Решение № 105 от 27.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500037 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 654/06.12.2021 г. по гр.д. 929/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд Н. Г. КР. с ЕГН - **********, с адрес: А, ул. “Г.“ № 10 е осъден да заплати на Т. Р. Т. с ЕГН - **********, със съдебен адрес: А, ул. “И.“ № 12, адвокат М.К. А., по банкова сметка ** при „У.“ АД, на която Т.

Р. Т. е титуляр, за причинените му на 23.05.2020 г. в А, до чешмата над училище „К.“, две средни телесни повреди, за които ответникът се е признал за виновен със сключено споразумение по нохд №98 по описа за 2021 г. на Районен съд - А, а именно: сумата от 15000-петнадесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с причинената му черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, и за последицата - лекостепенна посттравматична церебрастения, ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 65000 лева е отхвърлил иска; както и сумата от 15000-петнадесет хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с причиненото му травматично разкъсване на лявата 1 тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо, ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 55000 лева е отхвърлен иска, както и сумата от 500-петстотин лева - разноски по съразмерност с уважената част от исковете му. Със същото решение Т. Р. Т. е осъден да заплати на Н. Г. КР. сумата от 1125- хиляда сто двадесет и пет лева- разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете му. Н. Г. КР. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 1591-хиляда петстотин деветдесет и един лева, от които: 1200 лева следваща се държавна такса за производството; 391 лева - заплатен хонорар за вещо лице по допусната СМЕ по гр.дело № 929/2021 г. на ПОС.

Недоволен от така постановеното решение е останал Т. Р. Т., който чрез адвокат М.К. А., вписана в Адвокатска колегия – Пловдив го е обжалвал, както следва: във връзка с причинената черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основаната на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и лекостепенна посттравматична церебрастения за разликата от присъдените 15000 лева до 30000 лева и по отношение на травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за разликата от присъдените 15000 лева до 30000 лева. Решението в тези му части се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за нарушение на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, необсъждане в цялост на всички доказателства, както и неправилното им тълкуване. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Н. Г. КР. чрез адвокат Л.А.-М., вписана в Адвокатска колегия – Пловдив е внесъл отговор на въззивната жалба, в който са изложени аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното съдебно решение. Счита се подадената жалба за неоснователна и недоказана, като се моли да бъде оставена без уважение. Смята, че претенциите в жалбата са прекомерно завишени и не кореспондират с принципите на справедливост, залегнали в чл. 52 от ЗЗД. Излагат се конкретни аргументи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени разноските.

2

От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства се установява следното:

Делото е образувано по искова молба на Т. Р. Т., с която моли да бъде осъден Н. Г. КР. да му заплати сумата от 120000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с две телесни повреди, изразили се в: черепно-мозъчна травма, причинена чрез счупване на основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха, причинени му от ответника на 23.05.2020 г., в А, до чешмата над училище „К.“, за причиняване на които ответникът се признал за виновен със сключено споразумение по нохд №1 98 по описа за 2021 г. на Районен съд - А, като от тази обща сума – 65000 лева е претендирана за вредите във връзка с първата, а 55000 лева - за вредите във връзка с втората средна телесна повреда, ведно със законната лихва от 23.05.2020 г. до окончателното им плащане.

Ответникът Н. Г. КР. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. След този срок е подал становище, с което е оспорил претенциите като прекомерни по размер, като е пледирал исковете да не бъдат уважавани в предявения размер. Развил е съображения с писмена защита.

Пловдивският окръжен съд е намерил, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като търсеното от ищеца обезщетение за вредите, претърпени във връзка с двете причинени му от ответника средни телесни повреди е прекомерно с оглед принципа на справедливост, като искът за вредите, претърпени във връзка с понесената черепно мозъчна травма, следвало да бъде уважен до размер от 15000 лева, а искът за вредите, претърпени във връзка с травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха на ляво ухо, следвало да се уважи също до размер от 15000 лева. Приел е че исковете са допустими с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а страните са надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани.

От фактическа страна ПОС е установил при зачитане разпоредбата на чл. 300 от ГПК наличието на сключено по нохд № 198/21 г. на РС – А споразумение между РП - А и ответника Н. Г. КР., в което е прието, че на 23.05.2020 г. в А Н.К. е причинил на Т.Т. две средни телесни повреди, 3 изразили се в черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха. След инцидента Т. е бил приет за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „С.“ ЕАД, където е пролежал до 29.05.2020 г., като по време на този болничен престой е установено, че пациентът е бил по данни от анамнезата без главоболие, гадене и повръщане и с оплаквания единствено от кръвотечение в лявото ухо и от намален слух. В хода на престоя се е проявило леко главоболие и световъртеж, които са отзвучали.

