Решение № 58 от 20.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Елизабета Д. Николова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600077 по описа за 2024 година С присъда № 9 от 16.03.2023 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 479/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Б. Г., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 25.11.2017 г. , около 02:00 часа, в град Д., обл.С., на ул.„******” , посредством неколкократни удари със секира, повредил протИ.законно чужда движима вещ - лек автомобил марка „БМВ” модел „116” с рег. № *****, собственост на С. Й. С., като насякъл предния капак на автомобила и стойността на повредата възлиза на сумата от 591 /петстотин деветдесет и един/ лева – престъпление по чл.216 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда подсъдимият И. Б. Г. е признат за невиновен в това, че на 25.11.2017 г. , около 02:00 часа, в град Д., обл. С., на ул.„******” , извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл неколкократни удари 1 със секира по лек автомобил марка „БМВ”, модел „116” , с рег. № *****, собственост на С. Й. С., докато И. Б.а К., М. А. Г. и С. Й. С. се намирали в превозното средство – престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановената оправдателна присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като доказателствените материали не са преценени в съответствие с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК, поради което се претендира, че и решаващите изводи на първия съд за невиновността на подсъдимия Г. в извършването на инкриминираните му престъпления, се явява неправилен. Сочи се, че районният съд е сторил неправилна оценка на доказателствата по делото и в частност на показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите експертни заключения. Освен това, в протеста се излагат и доводи, че правните заключения на първостепенният съд за липса на извършено съставомерно по чл.325 ал.1 от НК деяние, не съответстват на материалния закон. Такива, според твърденията в протеста са и изводите на първата инстанция за маловажност на престъпното деяние по чл.216 ал.1 от НК, доколкото стойността на неговия предмет не е единствения правнозначим факт. По изложените съображения, в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия Г. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.325 ал.1 и чл.216 ал.1 от НК В съдебно заседание пред настоящата инстанция , представителят на С. окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от СлРП срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Счита, че при постановяването й, първостепенният съд неправилно е преценил доказателствата по делото. Според прокурора от СОП, несъответни на материалния закон са и крайните правни изводи на първата инстанция за несъставомерност на инкриминираните на подсъдимия престъпни деяния.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на подсъдимия И. Г. в лицето на адвокат Г. Т. изразява становище, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Не излага конкретни доводи в подкрепа на това искане.

2

В последната си дума пред въззивният съд, подсъдимия И. Г. моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 24.11.2017 г. свидетелите И. К., Е. Г., М. Г., С. С. и Н. А. се намирали в заведение „Ловна среща” в гр.Д., където празнували рожден ден на свидетелката Г.. Заведението било собственост на свидетелката К., която била и негов управител.

Около 01,30 ч. след полунощ, в заведението пристигнал и подсъдимият И. Г., заедно с негов приятел – свидетеля М. А.. Двамата седнали на бара и започнали да консумират алкохол. Около 02,00 ч., в резултат на употребения алкохол, на подсъдимият Г. му прилошало и той повърнал на бара. Това било забелязано от свидетелката Г., която отишла при подсъдимия, направила му забележка да не пие повече и му казала, че няма да му сервира повече алкохол. Недоволен от това, подсъдимият започнал да буйства, станал, насочил се към изхода на заведението и излязъл от него, ритайки външната врата. Забелязвайки това, свидетелите Г. и А. последвали подсъдимия навън.

Пред заведението станало спречкване между тримата, при което подсъдимият ударил с юмрук в лицето свидетеля Г., а след това ударил и свидетеля А., след което си тръгнал към дома си, находяща се в близост до заведението – на ул.”******” в гр.Д..

Междувременно пред заведението станала суматоха. Навън излезли свидетелите И. К., М. Г. и С. С., които като разбрали какво се е случило, решили да отидат до дома на подсъдимия, за да разговарят с родителите му за стореното от сина им. Свидетелката К., заедно със свидетелите Г. и С. потеглили с лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *****, собственост на свидетеля С.. Автомобилът бил управляван от свидетелката И. К., като на 3 предната седалка до нея седяла свидетелката Г., а на задната седалка – свидетеля С.. Когато посочените свидетели пристигнали пред дома на подсъдимия, последният бил все още на входната врата. В този момент подсъдимият взел подпряната на външната врата брадва, обърнал се и започнал да нанася удари с нея по предния капак на лекия автомобил. През това време тримата свидетели се намирали вътре в автомобила. Свидетелят С. казал на свидетелката К. да тръгва и последната веднага потеглила. След като се отдалечила от дома на подсъдимия, свидетелката К. съобщила за случилото се на телефон 112. На място били изпратени служители на РУ С. – свидетелите М. С. и С. В.. При пристигането си, свидетелката К. им обяснила за случилото се и полицейските служители забелязали, че по предния капак на лекия автомобил марка „БМВ” с рег. № ***** има вдлъбнатини, нанесени от остър предмет.

