Решение № 7520 от 24.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7520 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.Г.К. при участието на секретаря ИЛ.Б.В. като разгледа докладваното от М.Г.К. Гражданско дело № 20231110122612 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.149 и сл. ЗЕ и чл.5-9 ЗН.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Т.С.

ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район К.С., ул.Я № ***, срещу ответник И. К. В., родена на 23.6.1955г./без бълг.гражданство/ в Р.Б, със съдебен адрес гр.София, ***а, вх.Б, ет.5, чрез особен представител адвокат А. П. Д., с предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове да бъдат осъден ответника да заплати на ищеца С. С. - обща сума 284,75 лева/лв./, от които 200,96 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2019г.-30.4.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.4.2023г. до окончателното погасяване на задълженията, и сумата 43,89 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия/ТЕ/ за период 15.9.2020г.-5.4.2023г., и сумата от 31,92 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение/ДР/ през период 1.3.2020г.-30.4.2021г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.4.2023г. до окончателното погасяване на задълженията, и сумата от 7,98 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение/ДР/ за период 16.5.2020г.-5.4.2023г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.София, район Т, ***, ет.5, ап.14, с аб.№ *********, ИД№ *******, инсталация № *****.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът като наследник на починалата си майка Е. Г. Т., е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като починалата майка е била абонат на ищеца. Твърди се, че ответника дължи начислените суми за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот посочен в ИМ. Сочи, че релевантна в настоящия случай е разпоредбата на чл.63, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно която: „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са 1 длъжни да уведомят писмено продавачав срока по чл.12, т.12 /30-дневен/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Посочва, че съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплашат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение. Твърди, че ответника е изпаднал в забава.

Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, чрез адвокат, назначен от съда като особен представител, оспорва исковете по основателност и размер, а също и като недопустими. Оспорва, че са недопустими, защото нямало данни дали ответника е приел наследството на майка си, или е направило отказ от наследство. Оспорва исковете и като неоснователно, защото няма приемане на наследството, че наследодателя е бил потребител на услуги на ищеца приживе, и твърди, че сумите са погасени по давност. Оспорва, че ОУ не са били в сила за наследодателя.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковете предявени срещу ответника.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, изразява становище, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез представляващ адвокат назначен като особен представител, изразява становище за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание третото лице помагач на страната на ищеца ДАЛСИЯ Е ЕООД, ЕИК **********, редовно призовано, не се представлява от адвокат или юр.консулт.

Представят молба по делото с вх.№ 36319/05.02.2024г. с приложения, приета като доказателство по делото от съда.

Съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на събраните доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети като доказателства следните копия на писмени документи – Пълномощно за ищеца/л.9/; списък на живущите в процесната сграда в гр.София, ул.Борис 1-ви № 51 от 20.10.1974г./л.10/; Молба от Е. Т. от 14.8.1989г. за спиране на топлоподаване в процесен апартамент/л.11/; Молба за откриване на партида от Е. Т. от 12.4.1989г./л.12/;

Молба за закриване на партида от Е. Т. от 12.8.1988г./л.13/; Молба за откриване на партида от Е. Т. от 6.7.1992г./л.14/; Договор между СЕС и фирма „МХ Е” ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия от 23.9.2002г./л.15-16/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици от 16.7.2002г., като Е. Г.Т. е вписана за ап.15 /л.17-19/; Обща фактура № 1005276819/31.7.2020г./л.20-21/; Обща фактура № 1013827046/31.7.2021 г. /л.22-23/; Извлечение от сметки за дължими суми за процесния период за аб.№ *****/л.24/; Договор между „Т.С.” ЕАД и „МХ Е” ООД от 9.6.2020г./л.2531/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на 2 потребители в гр. София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.32/.

По делото е прието като доказателство писмо от СО-район Т с вх.№ 137010/16.5.2023г. ведно с удостоверение за наследници на Е. Т./л.39-40/.

По делото е приета и справка за липсата на отказ от наследство вписан от отв.И. К.В. от наследството на майка й Е. Г.Т. в период 14.6.2014г.-24.1.2023г.

