Решение № 1450 от 19.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330202895 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „

Водоканалпроект „АД с ЕИК*** срещу Наказателно постановление № 92-02-21/26.04.2024г.,издадено от Главния секретар на Агенция по вписвания, с което на юридическото лице на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП , вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП , вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП ,като и в съдебно заседание се иска отмяна на НП ,като освен доводите в жалбата се излага становище и за маловажност на нарушението и изтекла давност.Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Няма и депозирано становище по същество на спора.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

1

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

"Водоканалпроект „АД с ЕИК*** в ликвидация ,представлявано от ликвидаторите Н. Н. и А. А. със седалище и адрес на управление-гр.Пловдив ул.*** .

Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 на действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП – лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019 г.

Този срок за дружеството изтекъл на 31.05.2019 г.

На 18.03.2024 г. Г. И. като *** в отдел *** по повод на получен сигнал от Н. А. е извършил проверка и вследствие на същата е издал констативен протокол,след което е разпределен проектоакт за съставяне на

„Водоканалпроект „АД.Като Р.- на длъжност *** в Агенция по вписванията извършила проверка по партидата на „Водоканалпроект „АД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив ул.*** в информационната система на ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, при което установила, че 2 не е заявен действителния собственик на дружеството. Така на базата на констативния протокол от юриста и проверката в системата Р. съставила АУАН на 28.03.2024г ,в който било посочено , че срокът за подаване на заявлението за вписване на данните за действителните собственици на дружеството съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП в регистъра по чл. 63 ЗМИП, бил 4 месеца, считано от 31.01.2019 г., т. е. до 31.05.2019 г.

Въз основа на акта на 26.04.2024 г. било издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелката В. Р. , Констативен протокол №92-02-21 от 18.03.2024 г.; 1 бр. АУАН; докладна записка от Н. А. №92-02-21/04.01.2024г.

Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетеля Р. – актосъставител, която посочи релевантните обстоятелства, касаещи начина, по който конкретното нарушение е било установено – след проверка по партидата на дружеството.

Показанията й намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, а именно: 1 бр. констативен протокол и докладна записа ,конкретизира по-горе.

Самата фактическа обстановка не се оспорва от дружеството – жалбоподател, като основните възражения касаят правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗМИП - учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 на действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на 3

Република България.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП – лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019 г.

Този срок за дружеството – жалбоподател изтекъл на 31.05.2019 г.

Доколкото се касае за неизпълнение на вменено със закон задължение за подаване на заявление за вписване на действителните собственици на дружеството, което е следвало да бъде извършено в определен срок, с изтичането му, дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение.

Нарушението е извършено на 0 3.06.2019 г., доколкото се касае за бездействие, като с бездействието си дружеството е осъществило състава на нарушение на чл. 63, ал. 6, ЗМИП, вр. § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП .

Юридическите лица носят обективна – безвиновна отговорност.

Санкционната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП предвижда налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000 лв. до 10 000 лв. В случая е наложена санкция от 1000, 00 лева, което е в предвидения от закона минимум.

Принципно, в случая не може да се приложи и институтът на "маловажен случай". В тази насока съдът съобрази, че със ЗМИП се регулират специфичен кръг обществени отношения, свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието "изпиране на пари" като в найобщия случай това е преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си. Т. е., общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на административните санкции по него, са с изключително тежки последици за 4 обществото. По този начин и деянията, обект на административните санкции, не могат да бъдат окачествявани като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл. 34, ал. 2 ЗАНН за издаване на АУАН и НП – съответно шест месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от пет години от извършване на нарушението за АУАН и шест месеца от издаване на АУАН – за НП.

Въпреки това, този състав счита, че НП следва да бъде отменено със следните аргументи:

НП подлежи на отмяна и поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Аргументите на съда за това са следните:

По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК. За съдебната фаза на административнонаказателното производство, изрична уредба в ЗАНН няма, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК.

За давността съдът е длъжен да следи служебно, като съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези, дадени в предходните точки на същата алинея. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). Тъй като наложеното наказание е глоба, то съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , давността по отношение на този вид наказание е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на нарушителя, е четири години и шест месеца, която безспорно е изтекла на 31.11.2023 година, считано от 31.05.2019 г, когато е извършено нарушението.

Този състав счита, че предвидените в чл. 34, ал. 2 ЗАН срокове за 5 издаване на АУАН и НП /съответно шест месеца от откриване на нарушителя, но не повече от пет години от извършване на нарушението/ не изключват приложението на абсолютния давностен срок, предвиден в НК, още повече, че касаторът в качеството му на контролен орган е имал процесуалната възможност чрез активния свой почин да предприеме действия и да установи нарушението и да издаде наказателното постановление в по- кратки срокове.

С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и поради допуснати процесуални нарушения поради издаване на АУАН и НП от материално некомпетентни лица.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –Агенция по вписванията.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 19 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 500 лв.