Решение № 243 от 27.08.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Д.град, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101694 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.189 от ЗЗД- за връщане на платена от купувача цена по развален договор за продажба.

Ищецът „К.-А“ ЕООД поддържа, че сключил с ответника С. Ф. М. Договор за покупко-продажба на МПС от 25.07.2024г. Съгласно този договор, ответникът в качеството си на продавач, продала на ищеца, в качеството му на купувач, л.а. „БМВ 318 Д“, рег. № ****, за сумата в размер на 18500 лева, платена по банков път в деня на сключване на договора.

Видно от подписания договор е, че продавачът продава на купувача собственото си МПС, за което декларира, че е единствен собственик и че не е прехвърлял описаното МПС на трети лица, върху него няма наложени обезпечителни мерки, както и че МПС-то не е под запор.

При сключването на договора от страна на ответника било представено Свидетелство за регистрация част I, № 013949895 от 01.07.2024 г., от което е видно, че л.а. „БМВ 318 Д“, с рег.№ ****, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял, е собственост на С. Ф. М..

Във връзка със закупуването на процесния автомобил от ищеца били заплатени следните разноски: 360 лева – местен данък за придобиване на МПС; 61,40 лева – първоначална регистрация на автомобил и стойност на постоянни табели; 6,86 лева– данък МПС и лихва върху данъка.

Заявява, че на 25.07.2024г. колата била регистрирана на името на новия собственик „К.-А“ ЕООД, видно от Свидетелство за регистрация Част I № 014017030 от 25.07.2024 г.

На 16.08.2024 г. последвала нова продажба на автомобила от страна на ищеца на купувача „Максо България“ АД за сумата от 20000 лева. Съгласно подписания договор, 1 новият купувач бил вписан в Регистъра на финансовите институции по чл.3а от Закона за кредитните институции, воден от БНБ под номер BG 00385, като искал да придобие собствеността върху МПС с цел отдаването му на лизинг на лизингополучателя А.А.Ш., въз основа на сключен Договор за лизинг № 4056 по смисъла на чл. 342–347 вр. с чл.1, ал.1, т.15 от Търговския закон.

За плащане на продажната цена по договора от ищеца била издадена Фактура № 0000009876 от 16.08.2024 г. с получател „Максо България“ АД на стойност 20000 лева с основание: лек автомобил „БМВ 318 Д“, рег. № ****, рама *********.

Твърди, че близо година по-късно ищецът бил уведомен, че за процесното МПС е подаден сигнал за издирване чрез ШИС. Той изискал необходимите доказателства, удостоверяващи твърденията на неговия купувач, като от „Максо България“ АД били представени следните документи: Протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84, ал. 2 от ЗМВР с рег. № 1772р-8077 от 14.05.2025 г., издаден от началника на Първо РУ – Плевен и Уведомително писмо с рег. № 177200-6989 от 20.06.2025 г. по вх. № 177200-6840 от 18.06.2025 г., издадено от началника на Първо РУ – Плевен.

Видно от тези документи било, че на 14.05.2025г. от страна на А.А.Ш., е предаден доброволно намиращият се в негово владение л.а. „БМВ 318 Д“, рег. № ****, рама *********, 2бр. български регистрационни табели с номер ****, 1бр. български сертификат за регистрация на МПС част I, 1бр. български сертификат за регистрация на МПС част I, 2бр. контактни ключа.

Съгласно уведомителното писмо МПС-то било обявено за международно издирване от Нидерландия по заведена преписка рег. №1772р-8077/14.05.2025г. по описа на Първо РУ – Плевен. На 19.05.2025 г. било получено искане и пълномощно от законния собственик на автомобила в Нидерландия, с което същият желаел последният да му бъде върнат чрез упълномощено лице. На същата дата била изготвена заповед за връщане на вещ по чл.84, ал.1 от ЗМВР и на 20.05.2025г. колата била върната с протокол на упълномощеното лице за транспортиране до Нидерландия.

С оглед на така възникналата ситуация между ищеца, купувача „Максо България“ АД, и А.А.Ш., било подписано Тристранно споразумение от 16.07.2025г. С него страните уредили доброволно отношенията помежду си, възникнали поради изземването на МПС-то, обявено за издирване в ШИС от действителния му собственик. С оглед на уговорките, ищецът възстановил на придобилото автомобила лице А.А.Ш. сумата от 17000 лева на 16.07.2025 г.

