Решение № 365 от 16.08.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Б. , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20211200500554 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на СТР. М. С., гр.Б., ж.к. С., ул. "Б" №, против решение № 93436/15.04.21г на РС-Б. по гр.д.

№1185/20г по описа на с.с.,подадена по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение брака между страните прекратен, ведно със всички произтичащи от това последици,сред които предоставяне на майката семейното жилище и родителските права върху детето Д.С. С.; на бащата е определен съответния режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща издръжка и следващите се държавни такси.

Недоволен от атакувания акт в частта досежно вината,предоставеното на майката жилище и родителки права върху детето Д.С., режима на лични отношения, издръжката и държавните такси, е останал жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции в горните части.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа 1 атакуваните части от първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка досежно предоставянето на родителските права на детето Д.С. С. на майката със всички произтичащи от това последици, режима ни лични отношения с бащата, дължимата от последния издръжка, местоживеенето на детето и предоставянето на семейното жилище.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че детето Д.С. С. е родена на 14.12.12г от страните по делото по време на брака(вж.у-нието за раждане).По тези въпроси не се спори.

Свидетелските показания, очертаващи отношенията между страните по повод грижите и издръжката по детето Д., са детайлно анализирани и съпоставени с останалия доказателствен материал.РС обосновано е приел, че преди и след фактическата раздяла на съпрузите отношенията им се отличават с напрегнатост, неразбирателство,чести конфликти в къщи и местоработата на въззиваемата, пренасяни пред съответните институции(ДСП, МВР, прокуратурата – вж. съответните преписки). Налице са убедителни данни за употреба на алкохол, участие в хазартни игри от страна на жалбоподателя и безпричинна ревност спрямо съпругата.Същевременно се доказа упражняван напоследък от жалбоподателя системен физически и психически тормоз върху въззиваемата, някои от които пред децата.Приложените преписки и материалите по ЗЗДН очертават развитието на обтегнатите отношения между родителите, продължаващо и понастоящем.

Всичко това се отразявало изключително негативно върху отношенията 2 на съпрузите и особено децата.На това сочат непосредствените впечатления на свидетелите Т. – А., Е.М., частично допълнени от св.Д.М и св.С; писмените доказателства(вж.преписките от прокуратурата, социалните доклади); констатациите на съдебно-психологичната експертиза и становищата на социалните работници.

Решаващия съд подробно е обосновал кредитираните свидетели и причините за това, придържайки се към изискванията на чл.172 ГПК и доказателствата по делото.

Обсъдени са също социалните доклади, които изследват не само отношенията между родителите, но и отражението им върху децата,вкл. върху Д., нейното развитие, потребности и пр.Отделно са обсъдени още отношенията между двете деца и родителския капацитет на страните, приемайки го за наличен и при двамата, като освен на констатациите на социалните работници, РС се е основал и на съдебно-психологическата експертиза, за което подробно се е мотивирал.

Безспорно е също, че двамата съпрузи и родените от брака деца са живели в семейното жилище в гр.Б, жк С, ул.Б №- придобито от страните по време на брака(вж.НА№79/18г). Според свидетелските показания и социалните доклади то се състои от кухня с трапезария, хол, три спални, две тераси, баня с тоалетна и мокро помещение.Именно в него въззиваемата останала да живее с дъщеря си Д., докато жалбоподателя се изнесъл след издадената ограничителна заповед по реда на ЗЗДН и се установил със синът си да живее в бащината си къща в с.Ц, обл.Б, състояща се от два етажа и тавански помещения, подробно описани.Свидетелските показания очертават отношенията между страните, като крайно влошени, посредством изложените факти.

Не се спори също и относно трудовата ангажираност на родителите и получаваните от тях доходи.

При така установеното, след като е счел брака за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на въззивника и го е прекратил чрез развод, РС правилно и законосъобразно е предоставил родителските права върху Д. на майката,ведно с ползването на семейното жилище, осигурявайки на бащата 3 режим на лични отношения, осъждайки го да плаща определената издръжка.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което и на осн.чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Несъстоятелни са оплакванията, свеждащи се до неправилност на обжалваните части от атакуваното решение.РС правилно и законосъобразно е приел въззивника за виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.Тези изводи се обосновават от поведението му в семейството и извън него, негативното му отношение към въззиваемата, често изразявано чрез вербални и физически действия пред децата, с произтичащите от това отчуждение, противоречия относно децата, семейната общност и пр. Честите скандали заради болезнената ревност на жалбоподателя – пред децата и в местоработата на въззиваемата, ведно с употребата на алкохол и увлечението по хазарта, подробно описани от свидетелите(вж. и становищата на социалните работници), не подкрепят въззивната теза и не индицира вина от нейна страна.Установи се, че горните отклонения са в резултат на неговото поведение и отношение.Докато за въззиваемата не се установиха каквито и да е факти и обстоятелства, лишаващи брачната връзка от смисъл и съдържание.

