вещото лице е посочило, че на местопроизшествието не е извършен оглед, няма извършени замервания и фиксирани следи и отломки, при което е невъзможно да бъде определена точната скорост на автомобила преди удара, но по статистически данни при аналогични удари на животни, смърт на животното настъпва в 80% от случаите, когато скоростта в момента на удара е над 60 км/ч. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на автомобила Тойота към дата 17.10.2019г. е в границите от 6 800 лева до 7 700 лева, а средната пазарна стойност на автомобила към същата дата е 7 236 лева. Въз основа на представената пълноокомплектована преписка по съставения протокол за ПТП №1617855 от 17.10.2019г., в която преписка са налични 3бр. снимки от ПТП за уврежданията по автомобила и заявлението на ищеца за прекратяване на регистрацията на ППС, вещото лице инж. П.. е дало допълнително заключение, според което общият размер на вредите на автомобила "Тойота РАВ 4" с рег.№ У2983АТ е 3 116,44лева.

Тази сума вещото лице е определило за ремонт с подмяна на нови части за увредената предна броня, лайсна и основа на предна броня, ляв халоген, декоративна решетка, ляв фар, лайсна под фарове, преден ляв калник и подкалник, преден панел, преден капак, модул за еърбег, краш снзор, напасване на шаси, регулиране на преден мост, регулиране на преден мост, на светлини и допълнителни консумативи и операции. В допълнителното заключение вещото лице е поддържало основното заключение, че при удара е била нарушена симетрията /геометрията/ на купето на автомобила на ищеца, възстановяването на което увреждане е трудоемко, но е посочило, че от техническа гледна точка автомобилът подлежи на възстановяване, макар това да е икономически неизгодно за собственика, като сумата на вредите от общо 3 116,44лв. е 43% от средната пазарна цена на автомобила и 46 % от най-ниската граница на пазарната му стойност.