По делото е приета като доказателство молба с вх.№ 36319/5.2.2024г. на третото лице помагач ДАЛСИЯ Е ЕООД/със старо наименование МХ Е/, ЕИК **********, и документите приложени към нея/л.114-119/, от които е видно, че партида за спорния имот №********* е записана на Е. Г.Т., като въпреки настъпилата й смърт през 2014г./за което по делото са събрани писмени доказателства/ партидата не е променена. От формулярите за отчет е видно, че подпис за Е. Г.Т. е поставян от абоната за ап.15/л.117-118/.

По делото е приета СТЕ/л.120-129/, която като обективна и компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От същата се установява, че сградата, в която се намира процесния апартамент е топло-снабдена с непрекъснато топло-подаване за процесния период, като за имота е осигурен достъп за отчет. Дяловото разпределение е извършено при спазване на нормативната уредба. В имота са монтирани три отоплителни тела, за които ТЕ е отчетена като „0“ потребление в процесния период/за два отоплителни сезона/. Начислена е ТЕ за отопление от сградна инсталация. Няма начисляване на ТЕ за отопление или за подгряване за топла вода. Като за водомер за топла вода отново е отчетена „0“. Общо е начислена сума 202,09лв. без да се отразени стари задължения, изравнявания, корекции и просрочени задължения по фактури, нито е посочена услугата ДР. Отчисления са направени за технологични разходи, които са останали изцяло за сметка на ищеца.

По делото е приета ССчЕ/л.131-139/, която като обективна и компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло. Заключението не е оспорено от страните. От същата се установява, че за процесния период за неплатени фактури са отразени плащания за сумата от 1,13лв.

Дължими са останали 200,96лв., след приспадане на платено и корекции на дължими суми.

Начислено за ДР е сума 31,92лв. Общо главниците за ТЕ и ДР са 232,88лв. Общо лихвата възлиза на 51,87лв., от които43,89 върху главница ТЕ, и 7,98 върху главница ДР. Общо дължимата сума за главници ТЕ, ДР и лихви след 1.3.2020г. възлиза на 207,88лв. по изчисления на ВЛ.

От служебно изготвена справка от особените книги към СРС за приемане и отказ от наследство се установи, че няма такива за наследството на Е. Г.Т. /л.112/.

По делото е прието писмо от СО-ДОП от 8.3.2024г., получено след издадено на ищеца съдебно удостоверение/СУ/, с приложена Декларация за собственост от 26.3.1998г. на процесния ап.14 от Е. Г.Т., подадена чрез пълномощник Валентина Борисова Лазарова /л.154-162/.

По издадено в полза на ищеца СУ е приета молба с вх.№110301/3.4.2024г. с писмени документи от Агенция по вписвания, и от СО- НАГ, за собственост на процесния ап.14 на Е.

Г.Т./л.164-188/.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По иска по чл.79 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.5-9 ЗН

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за 3 процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или с обезщетение за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ЗЕ /приложима редакция след 17.7.2012г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, поради което отношенията между собственика и ищцовото дружество възникват от момента, в който лицето придобие правото на собственост или ограничено вещно право върху имота и се прекратява с изгубването на същото. Предвид цитираната норма на чл.153 ЗЕ, ответника като собственик на процесния топлоснабден имот е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота й топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от страна на ответника, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия.

В конкретния случай съдът достига до извод, че ответника е наследник на майка си Е.

Г. Т., като за това по делото са събрани безспорни доказателства, както и че не е сменил партидата при ищеца след смъртта на наследодателя си, който е бил носител на откритата партида за процесния имот при ищеца /на починалата майка на ответника/. Следователно съдът достига до извода, че ответникът, като наследник и собственик на процесния топлоснабден имот, с открит при ищеца абонатен/клиентски номер, се намират в облигационни отношения с ищеца през процесния период и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия. До този извод съдът достига от събраните по делото писмени доказателства.

От служебно изготвена справка от съда се установи, че няма вписан отказ от наследство оставено след смъртта на Е. Г. Т., с което се оборва възражението на ответника, че не е приемал наследството.

В процесния имот е доставяна топлинна енергия в претендираните количества, което се доказва и от писмените документи приобщени към делото и предоставени от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, като се установява, че в процесния имот за процесен период са извършени реални отчети, като в имота е влизано от служители на ФДР и е поставян подпис за клиент.