Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1549 от 31.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8853/2021
Вид
Решение № 1549
Подписан
31.12.2021
В сила
31.12.2021
Състав
АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПШ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110208853 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Ц.Д. Х. против Наказателно постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева;

В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено, и описаното в наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е извършил вмененото му със санкционния акт нарушение, тъй като водачът на другия автомобил е станал причина за катастрофата навлизайки в кръстовището на светещ жълт сигнал на светофарната уредба. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява.

Производството е протекло по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН. .

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 04.10.2019г. около 11:30 часа, в гр. АДРЕС , като водач на л. а Сузуки Гранд Витара с рег. № СА 5653 ХМ на кръстовището с бул. „Драган Цанков” , поради неспазване на предимство при маневра ляв завой реализира ПТП с насрещно идващия л.а „Тойота Корола” с рег. № В 1414 СР.

С тези си действия жалбоподателят нарушила разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.

Местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – св.Михаил Кънев и св. Александър Д. – младши автоконтрольори при ОПП-СДВР.

От останалите на място водачи на МПС – жалбоподателят Х. и св. Д. били попълнени декларации за механизма на настъпване на ПТП, въз основа на които била съставена скица за механизма на реализираното ПТП и протокол за ПТП № 13228

Св. Кънев преценил, че с поведението си жалбоподателят Х. е нарушил разпоредбите на чл.

37, ал. 1 от ЗДвП. За така извършеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 307056/04.10.2019г. в присъствието на нарушителя и свидетели по съставянето на АУАН.

Жалбоподателят Х. не се възползвал от правото си да впише възражения върху бланката на съставения против него АУАН.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани възражения по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева;

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При проведения непосредствен разпит на свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията им са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници.

Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни 2 фактически изводи у съдебния състав.

От така събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установяват времето, мястото и механизмът на деянието.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност,видно от приложената по делото заповед.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

По приложението на материалния закон

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон 3 доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда, в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение, че по делото не са събрани други доказателства, които да внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка и достоверността на събраните гласни доказателства, съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно от материалноправна гледна точка по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на ал.1 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва на водача на пътно превозно средство, който извършва маневра завиване наляво и навлиза в друг път да пропусне насрещно движещото се МПС. В случая няма спор по отношение на посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, нито по отношение на тази на движение на автомобила управляван от св. Д., като и че жалбоподателя Х. е извършвал маневра завой наляво. Следователно санкционираното лице е следвало да пропусне насрещно движещите се автомобили и тогава да довърши маневрата си . Съставената на място схема на ПТП доказва, че жалбоподателят не се е съобразил с местоположението на другия автомобил, поради което се е стигнало до съприкосновение между двата автомобила.

Страните не спорят нито за мястото на извършване на деянието, нито за разположението на двата автомобила на пътното платно. Изяснен е и механизмът на ПТП, като в случая доводите на жалбоподателя за сигнала на светофарната уредба са ирелевантни, доколкото посоченото правилно е задължително за водачите.

За така извършеното нарушение на въззивника е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Видно от разпоредбата на чл.179, ал. 2, от ЗДвП за така извършеното нарушение законодателят е предвидил размер на санкцията от 200 лв. Размерът на санкцията на фиксиран и съгласно разпоредбите на ЗАНН съдът не може да изменя неговия размер, като наложи такова под минимално определеното.

Деянието е извършено виновно, при евентуален умисъл.

Доколкото тежестта за доказване на обвинението тези върху АНО настоящия съдебен състав намира, че той е извършил всичко обективно необходимо и е събрал доказателства за извършеното нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

При проведеното съдебно следствие, и от събраните в хода на делото доказателства не бе установено различно фактическо положение от посоченото в атакуваното наказателно постановление.

Поради тези съображения наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

4

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4332-021826/23.10.2019г. на ВПД Началник сектор при отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 37, ал. 1 на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева;

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5