Определение № 252 от 11.06.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Смолян, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500223 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл.

414а от ГПК.

С Определение № 366/11.12.2024 г. по ч. гр. д. № 329/2024 г.

Златоградски районен съд е обезсилил Заповед № 112/09.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 329/2024 г. по описа на РС – Златоград, в частта за сумата от 237, 60 лева – главница, представляваща сбор от дължими вноски за разходи за ремонт на общи части от етажната собственост за периода м. 12/2023 г. до м.4/2023 г., ведно със законна лихва върху нея.

С постановено по реда на чл. 247 от ГПК Определение № 90/25.03.2025 г. по гр. д. № 329/2024 г. Златоградски районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на Определение № 366/11.12.2024 г., като е вписан следния диспозитив: „Отхвърля възражението на длъжника Н.

З. И. относно недължимост на разноски за производството в размер на 425 лева, от които 25 лева за дължима ДТ и 400 лева за дължимо адвокатско възнаграждение.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от длъжникът Н. З. И., чрез пълномощник адв. В., в частта, с която е отхвърлено възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК, че не дължи разноски в заповедното производство.

В частната жалба се твърди, че длъжницата не е дала повод за образуване на заповедното производство, тъй като не е уведомена за решенията на Общото събрание, живее в чужбина, заявителят не е изпращал покана или друга информация до нея за задължението й.

Сочи се в жалбата, че в протокола на ОС на ЕС е посочена сума от 1

16 000 лева, която ще бъде разпределена с оглед идеалните части от общите части на сградата, но не е индивидуализирано всеки самостоятелен обект каква конкретна суми дължи. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед размера на вземането и се прави позоваване на практика на СЕС. Излагат се и доводи з нищожност на решенията н ОС на ЕС, които не следва да се обсъждат в настоящото производство.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение; претендират се разноски 15 лева за ДТ.

В срок е депозиран отговор на частната жалба от заявителя, чрез пълномощник адв. Е.А., с който се оспорва жалбата.

В отговора се излагат доводи, че длъжникът е дал повод за иницииране на заповедното производство, тъй като плащането е извършено след образуването му; с направеното плащане конклудентно се признава дължимостта на сумата, станала повод за завеждане на делото. Твърди се, че в случая е спазена процедурата по чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС, като няма данни длъжникът да е посочил електронен адрес или друг адрес за уведомяване.

В отговора се излагат и доводи по повод възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното определение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По ч. гр. д. № 329/2024 г. на РС – Златоград от Сграда в режим на етажна собственост, чрез „АРИЕТЕ ХОУМ 2“ ЕООД, чрез пълномощник адв.

Е.А., е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. З. И. за сумата от 237, 60 лева за разходи за ремонт на общите части на сградата на ЕС. В т. 12 от заявлението е посочено, че ОСЕС е взело решение сумата за поставяне на хидрофорна помпа в размер на 16 000 лева да бъде разпределена по процент идеални части от общите части, като сумата ще бъде разпределена в пет месеца по равни вноски, като в разпределението ще участват апартаментите и магазините в сградата.

По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № за главница в размер на 237, 60 лева, както и за разноски в размер на 425 лева, от които 25 лева за ДТ и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

От длъжницата е депозирано в срок възражение по чл. 414а от ГПК, в което се сочи, че в срока за доброволно изпълнение е заплатена сумата в размер на 242, 56 лева, с която се изплаща главницата и натрупаната лихва.

Във възражението се сочи, че длъжницата не е дала повод за предявяване на вземането, по причини, описани и в частната жалба, поради което не дължи 2 разноски за производството. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заявителят е депозирал становище по възражението по чл. 414а от ГПК, в което признава изплащането на задължението, като претендира разноските в заповедното производство по доводи, изложени и в отговора на частната жалба.

Районният съд е приел, че след като плащането е извършено след връчване на заповедта за изпълнение, то разноските по производството са дължими, тъй като с поведението си длъжницата е станала причина за производството. Не е прието и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед определянето му според регламентираното в чл. 7 ал.

