Решение № 630 от 24.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 598/2021
- Вид
- Решение № 630
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 16.04.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 18а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 90, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 90, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 630 гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330200598 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 20-1030-014647/30.12.2020 г., издадено от М.В.М. – ***, с което:
1) на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП да са издадени от лица, които не притежават необходимата материална компетентност.
Поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. И.Й., който поддържа жалбата. Оспорва факта автомобилът, управляван от жалбоподателя, да не е бил регистриран към датата на деянието, като твърди същият да е имал поставени табели с регистрационни номера. Взема 1 становища, че жалбоподателят не е бил уведомяван за извършеното отбелязване в информационната система на КАТ. Другото деяние, вменено във вина на жалбоподателя, намира за недоказано, като предлага на съда да не дава вяра на показанията на актосъставителя.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 3330/27.01.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Намира възраженията по жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Излага подробни съображения за доказаност на нарушенията и за съставомерност и на двете деяния както от обективна, така и от субективна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Б. Г. Г., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.01.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 20.01.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.11.2019 г. бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство между И.И.К. и Д.Т.К. в качеството на продавачи и жалбоподателя Б. Г. Г. в качеството на купувач, по силата на който жалбоподателят придобил в собственост лек автомобил „Фиат Панда“ с рег.
№ ***.
До 18.01.2020 г. жалбоподателят Г. не представил лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *** за извършване на пререгистрация.
На 19.01.2020 г. в автоматизираната информационна система АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***. За тази принудителна административна мярка не било допуснато предварително изпълнение, нито актът бил съобщен на жалбоподателя Г..
Към 02.12.2020 г. срокът за обжалване на принудителната 2 административна мярка все още не бил изтекъл, а и не бил започвал да тече, поради което тя не била влязла в сила. На същата дата жалбоподателят Г. управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Панда“ с рег. № ***, като се придвижвал по бул. „Христо Ботев“ в гр. Пловдив. Когато достигнал до кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Иван Вазов“, пътният светофар за движение надясно подавал червен светлинен сигнал. Преминаването на водачите на МПС, идващи от бул. „Христо Ботев“, през посоченото кръстовище било регулирано от два дублиращи се светофара, последователно разположени в началото и в края на кръстовището. По същото време на ул.
„Иван Вазов“ и на разстояние между 5 до 10 метра от светофара се намирали свидетелите Н.И.Ф. и А.Е.Г. – ***. Въпреки червения сигнал на светофара, жалбоподателят Г. навлязъл и преминал с управлявания лек автомобил с рег.
№ *** през кръстовището, като продължил движението си надясно по ул.
„Иван Вазов“, където били полицейските служители. Свидетелите Ф. и Г. имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, намиращ се в края на кръстовището, както и могли да забелязват смяната в светлинните сигнали на същия светофар, намиращ се в началото на кръстовището.
Двамата свидетели видели преминаването на жалбоподателя на червен сигнал, след което пристъпили към неговото спиране и извършването на проверка. В хода на същата и след направена справка с ОДЧ свид. Ф. установил, че регистрацията на лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *** била служебно прекратена. На място свид. Ф. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № *** против жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свид. Г.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н.И.Ф. и А.Е.Г.. От показанията на свид. Ф. на първо място се установява начинът, по който е извършена проверката за това дали управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран към тази дата, като свидетелят изяснява, че е отправил запитване към ОДЧ, откъдето е получил отговор, че превозното средство не е регистрирано, но при тази справка не е получил информация за причината за дерегистрацията на МПС. На следващо място показанията на свид. Ф. са източник на доказателствена информация за мястото, на което са се намирали двамата полицейски служители към момента на преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя, през процесното кръстовище, по какъв начин е било регулирано движението и къде са били поставени 3 пътните светофари. Ф. изяснява, че двамата със свид. Г. са били застанали на ул. „Иван Вазов“ в град Пловдив и на около 5 метра след десния завой от бул.
„Христо Ботев“. Установява се още, че движението на водачите на МПС, намиращи се на бул. „Христо Ботев“ и при преминаването им през кръстовището с ул. „Иван Вазов“ е регулирано с пътни светофари, като един светофар е поставен в началото на кръстовището и втори светофар е разположен на образувания остров между платната за движение в двете посоки. Свидетелят е категоричен, че и двата описани от него светофара регулират движението на водачите на МПС, когато се намират на едно и също място, а именно на бул. „Христо Ботев“ – кръстовище с ул. „Иван Вазов“, като просто са поставени двукратно – веднъж в началото и втори път в края на кръстовището. От показанията на свид. Г. се установява, че кръстовището е „Т-образно“, а автомобилът, управляван от жалбоподателя, се е движил в посока от изток към север. Показанията на свид. Г. кореспондират с тези на свид. Ф. относно мястото, на което са се намирали двамата при преминаването на автомобила през кръстовището. Г. изяснява още, че оттам има пряка видимост към светлинните сигнали на светофара, намиращ се на острова между двете платна за движение на бул. „Христо Ботев“, както и към стоп линията на кръстовището при движение по този булевард в посоката от изток. Досежно светлинните сигнали на дублиращия светофар, намиращ се в началото на кръстовището, свид. Г. изяснява, че от мястото, на което се е намирал, е виждал само промяната в светлинните сигнали, тъй като е било тъмно и се е забелязвало, когато са проблясквали различните светлини.
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели получават доверие от настоящия съдебен състав. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, а и взаимно кореспондиращи си, като по този начин служат за взаимната си проверка. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Не се установяват основания, по които те да се считат за предубедени или заинтересовани. И двамата свидетели подробно възпроизвеждат къде са се намирали, каква видимост са имали, как е било организирано движението, къде са разположени светофарите, включително свид. Г. изяснява, че е било тъмно, което кореспондира с вписания час на деянието. Това сочи на ясни и конкретни спомени, което придава завишена доказателствена стойност на показанията. Твърденията на свидетелите изцяло намират подкрепа и в приетата като доказателство по делото схема за организацията на движението в процесния пътен участък.
От договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 18.11.2019 г. (лист 27 от делото) се изяснява, че същият е сключен между лицата И.И.К. и Д.Т.К. от една страна в качеството им на продавачи и от друга страна жалбоподателя Б. Г. Г. в качеството на купувач, както и че предмет на договора е прехвърлянето на правото на собственост върху лек автомобил с марка и модел „Фиат Панда“ и с рег. № ***.
От писмо с вх. № 53146/20.09.2021 г. от началник на сектор „Пътна 4 полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 73 от делото) и справка от АИС-КАТРегистрация (лист 74 от делото) се установява, че на 18.11.2019 г. процесният договор за покупко-продажба на лекия автомобил „Фиат Панда“ с рег. № *** и с купувач жалбоподателя Г. е регистриран в системата АИС-КАТРегистрация, а на 19.01.2020 г. след непредставяне на превозното средство от жалбоподателя за извършване на пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ Пловдив регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, за което жалбоподателят Г. не е уведомяван.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Б. Г. Г. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № *** със статус „валиден“ и с налични 33 контролни точки.
От Заповед № 317з-2399/03.07.2017 г. на директора на ОДМВР – Пловдив (лист 11 от делото) се установява, че актосъставителят Н.И.Ф. е преназначен на длъжността ***.
От Заповед № 8121к-6152/07.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи (лист 10 от делото) се изяснява, че издалият наказателното постановление М.В.М. е преназначен на длъжността ***.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен е от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя, на когото е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление, от материално и териториално компетентен орган.
Разпечатката съдържа 39 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c133b143-29a5-4752-9c08-fa21a1386cd7