Решение № 639 от 01.10.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Разград, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101188 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от О. К. М., с която са предявени обективно съединени искове срещу Районен съд Тутракан за осъждане на ответника да му заплати сумите: 5 659,07 лева главница, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, както и 10 % от м. юни включително до последния месец за периода, за научна и образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2025 г. - денят на регистриране на исковата молба, до изплащане на задължението; 351,54 лева законна лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за съответните суми от главницата, до 06.03.2025 г.

Ищецът твърди, че работи като *********** в Районен съд Тутракан от 02.07.2021 г. и за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г. не е получил в пълен размер полагащото му се по закон възнаграждение, а само начислените му възнаграждения, посочени в Таблиците № 1 на ВСС за максималните размери на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, относими към исковия период за длъжността ***********, които са утвърждавани с решения на ВСС, както и начислените въз основа на тях допълнителни трудови възнаграждения.

Сочи начина на определяне размера на основното възнаграждение на младшите магистрати по реда на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ - удвоения размер на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера по данните на НСИ, като счита за императивно правилото, че никое магистратско възнаграждение не може да бъде по-ниско от тяхното. Твърди, че Пленумът на ВСС не е съобразявал чл. 218, ал. 2 от ЗСВ в исковия период, не е взел предвид статистическите данни, в резултат на което определените възнаграждения както на младшите магистрати, така и на районните съдии за процесните месеци, се явявали по-ниски от удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера.

Прилага справка в таблична форма за начина, по който счита, че следва да бъдат изчислени възнагражденията му в процесния период.

1

Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни. Не оспорва, че ищецът заема длъжността „съдия“ при Районен съд Тутракан от 02.07.2021 г., а за процесния период трудовите му възнаграждения били изплатени напълно. Сочи, че чл. 218, ал. 2 от ЗСВ определя императивния минимум за най-ниската съдийска длъжност - младши съдия, а ищецът заема длъжността „****************”, с оглед което разпоредбата няма пряко приложение спрямо него. Освен това счита, че разпоредбата следва да се тълкува във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, съгласно която Пленумът на ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Следователно, промяната на възнаграждението на съдиите е обусловена от издаването на административен акт, поради което ищецът не разполага с възможността да насочи иска си към съда, в който упражнява трудова дейност, а би могъл да претендира вреди от бездействието на ВСС, който не е актуализирал възнагражденията. На това основание счита предявения иск за недопустим, като подсъден на административен съд, доколкото се касае за вреди от бездействие на административен орган - ВСС.

По същество счита иска за неоснователен, т.к. вземането за трудово възнаграждение за актуализирания размер по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ възниква след произнасяне на ВСС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Със Заповед № 75 от 14.03.2024 г. на и.ф. административен ръководител на РС Тутракан на ищеца О. К. М. като съдия в РС Тутракан, считано от 01.01.2024 г. е определена основна месечна заплата за длъжността в размер на 4 216,00 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 779,96 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит, съответстващ на 18,50 % от основната му месечна заплата. Считано от 27.05.2024 г. във връзка със защитен от ищеца дисертационен труд на тема „Предпоставки и действие на суброгацията по чл. 74 от ЗЗД“ и придобита образователна и научна степен „доктор“ в областта на висшето образование и по-конкретно по научната специалност „Гражданско и семейно право“, със Заповед № 151 от 27.05.2024 г. е утвърдено да му се изплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 % към определената индивидуална основна месечна заплата за придобита от него научна степен „доктор“. С увеличаване на периода на придобития трудов стаж и професионален опит и изменение на процента за същия от 18,50 % на 20,50 %, сборът на така определените проценти за начисляване на допълнително трудово възнаграждение достига 30,50 % и определеното му от 01.10.2024 г. съгласно Заповед № 234 от 13.09.2024 г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 5 501,88 лв.

Видно от представената справка от Националния статистически институт, за 2024 г. средната заплата в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата е: за м. януари – 2 144 лв.; за м. април – 2 360 лв., за м. май – 2 333 лв.; за м. юни – 2 214 лв.; за м. юли – 2 359 лв.; за м. септември – 2 247 лв.; за м. октомври – 2 678 лв.; за м. ноември – 2 319 лв.; за м. декември – 2 541 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът извежда следните правни изводи:

Независимо, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя от ВСС, Районен съд Тутракан е надлежен ответник по делото, тъй като има качеството на работодател на ищеца по аргумент на чл. 61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ и § 1, т. 1 от ДР на КТ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд и макар правоотношението между магистрата и съответния орган на съдебна власт да е специфично, различаващо се както от трудовото, така и от служебното правоотношение, магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт, съгласно чл. 161 от ЗСВ и този съдебен орган има задължение да заплаща трудовото им възнаграждение, а не органът по назначаването - ВСС.

Предявеният иск за заплащане на сумата 5 659,07 лева главница, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответното за тези 2 месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, както и 10 % от м. юни 2024 г. включително до последния месец за периода – м. декември 2024 г., за научна и образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху неплатените суми по главницата, съдът намира за основателен. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ сочи, че основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. Няма спор, че размерът на основното месечно възнаграждение на магистратите, заемащи длъжност „съдия“ в районен съд, е в правомощията на пленума на ВСС, който действа при условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Следователно, основното месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да бъде по-ниско от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ.

Посоченият от ищеца в исковата молба и неоспорен от ответника размер на определеното му за 2024 г. основно месечно възнаграждение от 4 216 лв. е съответно на записания в Таблица № 1, издадена от ВСС на осн. чл. 218, ал. 3 от ЗСВ размер, но видно от представената от НСИ справка „Средна месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата“, се явява под законово определения такъв. С изключение на месеците февруари и март, през всички останали месеци от 2024г. двукратният размер на СМРЗ е по-висок от 4216 лв., като разликата в основното месечно възнаграждение е именно посочената в таблицата, инкорпорирана в исковата молба и направените в същата изчисления.

Размерът на процентите, определени за изчисляване на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за исковия период, както и процентът за допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“ не са предмет на спора между страните, съответно са приложими към установените по месеци разлики в дължимото основно възнаграждение, като сборът от същите се равнява именно на посочената главница от 5 659,07лв.

Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд (чл. 128, т. 1 от КТ) и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 от КТ). С оглед това и формираният по-горе извод за дължимост на претенцията за главница, основателно се явява и искането за заплащане на 351,54 лева законна лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за съответните суми от главницата, до 06.03.2025 г.

Страните не са претендирали разноски и такива не им се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Районен съд Тутракан, с адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 8, представляван от Георги Георгиев - адм. ръководител, да заплати на О. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес ************************************, сумата от 5659,07 лева (пет хиляди шестстотин петдесет и девет лева и седем стотинки) главница, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, както и 10 % от м. юни включително до последния месец за периода, за научна и образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2025 г. - денят на регистриране на исковата молба, до изплащане на задължението.

3

ОСЪЖДА Районен съд Тутракан, с адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 8, представляван от Георги Георгиев - адм. ръководител, да заплати на О. К. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********************************, сумата от 351,54 лева (триста петдесет и един лева и петдесети четири стотинки) законна лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за съответните суми от главницата, до 06.03.2025 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4