7, във вр. с ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав не споделя тези изводи на районния съд.

Видно от изложението в т. 12 на заявлението, сумата от 237, 60 лева като разходи за ремонт на общите части на сградата на етажната собственост, се претендира въз основа на Решение на ОСЕС от 19.09.2023 г.

Видно също от протокола на ОСЕС от 19.09.2023 г., ОС взема решение в сградата да бъде монтирана хидрофорна система на стойност 15 000 лева, както и решение, сумата, която трябва да бъде събрана за поставяне на хидрофорната система в сградата е 16 000 лева, и ще бъде разпределена по процент идеални части от общите части, като сумата ще бъде разпределена в пет месеца по равни вноски – декември 2023 г. и януари, февруари, март и април 2024 г.; в разпределението ще участват апартаментите и магазините в сградата.

Към заявлението е приложен протокола от ОСЕС от 19.09.2023 г.

Нито в заявлението се прави позоваване, нито се представя друг документ, от който да е видно какво е задължението на жалбоподателката, което тя да е узнала. В протокола на ОСЕС определяне на конкретни задължения на собствениците на самостоятелни обекти в сградата за изплащане на сумата от 16 000 лева не е направено. Поради това дори и жалбоподателката да е узнала за протокола от ОСЕС от 19.09.2023 г., тя не е могла да узнае за размера на задължението си, тъй като такъв не е посочен в протокола. Претендира се неизпълнение на задължение, което задължение не е определено по размер. От заявителят се сочи, че не е разполагал с електронен или друг адрес на длъжницата, за да й бъде връчен протокола от ОСЕС, поради което е приложена разпоредбата на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС. Приложението на тази разпоредба не би поставила собствениците на обекти в сградата в неизпълнение, тъй като в протокола от ОСЕС от 19.09.2023 г. по никакъв начин не е конкретизирано каква сума се дължи от всеки от собствениците за изплащане на сумата от 16 000 лева.

Поради това настоящата инстанция приема, че не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателката на задължение, което не е 3 определено по размер, поради което и приема, че жалбоподателката не е станала причина за образуване на заповедното производство. Не всяко плащане след издаване на заповед за изпълнение сочи, че длъжникът е станал повод за образуване на заповедно производство. Поради това и на основание чл. 414а ал. 3 от ГПК длъжницата в настоящото заповедно производство не дължи разноски, тъй като не е станала причина за предявяване на вземането.

По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като вместо това се постанови друго, с което да се приеме възражението на длъжницата за недължимост на разноски за заповедното производство, както и да бъде обезсилена заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски.

Следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лева за ДТ.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 366/11.12.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Определение № 25.03.2025 г., по ч. гр. д. № 329/2025 г. на Златоградски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено възражението на длъжника Н. З. И. относно недължимост на разноски за производството в размер на 425 лева, от които 25 лева за дължима ДТ и 400 лева за дължимо адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на Н. З. И., ЕГН ***, гр. Неделино, ул.

„Напредък“ № 67а, по чл. 414а ал. 3 от ГПК в частта за недължимост на сумата от 425 лева /от които 25 лева ДТ и 400 лева адвокатско възнаграждение/, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 329/2024 г. на РС – Златоград.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 112/09.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 329/2024 г. на РС – Златоград, В ЧАСТТА, с която длъжникът Н. З. И., ЕГН ***, гр. Неделино, ул.

„Напредък“ № 67а, е осъдена да заплати на Сграда в режим на етажна собственост гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 104, представлявана от „АРИЕТЕ ХОУМ“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 425 лева, представляваща разноски по заповедното производство, от които 25 лева за ДТ и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

4

ОСЪЖДА Сграда в режим на етажна собственост гр. Пловдив, ул.

„Пещерско шосе“ № 104, представлявана от „АРИЕТЕ ХОУМ“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Н. З. И., ЕГН ***, гр. Неделино, ул. „Напредък“ № 67а, разноски за въззивното производство в размер на 15 лева за ДТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5