Решение № 190 от 13.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204823 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на Г. Т. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Варна, ул. „П.Евтимий“ №11, ет.3, ап. 2, депозирана чрез процесуален представител адвокат И. Д. - ВАК против Наказателно постановление № 23-8703-000993/26.09.2023г. на ВПД Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с което на жалбоподателя са наложени: 1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент, че водачът не е извършил нарушението, като наред с това същото не било и описано по изискуемия в закона начин – пълно и точно. В заключение пледира за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а по делото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано, като акцентира върху това, че жалбоподателят не бил получил четлив препис от АУАН, което по съществен начин рефлектирало върху правото му на защита. Посочва, че българското законодателство не познавало термина дрифт и било нелогично да има наказание за непознато на закона нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща 1 представител и не ангажира становище, в писмени бележки пледира бланкетно за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г. Т. И. бил правоспособен водач на МПС за категория „В” и „М“.

Той управлявал лек автомобил марка „БМВ 530“ с ДК № В 9763 ВТ.

На 07.09.2023 г. около 17:30 часа той се движел в гр.Варна с горепосочения автомобил по бул. „Сливница“.

По същото време на територията на бул. Сливница служебните си задължения изпълнявали свидетелите М. Й. и С. Г. – полицейски служители към мотопатрул „Сигма“, които извършвали контрол на пътното движение.

В хода на изпълнението забелязали автомобила на жалбоподателя, който се движел в посока „Гранд мол“, като на кръговото кръстовище автомобилът влязъл с висока скорост и при извършване на десен завой автомобилът започнал да поднася поради извършването на резки маневри – въртял МПС в полукръг, което довело до загуба на сцеплението на задните гуми.

Полицейските служители спрели водача за проверка и установили същия като Г. Т. И., като същият не изложил мотиви за поведението си и не посочил някакви причини, които да са наложили движението на автомобила по възприетия и описан начин.

При така установеното на 07.09.2023г. св. Й. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 25.10.2023г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетеля по акта С. Г.. Същият с абсолютна конкретика изложи възприетите от него непосредствено събития, които са наложили извършването на проверка и съставянето на АУАН на нарушителя. Действително, разпитан в съдебно заседание актосъставителят заяви пред съда, че не помни с конкретика нарушението, но посочи, че всичко случило детайлно не описал и то беше потвърдено от възприятията на свидетеля по акта.

При така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 02.11.2023г. видно от входящия номер на ОД на МВР/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай сектор Специализирани полицейски сили.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – също полицейски служител. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел.

Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, поради което и съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава в значителна степен производството по издаване на АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Възраженията за връчен нечетлив препис на акта, дори и да отговарят на истината не се отчитат от съда като съществено процесуално нарушение, доколкото видно от жалбата жалбоподателят е бил напълно запознат с факта за какво е бил санкциониран, упълномощил си е процесуален представител, който е съумял да обжалва в срок обжалваното НП, а наред с това допълнително не са постъпвали и никакви възражения касателно възприетата в АУАН фактическа обстановка.

3

Понятието „дрифт“, макар да няма легална дефиниция в българското законодателство е използвано от АНО като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно - резки маневри, презавиване, въртене на МПС в кръг и извеждане преднамерено извън контрол, довеждане до загуба на сцепление на задните им гуми.

Поради това съдът не споделя твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е обявено от закона за наказуемо и не е ясно описано.

В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели Й. и Г..

Така за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на деянието.

Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно от доказателствата по делото- показанията на св.Г., и косвено от показанията на Й. е видно, че същият е използва път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез извършване на рискови маневри , въртял е МПС, извеждал го е извън контрол.

Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено 4 доколкото никъде не е упоменато, а и няма гласни доказателства в тази насока, в процесния ден да е имало особености в атмосферните условия, които да предполагат загуба на контрол над автомобила от страна на водача по обективни причини.

При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв.

Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува възможност да редуцира същия.

Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде толерирано, тъй като застрашава живота и здравето както на извършващите маневрите, така и на останалите участници в движението по пътищата, в това число и на случайно преминаващи пешеходци.

Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.