Акт от 28.06.2019, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 91

Гр.Сливен, 28.06.2019г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май, през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 63 по описа за 2018г, за да се произнесе, съобрази :

Предявен e иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ и чл. 318 ТЗ и цена - 47 040лв, ведно с акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена -12 923.59лв.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е титуляр на партида с абонатен номер 231453, по която изразходената вода се отчитала по 1бр. фланшов водомер, монтиран на водопроводното отклонение, находящ се в землището на с.Чубра, общ. Сингурларе и с.Пъдарево, общ.Сливен. изразходените от ответника водни количества били отразени в справка за показанията на водомера с партиден номер 6103/110 и клиентски номер 231453. От тази справка се установявало, че показанията на измервателното устройство били отчетени в съответствие с изискванията на Наредбата и били издадени своевременно . Твърди, че за периода м. юни 2015г - м. ноември 2015г, били издадени 6бр. фактури, описани в исковата молба, на обща стойност 47 040 лв., представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 29.06.2015г-30.11.2015г, с отчетен период 30.05.2015г-27.11.2015г.

Твърди, че страните по делото притежавали качеството на ВиК оператори , като откритата партида отразявала стойността на водата, която ищецът доставил на друг ВиК оператор - ответника, с цел водоснабдяване населението в обособена територия на Сливенска област.Ответникът притежавал регламентираните в Наредба №4 права и задължения.

Тъй като задължението от 47 040 лв. не било платено от ответника, бил поканен от ищеца с покана от 15.03.2018г за доброволно плащане. Ответникът се намирал в облигационни отношения с ищеца и не изпълнил задължението си да заплащане на ползваните услуги, което произтичало от чл. 33 ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор Според чл. 33 ал.2 от ОУ потребителите били длъжни за платят дължимите суми за ползваните услуги в 30 –дневен срок от датата на фактуриране. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава, което в случая било в размер на сумата 12 937.70лв, за периода 30.07.2015г-25.06.2018г.

Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 47 040 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 29.06.2015г-30.11.2015г, сумата 12 937.70лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.07.2015г-25.06.2018г, както и законната лихва, от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете.

Оспорва твърдението на ищеца, че ВиК Сливен е потребител на Ви К услуги. И двете дружества били ВиК оператори, поради което дори да се извършвал обмен на водни количества между тях, този обмен не представлявал ВиК услуга.

Твърди, че ВиК услуги се предоставят между ВиК оператор и потребител, а не между двама ВиК оператори, независимо от отчетените водни количества по водомер и откриването на партида. Тези две действия не придавали на ответника качество на потребителна ВиК услуги, а той не дължал на ищеца суми като ВиК потребител, а в отношенията между тях били неприложими наредби и общи условия на ищеца.Между двете дружества нямало друг източник на търговски или облигационни отношения, липсвал какъвто и да било договор, даващ основание на исковата претенция. Представените от ищеца фактури не били подписани от страните и дори осчетоводяването на тези документи, когато няма стопанска операция, не пораждало основание за възникване на задължение за плащане.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията по фактура № **********/29.06.2015г, в т.ч. главница и лихви.

Твърди, че услугите по довеждане, отвеждане и пречистване на водите се извършвали по цени, определени решение на КЕВР, а в случая нямало издадено такова за действията по обмен на водите между двете дружества. В ИМ нямало твърдение за това как е определена цената на водата, която не можела да бъде произволна.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК.

В нея твърди, че страните по делото имат качество на ВиК оператори, а възникналото между тях облигационно отношение има за предмет предоставяне на ВиК услуга в полза на ответника.Тази полза се изразявала в обективната нужда на ответника от предоставените му водни количества, за да може да задоволи питейните нужди на потребителите в обособена територия на Сливенска област. Без тези водни количества, ответникът нямало да може да осъществи функциите си на ВиК оператор и щял да изпадне в положение да не може да водоснабди част от населението. Обменът на количества вода между двете дружества бил определен за нуждите на ответника и следвало да се квалифицира като услуга. Считат, че ответника е ВиК оператор по отношение на клиентите си, но по отношение на ищеца имал качество на потребител и ползвател на ВиК услуги. Твърди, че не е необходимо решение на КЕВР, тъй като се касаело за двустранно търговска сделка, а двете страни се намирали в трайно търговски отношения. Освен това, ответникът осчетоводил всички процесни фактури, а причината за неплащането било решение на управителния му орган. Ответникът осчетоводили и платил други две фактури, които не били предмет на спора, като по този начин се съгласил с всички елементи от съдържанието на договора, сред които и цената на престираните услуги. В тези две фактури фигурирала единична цена като във всички процесни фактури, която цена се отнасяла само за двамата оператори. Тя нямала нищо общо с цената на услугите, свързани с обмен на водни количества, нямала нищо общо и с цената на услуги за водоснабдяване на потребителите.

Твърди, че при одобряване на бизнес-плана на „ВиК“ЕАД, КЕВР одобрил пределно допустими цени за доставка на ВиК услуга, валидни за всички потребители. ВиК операторът бил свободен да извършва доставка на по-ниски цени от така определените, което било направено по отношение на доставките на ВиК услуги за ответника, при отчитане на факта, че той е ВиК оператор. Определената цена била 0.35 лв. за куб./м водно количество била отразена в процесните фактури.

