Определение № 356 от 28.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Шумен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500166 по описа за 2026 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№1501/27.03.2026г. на „Йеттел България“ЕАД-гр.София, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв.Л.Г. при САК, против разпореждане №303 от 23.03.2026г. по ч.гр.д.№168/2026г. на ВПРС, с което е отхвърлено искането му за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 158.03евро/левова равностойност 309.08лв./ срещу В. В. Р.. Неправилно съдът приел, че подаденото заявление не отговаряло на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК вр. с чл.127, ал.1,т.1 и т.4 от ГПК. В заявлението бил посочен адресът, сочен от самия длъжник при сключване на договора.

Освен това, съгласно трайната практика, заповедният съд служебно следвало да направи проверка за настоящия и постоянния адрес на ответника, за да установи предпоставките на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от ГПК. В заявлението претенциите били ясно индивидуализирани по основание и размер, посочен бил и договорът от който произтичат, периодът за който се дължат. Към заявлението били представени и писмени доказателства, установяващи дължимостта на претендираните суми, както и документи, установяващи искането за съдебни разноски. Посочена била и банкова сметка за извършване на плащането. Моли разпореждането да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по същество.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №168/2026г на ВПРС е образувано по заявление на „Йеттел България“ЕАДгр.София, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. В. Р., за сумите: главница 35.99евро/70.40лв./, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.

1 пакети) и потребление на мобилни услуги, за период 20.12.2023-16.04.2024г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 18.08.2023г., обединен в клиентски номер ...; законна лихва, считано от 23.03.2026 г., неустойка в размер на 122,04 евро /238,68 лева/, дължими за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер.....от 18.08.2023 г., обединен в клиентски номер ...., както и направените разноски държавна такса 10.86 евро и адвокатско възнаграждение 245.42 евро.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства:

Неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .... от 18.08.2023 г., обединен в клиентски номер .... Договорите били прекратени на 16.04.2024г., поради неизпълнение на задължения по тях (неплащане в срок на дължими суми и/или прехвърляне на услугите по тях към друг мобилен оператор преди минимално уговорения срок). Вследствие на това били начислени неустойки на основание т. 9 или 11, буква а) и буква б) от договорите за мобилни услуги и раздел I или раздел IV буква а) и буква б) от допълнителните споразумения, сключени с длъжника. При констатиране на неизпълнението на задълженията по един или няколко договора, сключени от длъжника под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки.

В системата на Йеттел България ЕАД длъжникът бил с клиентски номер .... Претендираните задължения били обединени в следните фактури: фактура № ..../20.01.2024г., фактура №..../ 20.02.2024г., фактура № .../20.04.2024г..

Към заявлението са приложени договор за мобилни услуги от 18.08.2023г., горепосочените 3бр. фактури, общи условия на дружеството за взаимоотношения с потребителите на електроннни съобщителни услуги.

С разпореждане №303 от 23.03.2026г. по ч.гр.д.№168/2026г. на ВПРС е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Йеттел България“ЕАД-гр.София срещу В. В. Р.. За да достигне до този резултат съдът е приел, че в случая заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т.1 и т. 4 от ГПК, като съгласно т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, заповедният съд не бил длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Така в случая, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не бил посочен адрес на длъжника/ответник, което било в нарушение на чл.127, ал.1, т.1 от ГПК, който задължавал да бъдат посочени в исковата молба името и адреса на ищеца и ответника. Освен това в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се съдържало изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславяла редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедният съд нямл право, при констатирана нередовност на заявлението по чл.

410, ал. 2 ГПК, съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а следвало да отхвърли заявлението. Даване на указания на заявителя се дължало само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението Настоящата инстанция намира това процедиране на първоинстанционния съд за неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в 2 договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Със измененията в ГПК (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), се предвиди възможност, когато заявлението е нередовно, на заявителя да се предостави възможност за отстраняване на нередовностите в тридневен срок от уведомяването му. Или, следва да се укаже на заявителя, че допуснатите нередовности трябва да се отстранят в тридневен срок от уведомяването, както и да се укажат на заявителя неблагоприятните последици, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено изцяло. Неясните, неправилни и/или непълни указания не обуславят отхвърляне на заявлението, а е необходимо на заявителя да се дадат повторни указания.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е отхвърлено като нередовно-не бил посочен адрес на длъжника и липсвало изложение на обстоятелствата/като искането не е разгледано по същество/.Безспорно е и че съдът не е дал възможност на заявителя за отстраняване на порока, съответно не му е указал неблагоприятните последици, при неизпълнение на указанията в срок.

Предвид това и доколкото съдът направо е пристъпил към отхвърляне на заявлението като нередовно, без да изпълни изискването на закона, то обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първонистнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя възможността да отстрани нередовности/при действително наличие на такива/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане №303 от 23.03.2026г. по ч.гр.д.№168/2026г. на ВПРС.

ВРЪЩА делото на ВПРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3