Решение № 6123 от 31.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3986/2025
- Вид
- Решение № 6123
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6123 гр. София, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110103986 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу А. В. Т., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената с цена на исковете 1922.12 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., УЛ. Б, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № ******.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в след 12.03.2014 г. по новите общи условия в 45 дневен срок след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с подаденото от ответника възражение. Моли да бъде признато за установено, че А. В. Т. дължи следните суми: сумите 1 684,93 лева (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 93 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 178,60 лева (сто седемдесет и осем лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., 48,11 лева (четиридесет и осем лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,48 лева (десет лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., УЛ. Б, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № ******.
Претендира разноски
1
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
От приложеното по делото ч.гр. д. № 31925/2024 г. на СРС, 141 състав се установява, че ищецът Т.С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. В. Т. за заплащане на сумите 1 684,93 лева (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 93 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 178,60 лева (сто седемдесет и осем лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., 48,11 лева (четиридесет и осем лева и 11 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 10,48 лева (десет лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 29.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., УЛ. Б, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № ******. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. След постъпило бланкетно възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия по делото и неоспорен от ответницата нотариален акт за продажба на недвижими имот № 108, том IV, дело № *** от 2007 г. се установява, че А. В. Т. е придобила собствеността върху апартамент № *, находящ се в находящ се на адрес: гр. С., УЛ.Б, бл.**, 2 вх.*, ет.*. По делото е представено и неоспорено Заявление-декларация от А. В. Т. от 09.09.2011 г., за разкриване на партида на нейно име, относно апартамент № *, находящ се на адрес: гр. С., УЛ.Б, бл.**, вх.*, ет.*. С нотариален акт № **, том III, рег. № ****, дело № ***/**** г. А. В. Т. е учредила в полза на майка си Г.М.Т. безвъзмездно и и доживотно право на ползване върху процесния имот. Към деня на подаване на заявлението-декларация си били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /приети с Решение по т.11 от Протокол № **/********. на СД на „Т.С.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР/. Съгласно чл.59, ал.1, т.2, б.”а” от тези общи условия купувачът на топлинна енергия по чл.3 подава декларация по образец за откриване, промяна или закриване на партида, въз основа на която продавачът открива и води партида с абонатен номер за всеки имот и потребителски номер за купувача. Заявлението-декларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия /чл.3, ал.2 от общите условия/, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т.С.” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.150 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От представените от третото лице - помагача на страната на ищеца документи за дялово разпределение на имот с аб. № ****** като клиент е посочен А. В. Т., респ. партидата на имота се е водела на нейно име. С промяната на името на титуляра на партидата, ищецът е приел предложението за сключване на договор при общи условия за доставка на топлинна енергия, поради което и клиент на доставката на топлинна енергия се явява А. В. Т.. В хипотезата при едновременно наличие на собственик и вещен ползвател върху имота, следва да се приеме, че задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия е лицето, което изрично е заявило възникване на облигационни отношения с топлопреносното предприятие, като е подало молба-декларация за откриване на партида на негово име.Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл те е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ******.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
3
Предвид липсата на конкретни възражения на ответницата срещу доставената топлинна енергия съдът приема, че процесният недвижим имот апартамент № *, находящ се в находящ се на адрес: гр. С., УЛ.Б, бл.**, вх.*, ет.*, е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност, че третото лице помагач е извършило услуга дялово разпределение на посочената стойност.
С оглед липсата на отговор на исковата молба и липсата на конкретни възражения срещу доставката на топлинна енергия по делото, както и предвиди изричното противопоставя, съдът намира, че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата от 1 684,93 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, изготвени от "Т.С." ЕООД, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от "Т.С." ЕООД и същата възлиза на сумата от 178,60 лева за периода 15.09.2022 г. до 29.04.2024 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.