От изложено, следвал извода, че ответникът не е била собственик на процесното МПС, поради което не е прехвърлила собствеността върху същото в полза на ищеца въпреки сключения договор за покупко-продажба и получената продажна цена. В тази връзка от нейна страна било налице неизпълнение на Договор за покупко-продажба на МПС от 25.07.2024г., тъй като не изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху продаваната вещ, а именно: лек автомобил с марка „БМВ 318 Д“, рег. № ****, рама № 2

*********, двигател № 50079529, цвят – бял.

Поради неизпълнението на договора, за ищеца било налице правото, предвидено в чл.189, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това, с исковата молба той упражнява правото си да развали процесния договор на основание чл.87 от ЗЗД, поради неизправност на продавача С. Ф. М..

Неизпълнението на ответника се изразявало в това, че в качеството си на продавач не прехвърлила вещ, която е нейна собственост. Неизпълнението на задължението по договора и неговото разваляне обуславяли отговорността на ответника за връщане на платената от купувача продажна цена, разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди С. Ф. М. да заплати на „К.-А“ ЕООД, сумата в размер на 18928,26 лева – главница, представляваща платена продажна цена по развален договор за покупко-продажба на лек автомобил с марка „БМВ 318 Д“, рег. № ****, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял и направените във връзка с него разноски по придобиването и регистрацията му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, адв.Г. Х., определен от Адв.колегия-Хасково за особен представител на ответника С. Ф. М. поддържа, че предявения иск е допустим но неоснователен. Заявява, че към датата, на която ответника продал процесното МПС на ищеца нямало данни същото да е било обявено за издирване, което водело до извод, че продавача е добросъвестна страна по сделката. Поради това, ответника можело да носи отговорност само относно получената по сделката сума. Предвид добросъвестността на С.

Ф. М., същата не била дала повод за завеждане на иска. Тя не знаела нищо за създалата се ситуация и не следвало да бъде осъдена да заплаща разноски по делото. Нямало пречка купувача да закупи вещ от несобственик и да стане неин собственик, ако е бил добросъвестен при нейното закупуване / видно от чл.78 от ЗС/, като изключение от това правило имало случай, когато веща е била открадната или изгубена и истинския собственик я потърсел в срок от 3 години.

Купувачът също бил добросъвестен и нямало как да предположи, че има друг собственик на автомобила в случая, тъй като са му били предоставени валидни документи за собственост, с които е разполагал ответникът и в които е бил посочен като собственик. От друга страна нямало данни, от които да е видна причината за издирването на автомобила – дали същият е откраднат или изгубен, което би имало значение за добросъвестното придобиване от купувача. Нямало данни също така защо последният приобретател на автомобила не е предприел правни действия да защити владението си и собствеността на автомобила срещу претендиращия че е собственик и издирващ автомобила, а без противопоставяне и опит да се задържи автомобилът до решаване на спора в страната, е оставил претендиращия собственост да получи процесното МПС.

Поради изложеното счита иска за неоснователен, както и че ищецът е придобил 3 правото на собственост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба препис от Договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите на страните, сключен на 25.07.2024г. между С. Ф.

М., като продавач, и „К.-А“ЕООД, като купувач, ответника е продала на ищеца собствения си л.а. „БМВ 318 Д“, с рег.№ ****, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял, за сумата от 18500 лева, която получила напълно по банков път при сключване на договора. В Договорът е записано изрично, че продавача декларира, че е единствен собственик и че не е прехвърлял описаното МПС на трети лица, както и че върху него няма наложени обезпечителни мерки и то не е под запор. Посочено е също така, че ако някое от тези неща се окаже неистина и купувачът бъде отстранен, продавачът дължи връщане на продажната цена по договора.

Съгласно представеното от ищеца копие от Платежно нареждане, на 25.07.2024г. „К.

–А“ЕООД е превело по сметка на С. Ф. М. сумата от 18500 лева за покупка на автомобил „БМВ 318 Д“ с рег.№****.

Според приложеното към исковата молба копие от Свидетелство за регистрация Част I, С. Ф. М. е била собственик на л.а. „БМВ 318 Д“, с рег.№ ****, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял, считано от 01.07.2024г.