Твърди, че отношенията между страните по делото произтичат от договор, който можел да бъде сключен в устна форма, тъй като договорът бил неформален. Въпреки това, имало сключен и писмен договор от 27.11.2014г., с който страните уреждали отношенията си по повод процесната доставка, определена била цената, реда и начина на плащане.

Допълва, че страните били в облигационни отношения още преди сключването на този договор, което се доказвало от потвърждение на вземане или задължение от 03.02.2015г, споразумение от 04.03.2015г. за разсрочено плащане на дължими суми.

Оспорва възражението на ответника за липса на извършени водни услуги, отразени в процесните фактури.

Количеството вода било отчетено от инкасатора В.П., като преди да бъдат фактурирани, били съставяни и подписвани протоколи, подписани от инж. С.С.-***.

Ответникът е подал допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК, в който поддържа становището си, че е само ВиК оператор, не и потребител, като се позовава на разпоредбата на §1 ал.1 т.2а и чл. 12 ал.2 от ЗРВКУ /Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/.

Оспорва твърдението на ищеца, че са налице трайни търговски отношения между двете дружества, като посочва ,че нормата на чл. 292 ТЗ е обща спрямо специалния закон, който е ЗРВКУ и който следвало да се приложи в случая. Счита, че е ирелевантно наличието, ресП. липсата на търговски отношения между страните, след като липсвали условия, явяващи се предпоставките, установени в чл. 12 ал.2 от ЗРВКУ, регламентиращи сключването и изпълнението на договор. Твърди, че за да породи действие презумпцията по чл.292 ТЗ, следва да е налице предложение за сключване на търговска сделка, но в случая не ставало ясно от ИМ какво е предложението и кога е направено, за да се изследва въпроса дали е прието.

Счита, че представеното от ищеца решение на КЕВР е неотносимо към процесния период, но дори и в него, цената, определена от компетентния орган не била

0.35лв, а 0.031лв на куб./м. Затова счита, че ако съдът приеме иска за основателен, то ответника не дължи на ищеца сума над 0.031лв на куб./м., защото това била цената, определена от КЕВР и е приложима в отношенията между страните на осн. чл. 12 от ЗВРКУ.

Оспорва, че между страните е сключен писмен договор. Твърди, че представения от ищеца договор е без дата и е сключен за срок от 1г.Но дори за бил относим към процесния период, договорът бил недействителен на две основания - поради невъзможен предмет и сключен в нарушение на закона –чл. 12 от ЗРВКУ, на цена, различна и десетократно по-висока от определената от компетентния орган.

В с.з. ищецът, представляван от двама процесуални представители, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски съгласно списък.

Съображенията си излага в писмени бележи.

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата молба. Счита исковете за неоснователни и моли да бъде отхвърлени. Не оспорва водното количество, измерено от водомера, а цената, като твърди, че тя трябва да е като за друг ВиК оператор от Водоснабдителна система „Камчия“ , тъй като се касаело за една и съща водоснабдителна система. Претендира разноски съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв.възнаграждение. Представя писмени бележки.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са ВиК оператори по смисъла на чл. чл. 108о ал.1 от Закона за водите, тъй като предоставят ВиК услуги на потребители срещу заплащане, по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

През 2013г бил изграден нов водопровод, по който „ВиК“ЕАД-Бургас доставяло питейна вода от язовир “Камчия“ до област Сливен и водоснабдявало селата

Пъдарево, Мокрен и полигона Ново село.

На границата между област Сливен и област Бургас, между селата Чубра и Мокрен, на брега на р.Мочурица, бил поставен общ водомер, по който се отчитало количеството питейна вода, доставяна до същите села от „ВиК“ЕАД-Бургас.

Водомерът е с титуляр ответното дружество, с партиден номер 6103/110 и клиентски номер 231453.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно инженеро-техническа експертиза, начинът за водоснабдяване до същия водомерен възел на входа за област Сливен, е следния: водата постъпвала от язовир“Камчия“ по тръби в пречиствателна станция „Камчия“, където се пречиствала и обработвала, след което тръгвала по два клона : единият - за област Варна и по него се водоснабдявали градовете Варна, Поморие, Бургас и много села от тези области. Другият клон бил за гр.Сингурларе и гр.Сливен, като от тази тръба се водоснабдявали села от тези области. В началото на клона за гр.Сингурларе била помпена станция „Хан Крум“, като след нея водата тръгвала гравитачно.

Според експертното заключение, се касае за една водоснабдителна система с нейните два клона- за гр.Сливен и за гр.Варна

През 2014г, между страните по делото бил сключен договор за предоставяне на ВиК услуги на друг ВиК оператор, който договор при дружеството - ищец е заведен с изх.№ Дог-40/27.11.2014г.

С този договор, страните се споразумели, че „ВиК“ЕАД-Бургас ще подава вода от водоснабдителна система „Бургас“ за същите населени места от Сливенска област-с.Пъдарево, с.Мокрен и полигон Ново село, като показанията ще се измерват на измервателно устройство.

Съгласно чл.10 от договора е уговорено, че отчитането на подадените водни количества за населените места с.Пъдарево, с.Мокрен и полигон Ново село, ще се извършва на последното число на текущия месец по показанията на измервателното устройство, находящо се във водомерната шахта до с.Чубра, община Сунгурларе.