Автономната преценка на гласните доказателства по реда на чл.172 ГПК от настоящия състав, разкрива обективността и достоверността на изнесеното от свидетелите Т.-А. и Е.Муев досежно брачните провинения на жалбоподателя и отношението му към ищцата и децата. Показанията им са подробни, логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал,вкл. с признанието на св.М(сестра на въззивника) за предизвикани от съпруга скандали с ищцата в местоработата й. Ищцовите свидетели са очевидци и изразяват личните си впечатления.Същевременно показанията на ответните(св.Д. М и С.в), доколко съдържат данни в тази насока, са бегли и повърхностни.Освен това последните изрично заявяват, че през по-голямата част от годината са в чужбина и нямат преки и непосредствени впечатления от отношенията между страните.Оттук и несъстоятелността на оплакванията за необоснованост и неправилна оценка на гласните доказателства.

4

Само обстоятелството, че част от свидетелите и на двете страни са техни близки роднини, не налага цялостното им игнориране, тъй като е житейски логично най-близките хора в казус като разглеждания да са в течение случващото се в бившето семейство.

Неоснователни са оплакванията и срещу предоставянето на майката родителските права върху детето Д..Данните по делото сочат, че за първоинстанционния състав в случая е бил водещ най-вече интересът на детето.

Установи се по категоричен начин, че отношенията между родителите са силно влошени, което рефлектира изключително негативно върху децата.Установена е и силната емоционална връзка на Д. с по-големият й брат М, който има за своя опора в несигурната семейна среда.Не се спори, че след изнасянето на бащата да живее в с.Ц, обл.Б, Д. остава да живее с майка си в семейното жилище в Б..На това сочи преценката по отделно и в съвкупност на социалните доклади и становищата на социалните работници, свидетелските показания,писмени доказателства и експертизата. Аргументацията на крайните изводи на РС изключва доводите за формален подход при решаването на спора в обжалваните части и се споделя от настоящия състав.Задълбочено са обсъдени всички доказателства по делото, като доказателствената им стойност е преценена в съответствие с изискванията на ГПК.Свидетелските показания са ценени както при установяване на фактическата обстановка, така и при правните изводи.

Според социалните работници(вж. още свидетелите,писмените доказателства и експертизата) материалните условия в определеното за местоживеене на детето жилището са добри и непроменени – майката и детето обитават досегашното семейно жилище в гр. Б., ж.к. С. Разпоредбата на чл.56, ал.5, вр. с ал.1 СК го допуска,щом не може да се полза поотделно от двамата съпрузи и желаещият го има жилищна нужда.

Меродавен в случая е броя на помещенията(жилищни и сервизни) към момента на раздялата или развода, като преустройства, изменения и промяна предназначението им е недопустима (Р234/15г по гр.д.№5665/14г, ІІІ ГО на ВКС и др.). Следователно, ползването на семейното жилище следва да се 5 предостави в настоящия си вид.Съпоставката на описаните от свидетелите и социалните работници жилище и индивидуализацията на отделните помещения, тяхното предназначение, достъп и пр., функционални характеристики, сочи на невъзможността от обособяване на два дяла за ползване, които да отговарят на изискванията за самостоятелни жилища.Оттук и невъзможността да бъде разпределено.

Освен това, изключително конфликтни и влошени отношения между страните, явно датиращи отпреди раздялата, и ескалирали по време на нея, неминуемо ги поставя в условията на перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектиращи негативно върху тях, околните и най-вече децата, което състояние очевидно продължава и понастоящем.При така установените недопустимост на разпределение на жилището и нетърпимост в отношенията между страните, съвместното ползване от двамата съпрузи е изключено.Особено при липсата на каквито и да е техни волеизявления в тази насока.По делото не се установи влошено здравословно състояние у страните.

Обстоятелството, че след фактическата раздяла въззиваемата е останала в семейното жилище, а въззивника е заживял другаде очертава в нужната степен жилищната й нужда.Последната е предпоставка, а не критерии за разрешаване спора за ползването на семейното жилище. Критериите са посочени в нормата на чл.56 СК, като водещ се явява отново интереса на ненавършилото пълнолетие дете. Несъмнено оставането му в жилището, в което е живяло до раздялата на родителите си с този от тях, комуто са предоставени родителските права, е в изключителен негов интерес.

Последното се подкрепя от неговата възраст, пол и въобще състоянието му, подробно описано от вещото лице и социалните работници (вж.експертизата и социалния доклад).По този начин жилищните нужди на Д. се явяват трайно удовлетворени и то по начин, подсигуряващ потребностите й за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда за живот.Оттук и несъстоятелността на изложените доводи и оплаквания срещу предоставяне жилището на майката и Д..

Освен това,задоволени са всички нейни здравни, емоционални, социални и образователни потребности – осигурена й е възможност за безпроблемно контактуване с околните, в т.ч. не само с връстниците си,но и 6 близките; социализирана е в училище,участва в различни извънкласни форми на обучение. Детето е привързано към майката, която явно се отнася отговорно към задълженията си, с необходимата загриженост и майчина топлота към дъщеря си, въпреки сложилите се отношения с бащата и другото дете.