След сключване на горепосочения Договор за покупко-продажба на МПС, на „К.А“ЕООД било издадено Свидетелство за регистрация Част I, за процесния лек автомобил, в което било посочено, че същото е станало собственост на ищеца на 25.07.2024г.

Видно от представеното от ищеца Платежно нареждане, на 25.07.2024г. „К.-А“ЕООД е заплатило по сметка на Район Сердика местен данък за придобиване на МПС л.а. „БМВ 318 Д“, с рег.№ **** в размер на 360 лева. На същата дата, съгласно представено копие от Квитанция и касов бон, заплатил и сумата от 61,40 лева за първоначална регистрация на автомобил и постоянни табели.

На 19.12.2024г., с Приходна квитанция ищецът заплатил сумата от 6,86 лева, представляваща дължим данък МПС и лихва върху данъка.

Съгласно представения с исковата молба препис от Договор за покупко-продажба на МПС №4056 от 16.08.2024г., с нотариална заверка на подписите на страните, „К.-А“ЕООД е продало на „Максо България“АД, собствения си л.а. „БМВ 318 Д“, с рег.№ ****, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял, за сумата от 20000 лева. Тази сума е била заплатена от купувача на продавача на 16.08.2024г., съгласно приложена Фактура №9876 за сумата от 20000 лева.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за доброволно предаване на вещ по чл.84 ал.2 от ЗМВР, на 14.05.2025г. А.А.Ш. предал доброволно на полицейски служител в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, л.а. „БМВ 318 Д“, рама № *********, двигател № 50079529, цвят – бял, с рег.№**** с 4

2бр.контактни ключа. За предадените вещи той написал, че автомобила е закупил от от автокъща „К.“-София на 16.08.2024г.

Съгласно приложеното по делото копие от Тристранно споразумение, на 16.07.2025г.

А.А.Ш., „Максо България“АД и „К. –А“ЕООД се споразумели, че „К.-А“ЕООД се задължава да възстанови на А.А.Ш. сумата в размер на 17000 лева. В Споразумението изрично е описано, че „Максо България“АД е закупило от „К.-А“ЕООД процесното МПС, което с Договор за лизинг било предоставено на А.А.Ш.. От своя страна, последният предсрочно погасил задълженията си по този договор, като собствеността върху автомобила му била прехвърлена с Договор от 13.05.2025г. При опита за пререгистрация на МПС в сектор „Пътна полиция“ от Широкалиев се установило, че същото е обект на издирване от властите в Кралство Нидерландия. В следствие на това, колата била транспортирана до Нидерландия и предадена на действителния й собственик.

Видно от приетото като доказателство по делото Платежно нареждане, на 16.07.2025г. ищцовото дружество превело по сметка на А.А.Ш. посочената в тристранното споразумение сума от 17000 лева.

Според постъпилото по делото Писмо вх.№5442/17.06.2026г., изпратено от ОД на МВР-Плевен, Първо Районно управление, на 14.05.2025г. е започнала полицейска проверка във връзка с обявен за международно издирване в НШИС 2 л.а. „БМВ 318 Д“, рама № *********, с 2бр.български рег.табели №****, 2бр.български сертификати за регистрация на МПС част I и Част II, представен за пререгистрация в сектор ПП при ОДМВР-Плевен от А.А.Ш., като същите били иззети с протокол за доброволно предаване на основание чл.84 ал.2 от ЗМВР. От страна на властите в Нидерландия било получено уведомление, че въпросния лек автомобил бил обявен за издирване във връзка с извършено престъплениепротивозаконно отнемане, като към момента на деянието, законен собственик на МПС се явявала фирма „Hiltermann Lease B.V.“, която от своя страна на 20.06.2024г. сключила договор за лизинг с българския гражданин С.А.М., роден на ****г., който не изплащал месечните вноски за автомобила, поради което фирмата собственик прекратила договора за лизинг и обявила автомобила за международно издирване. По време на проверката било установено, че С. Ф. М., която на 25.07.2024г. продала автомобила на „К.-А“ЕООД била съпруга на лизингополучателя на колата в Нидерландия, а именно С.А.М.. Същите не били установени на постоянния си адрес в Д.град, тъй като се намирали на територията на Ирландия. Доколкото законния собственик на автомобила „Hiltermann Lease B.V.“ изявил желае да му бъде в Нидерландия, МПС било предадено на упълномощена за това фирма.