В хода на образуваното досъдебното производство, била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза /л.82, 83 от ДП/. Съгласно заключението на същата, стойността на възстановяването на причинените на процесния лек автомобил марка „БМВ” с рег. № ***** щети, възлиза на сумата от 591 лева, изчислена по пазарни цени към момента на деянието.

Вещото лице е посочило, че тази сума включва стойността на нов преден капак, на демонтажните и монтажните работи за подмяна на предния капак и стойността на боядисването му и използваните за това материали.

Според заключението на съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.49-55 от ДП/, подсъдимия И. Г. не страда от психично заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си; по време на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените 4 материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателствени средства и експертните заключения, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.

За обосноваване решаващите си фактически изводи, относно релевантните по делото обстоятелства, районният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите И. К., С. С., М. Г. и Е. Г.. И според въззивният съд, на показанията на тези свидетели следва да бъде дадена вяра изцяло, тъй като същите са последователни, детайлни, логични, непротИ.речиви, кореспондиращи изцяло както по между си, така и с останалия събран доказателствен материал, каквито са показанията на свидетелите – полицейски служители М. С. и С. В. участвали в действията по разкриване на престъплението; заключението на съдебно-оценителната експертиза. В показанията си, свидетелите К., С. и Г. /вкл. тези дадени от тях на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред чрез прочитането им/ подробно изясняват обстоятелствата, относно възникналата конфликтна ситуация между подсъдимия и свидетелката Г. във въпросното заведение; последвалият физически сблъсък между свидетелите А. и Г. и подсъдимия, при който последния им нанесъл удари с юмрук. Посочените свидетели дават и преки сведения за обстоятелствата, случили се при пристигането им с лекия автомобил с рег. № ******* пред къщата на подсъдимия – действията му по нанасяне на удари с брадва по предния капак на лекия автомобил.

Също както първата инстанция, настоящият съдебен състав не намери основание да не кредитира показанията на свидетелите М. С. и С. В., тъй като тези показания не се опровергават от останалия съществуващ по делото доказателствен материал. В частност – показанията на тези свидетели, които в качеството си на полицейски служители са се озовали на мястото на престъплението, проверяват и потвърждават заявеното от свидетелите К., С. и Г. за нанесени повреди на процесния автомобил и за участието на подсъдимия в посоченото посегателство.

Въззивният съд се съгласява и с позицията на първия, който е решил да цени частично показанията на свидетеля Д. Д.. В частта им, в която същите са 5 източник на информация за присъствието на свидетелите К., С. и Г. с процесния лек автомобил пред къщата на подсъдимия въпросната нощ, първостепенният съд с основание е кредитирал показанията на свидетеля Д..

Правилно, обаче на тези свидетелски показания не е дадена вяра от районният съд в частта им, установяваща лисата на съпричастност на подсъдимия в повреждането на процесния автомобил, доколкото същите категорично се опровергават от всички останали, събрани по делото доказателства.

Въззивният съд напълно споделя и решението на първата инстанция да кредитира приетите по делото заключения на съдебно-оценителната и комплексната психологическа и психиатрична експертизи, като също намира, че те са пълни, ясни и обосновани, както и, че са компетентно изготвени в съответствие със специалните познания на вещите лица в съответната научна област.

В обобщение следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал, а именно – че не се констатират съществени протИ.речия и несъответствия в доказателствената съвкупност, и че събраните гласни и писмени доказателства, и експертизи, в своята цялост пресъздават непротИ.речИ., логично и последователно възприетите за безспорно установени фактически обстоятелства по делото.

На базата на възприетите горепосочени фактически положения и въз основа на логически издържания и безпротИ.речив анализ на доказателствения материал, първоинстанционният съд правилно е заключил, че с поведението си на датата 25.11.2017 г., около 02,00 часа, на ул.”******” в гр.Д., С. област, подсъдимия Г. протИ.законно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *******, собственост на С. Й. С., като причинил повреди на предния капак на същия, на стойност от 591 лева, като случая е маловажен. В рамките на установените и възприети от първия съд факти, правилно този съд е приложил материалния закон, като е приел, че това деяние на подсъдимия Г. следва да се квалифицира по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК и съответно е преквалифицирал същото като престъпление по този текст от НК.