Обективният му психичен статус е бил: ясно съзнание при 15 т. по скалата на Глазгоу, а обективният неврологичен статус - при липса на белези на общо мозъчна и обща неврологична симптоматика /без МРД и ОНС/, като по отношение на неврологичния статус не били настъпили промени и пациентът е останал без данни за МРД и ОНС и до изписването си. При този болничен престой, при пациента са установени: Контузия на главата; Счупване на основата на черепа, конкретно - през левия мастоиден израстък, съставляващ част от темпоралната/слеоочната кост и една от костните структури на основата на черепа, като фрактурната линия е ангажирала и темпоралната кост, изграждаща темпоромандибуларната става, с впечатление че достига до латералната стена на лявата сфеноидална клетка. Клиничната картина на този род счупване включва: болка в областта на счупването; екхимоза по мастоидния израстък на слепоочната кост; кървене от ухото; наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо /хемотимпанум/; повръщане; глухота, шум в ушите. Лечението на счупването на основата на черепа е предимно хирургично, но при прости, неголеми фрактури, може да се лекува консервативно, както е станало и в случая, като при обсъждане на пациента след постъпването му в клиниката по неврохирургия е било взето решение за неговото консервативно лечение, при активно клинично наблюдение, а след констатирано бързо започнало подобрение е взето и решение за изписването му. Лекостепенната контузия на мозъка /контузио церебри левис/, която представлявала закрита травма, в конкретния случай, видно от приложена епикризата на л. 11 (гр.д. 929/21 г. на ПОС), поради леката степен на контузията, липсва каквото и да е нарушение на съзнанието или некротизиране на тъканта на мозъка, а появилото се по време на престоя леко 4 главоболие е отразено като отзвучало още в хода на този престой, а данните по отношение на зеничния рефлекс още при приемането му и снемане на неврологичния му статус сочели, че и двете зеници са реагирали към този момент еднакво на светлина. Било е установено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана /руптура травматика мембрана тимпани синистра/, при състояване на което се получава остра болка в ухото, придружена от неприятен шум, отделя се кръв в ушния канал, като при руптура след счупване на основата на черепа кръвта може да бъде в по-голямо количество и да изпълва ушния канал. Тези обичайни признаци са се проявили и при ищеца. Спрямо Т. е взето решение за консервативно негово лечение и във връзка с мозъчно-черепната травма и не се е налагала оперативна интервенция. Състоянието му е започнало бързо в хода на заболяването да се подобрява, при обща продължителност на този престой от седем дни.

Окръжният съд е приел по отношение на мозъчно-черепната травма, че е била свързана с временна опасност за живота на пострадалия и с оглед сключеното споразумение по наказателното дело и в тази връзка се е съобразил легалното определение на хипотезите на чл. 129, ал. 2 от НК.

От престоя в клиниката по неврохирургия ищецът е изписан с подобрение и е насочен след дехоспитализацията за консултация със специалист УНГ в клиника по УНГ за извършване на тимпанопластика, като тя се извършва по оперативен път, ако перфорацията на тъпанчевата мембрана/травматичното разкъсване на мембраната не се затвори спонтанно в хода на времето. На 03.06.2020 г. ищецът е постъпил по повод намален слух в лявото ухо и съобщено кръвотечение в същото в Клиника по ушно-носни и гърлени болести при УМБАЛ „К.“-П., където е престоял до 05.06.2020 г., като на 03.06.2020 г., под местна анестезия и микроскопски контрол, е предприета оперативна намеса /тимпаностомия/ и е евакуиран серозен ексудат от лявата тъпанчева мембрана. В следоперативия период ищецът е бил в добро общо състояние, афебрилен и без субективни оплаквания, като е изписан с подобрение и с възстановяване на слуха в границите на нормата.

Преди постъпването си за второто болнично лечение, на 01.06.2020 г., както и след неговото приключване, на 29.06.2020 г., ищецът се е явил по свое желание за освидетелстване в амбулаторията на отделението по съдебна медицина при МУ - П., при което въз основа на двете епикризи от болнични престои и извършен му преглед, са потвърдени понесените увреждания и 5 намаления на слуха. Извън двете епикризи от болнични престои и двете извършени на 01.06.2020 г. и на 29.06.2020 г. освидетелствания в амбулаторията на отделението по съдебна медицина при МУ - П., ищецът се е подложил все през 2020 г. и на още два медицински прегледа, амбулаторните листове от които допълват медицинската документация, която е представил по делото във връзка с уврежданията си. На 11.06.2020 г. се е явил на преглед при неврохирург, като обективният му статус е показал 15 точки по скалата на Глазгоу, което отговаря на ясно съзнание, намален слух за ляво ухо и лек церебрастенен синдром, като не е назначена терапия, при основна поставена от този преглед диагноза „ счупване на основата на черепа“. На 08.07.2020 г. се е явил на преглед при специалист УНГ, с оплаквания от леко заглъхване на лявото ухо. Обективният му статус е сочил на слух в норма и за двете уши.