Решение № 6800 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6800 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110165156 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца С. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................, обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗДсрещу ответника „..............“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..............., представлявано от ................ за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ............. г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради липса на основание, и евентуално поради противоречие с добрите нрави, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв., предявен като частичен от 170,64 лв. недължимо платена по нищожен на Договор за предоставяне на гаранция № ............. г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът С. Т. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с трето неучастващо в делото лице - „........... АД са сключили Договор за паричен заем № ............. г. за сумата от 500 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че потребителят следва да представи едно от трите обезпечения: две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата между ищеца, ответника и трето неучастващо в делото лице - „........... АД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4749165, по силата на който ответникът „..............“ ЕООД се е задължил да отговаря за задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено на изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Излага съображения, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидно съществуване на главното правоотношение, в това число валидност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит.

Излага съображения, че предвид невъзможността да се осигурят другите две обезпечения, води до единствения извод, че изначално кредиторът е искал да насочи кредитополучателя към сключването на гаранционна сделка, следователно разхода за 1 това е бил изначално известен за него, поради което е следвало да го включи при изчислението и посочването размера на ГПР. С непосочването на този разход в ГПР води но нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 19, ал. 4 ГПК, евентуално се цели заобикалянето на изискването на цитираната норма. Наред с това поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга - обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „........... АД. Позовава се на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, според която договора за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя, какъвто е настоящия случай. Евентуално се поддържа, че с оглед икономическата обвързаност на кредитора и поръчителя, с уговарянето на възнаграждение за поръчителя, се цели единствено получаването на едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, без значение дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит или не, поради което клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство противоречи на добрите нрави. Същото така счита, че клаузата противоречи на добрите нрави и поради обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на повече от поливаната от отпуснатия заем, с което са нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.

Поради всичко изложено моли съдът да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4749165на посочените основания. Ищецът твърди, че е погасил всички суми по договора за кредит, в това число възнаграждението по договора за поръчителство, поради което наред с предявените искова за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, претендира и връщане на част от платеното възнаграждение при начална липса на основание, а именно сумата от 10 лв., представляваща част от общо платеното възнаграждение в размер на 170,64 лв.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „..............“ ЕООД оспорва иска при възражения, че разпоредбите на които се позовава ищеца от Договора за протребителски кредит са неприложими за договора за предоставяне на гаранция. Не отрича свързаността между дружеството кредитор по договора за кредит и ответното дружество, но отрича двата договора да са свързани. В този смисъл излага твърдения, че предметът му на дейност е гаранционни сделки, каквито извършва по занятие и именно ищецът се е обърнал към ответника за неговото сключване. Излага съображения, че договора за предоставяне на поръчителство не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от получаването на възнаграждение за това.

Поддържа, че има договорни отношения с кредитора по повод на поръчителството, а настоящия договор урежда отношенията единствено между длъжника и поръчителя.

Позовава се на принципа на свобода на договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави. Излага доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № 4749165 се установява, че на 15.03.2023 г. ищецът и трето неучастващо в делото лице „........... АД са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лв., със срок на погасяване 12 седмици, последната вноска с падеж 07.06.2023 г., с размер на седмичната погасителна вноска 43,78 лв., с уговорена годишна лихва 40,00 %, ГПР 49,14 % и общо задължение 525,36 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

2

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „...........; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не е спорно, и от представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № 4749165 се установява, че на 15.03.2023 г. между ищеца и ответника „..............“ ЕООД е сключен договор, по силата на който ответникът „..............“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „........... АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4749165 /15.03.2023 г., както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя, със сума покриваща главница, възнаградителна и законна лихва.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 170,64 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 14,22 лв.

По делото е представен погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с вноските по кредита се дължат и вноските по договора за гаранция, като всяка вноска е в размер на 58 лв., а общото задължение на кредитополучателя е размер на 696 лв.

От представената от ищеца квитанция от 22.03.2023 г. е видно, че ищецът е погасил задължението по двата договора в размер на 696 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство между страните, както и твърденията си за сключването му при нарушаване на закона, заобикаляне на закона, или при липса на основание, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на изискванията за валидност на правоотношението.

В конкретния случай предвид липсата на спор между страните, а и от представения договор за поръчителство, може да се обоснове извод за съществувалото между страните правоотношение за предоставяне на поръчителство от страна на ответника за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договор за заем, сключен с трето неучастващо в делото лице.

Договорът за поръчителство, доколкото представлява съглашение за учредяване на обезпечение за изпълнението на задължение, произтичащо от едно друго правоотношение, същият има акцесорен характер спрямо правоотношението, изпълнението на задълженията по което обезпечава. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да 3 съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства - в случая договор за потребителски кредит, е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Горното не е важимо обаче в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сключването му е единствено да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на забранен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикаляне на закона е налице, когато страните се опитват да постигнат забранен от закона резултат чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна – нищожни са цялата поредица от сделки. В конкретния случай засегната страна има качеството „потребител“, за чиито права и интереси ПЕС налага висока степен на защита. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите освен това допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно право (в този смисъл са Решение от 10.04.1984 по делото .................. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., ...............; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., .............. C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., .......... т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., .......... C-282/10), националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност. Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, като от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „..............“ ЕООД, е 4 кредитодателят „........... АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно при преценка действителността на договора за предоставяне на гаранция, то същият следва да се разглежда наред с договора за кредит, който обезпечава.