Определение № 3653 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3653 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20231110127301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Р. П. Р. с ЕГН ********** срещу „РД .......... с ЕИК: ............, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лева (частичен иск от 50 000 лева), ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, породени вследствие на клеветнически твърдения, обективирани в медийна публикация – „Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ“, публикувана на интернет страница с домейн: www.narod.bg.

Ищецът твърди, че на 07.03.2023 г. е възприел публикация в уебсайт с домейн: www.narod.bg със заглавие ,Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ”. Твърди, че в текста на статията са изнесени множество неверни и позорящи адв. Р. Р. обстоятелства, свързани с безплатно предоставената от тях правна помощ и защита, във връзка с протестите през 2020 г. Излагат се доводи, че посочени изрази съставляват клеветнически твърдения:

1) „двама сръчни адвокати са направили сериозна пачка буквално на гърба на стотиците пребити протестиращи срещу мафиотското управление на Герб“, 2) „адвокатите П. В. и Р. Р. тичаха от РПУ на РПУ да „спасяват“ пострадалите от зверското МВР насилие“,

3) „искат да им се подпишат пълномощни, с които, след спечелено дело срещу полицията, въвеждаха финансови претенции към МВР“,

4) „озлобените ченгета, обаче, като контраудар започнали да притискат задържаните с нови сили“,

5) „техните защитници В. и Р. са поискали от съда да им се осребри хонорари от бюджета на МВР за своята „доблестна работа на ползу роду“,

1

6) „хонорарите не са малки – 700 лева нагоре – при десетина подзащитни се натрупва сумата от 7000 лева“,

7) „работата им съвсем не е била безплатна. Хитрите адвокати обикаляли от районно на районно с една цел – да хванат колкото може повече „клиенти“ от протестиращите“ и „Та именно тази „пазарна ниша“ решили да експлоатират чевръстите адвокати П. В. и Р. Р.“.

Ищецът твърди, че тези изрази изцяло покривали признаците на престъплението „клевета“ по смисъла на Наказателния кодекс. Твърди още, че материалът продължавал да се излъчва в публичното пространство и след 07.03.2023 г., а е налична и към момента на подаване на настоящата искова молба. Заявява, че изявленията в статията не отговарят на обективната истина, тъй като адв. Рашев работил по чл. 38 ЗАдв, предоставяйки безплатна правна помощ, а по спечелените дела не е искал нито издаването на изпълнителен лист, нито е образувал изпълнително дело. Твърди, че действията на ответника са накърнили негови човешки права, като били уронени професионалният му авторитет, доброто му име, репутацията му, честта и достойнството му. Твърди, че той е публично известна личност и затова било нужно журналистите да действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика, за да осигурят достоверна информация, като тук се позовава на практика на СЕС. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства са се осъществили. Оспорва авторството на процесните думи и изрази, тъй като журналистическият материал не бил авторски, а е резултат от ползване в цялост, без редакции, на статии, публикувани в други сайтове преди датата на процесната публикация.

Твърди, че журналистите от този сайт са спазили добрата журналистическа практика, позовавайки се и ползвайки няколко източника, както и преди публикуване са потърсили по телефона ищеца за коментар, но той не бил вдигнал. Посочва, че той е регистрант, а не собственик на сайта, а двете били различни по съдържание. Твърди, че с процесните думи и изрази не били, нито клеветнически. Възразява срещу значенията и тълкуванията на изразите, направени от ищеца. Отбелязва, че следва да бъде отчетена свободата на изразяване на мнение, както и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, които са гарантирани както в Конституцията, така и в ЕКПЧ, международния пакт за гражданските и политическите права и ХОПЕС. Ответникът заявява, че подчинените му служители не са извършили противоправните действия, сочени в исковата молба, а и ако ищецът се е почувствал засегнат от материала, е имал право на отговор. Твърди, че не се установява състава на непозволено увреждане, тъй като не се установява авторство на деянието, противоправно поведение от страна на журналистите, причинени на ищеца неимуществени вреди, както и няма причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и вредите. Моли да се постанови решение, с което да не се уважава исковата молба.

Претендира направените разноски по делото.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

2

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от на 10 000 лева (частичен иск от общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане честта и доброто и м е , породени вследствие на клеветнически твърдения, обективирани в медийна публикация – „Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ“, публикувана на интернет страница с домейн: www.narod.bg.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О.

2. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени средства, като допуска на ищеца един свидетел в режим на довеждане за установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за наличието и размера на 3 претърпените неимуществени вреди.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 12.03.2026 г. от 09:40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане, като УКАЗВА на ищеца да осигури присъствието му за съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане за разпит на втори свидетел, тъй като не е необходимо за установяването на релевантните за предмета на доказване факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за разшит на свидетел.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото 4 съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5