Определение № 914 от 21.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 21.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502205 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№8836/26.08.2021 год. депозирана от „Теленор България“ ЕАД ЕИК 130460283 против Разпореждане от 03.08.2021г. инкорпорирано в Заповед №7024/03.08.2021 год., постановено по ч.гр.д. №11924/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, с което съдът е отхвърлил Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД срещу П. И. Б., за сумата 67,47 лв. - претендирана неустойка по Договор за мобилни услуги, както и са отхвърлени съразмерно направените от заявителя разноски. Навеждат се твърдения, че съдът неоснователно и в нарушение на материалния закон е отхвърлил заявлението в посочената част, при несъобразяване на изложеното в заявлението и приложените доказателства. Сочи се, че уговорената неустойка има обезщетителна функция – да компенсира претърпените от заявителя вреди за накърнения му интерес под формата на пропуснати ползи. Иска се да бъде разпоредено да се допълни заповедта за изпълнение в частта за сумите от 67,47 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги, както и да се присъдят направените разноски в пълен размер. Иска се и присъждането на разноски за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу П. И. Б., за парично вземане произтичащо от сключен между страните договор за мобилни услуги. Въз основа на подаденото заявление и приложените документи към него, заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължения №7024/03.08.2021 год., с която е уважил искането за сумата от 247.72лв., представляваща неплатени мобилни услуги за периода 05.07.2019 год.-04.08.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2021 год., до окончателното изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената част на заявлението в размер на 19.65 лв. – държавна такса и 282.94 лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта е инкорпорирано и Разпореждане, с което районният съд е приел исканията в заявлението за частично неоснователни, по отношение на сумата 67,47 лв., представляваща неустойка, ненадвишаваща размер на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №7292126306/05.08.2019г., и по отношение на разноските за разликата над уважения до претендирания размер.. Изложени са аргументи, че заявлението подлежи на отхвърляне в тази част, тъй като вземанията произтичат от нищожни клаузи. Съдът е приел, че клаузата от договора, уреждаща дължимостта на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти, като потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстващи на оставащия срок на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.

Съдът е изходил от разрешението в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 год., по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, че неустойката следва да се приеме за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, при преценка за всеки конкретен случай, спрямо примерно изброени в тълкувателното решение критерии. По начина, по който същата е уговорена в договора, операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока. Ето защо уговореното се намира в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоичните клаузи. Обстоятелството, че в случая се претендира заплащане на неустойката частично, в размер на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси, не санира недействителността на клаузата, която е правопораждащ юридически факт. В тази посока са изведени и аргументи, произтичащи от разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП.

С оглед изложената фактическа обстановка настоящият съд намира следното.

Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, сключен с потребител, поради което и заповедният съд е процедирал законосъобразно, извършвайки проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за наличие на нищожни и неравноправни клаузи в договора.

Видно от съдържанието на представеното Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 10.05.2019г. , в случай на прекратяване на договора по вина или 2 инициатива на потребителя, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т.

19 ЗЗП. Видно от текста на разглежданата клауза, размерът на неустойката се завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка съдът намира за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем начин, нито с каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случаят потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор. Последното не съответства на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Касателно наличието на обосновано предположение за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП се споделя изложено от заповедния съд в тази насока. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Предвид горното въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност сумата о т 67.47 лв. - неустойка при прекратяване на договора, да се дължи въз основа на неравноправни клаузи в потребителски договор, поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за нея.

Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.

Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за неоснователна, а атакувания съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.

3

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.08.2021г., инкорпорирано в Заповед №7024/03.08.2021 год., постановено по ч.гр.д. №11924/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК депозирано от „Теленор България“ ЕАД срещу П. И. Б. с ЕГН**********, за вземания в размер на 67,47 лв. - претендирана неустойка по Договор за мобилни услуги, начислена във фактура №7292126306/05.08.2019г., и за разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Определение е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4