Решение № 58 от 27.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000566 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Г. Д. Г. от гр.В., подадена чрез пълномощника му адв.Н. Д. от ШАК и адв.Б.А. от САК, срещу решение №405/09.10.2024г., постановено по т.дело №87/2022г. по описа на ОС-Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на въззивника/ищец/ за разликата над присъдените по осъдителния иск с правно основание чл.432 КЗ, 40 000 лева до претендираните 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищеца в резултат от смъртта на В. Г.а П.

/с която ищецът фактически съжителствал/, починала на *****г. в резултат на получени травматични увреди при ПТП на 11.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.21г. /15 работни дни от уведомяването на застрахователя/ до окончателното изплащане.

Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано и в явно противоречие с практиката на ВКС.

По същество на жалбата се излага, че съдът правилно е възприел за доказани всички предпоставки по иска, съответно деликтната отговорност по отношение водача И.В.М., управлявал микробус Фолксваген Крафтер, рег. № *****, който при независимо съпричиняване/съизвършителство/ с друг водач -С.П. Д., причинили смъртта на В. Г.П. при ПТП на 11.09.2020г. Твърди се, че двамата отговарят солидарно за причинените вреди, но всеки от застрахователите на Гражданската отговорност дължи пълния размер на обезщетението. Въззивникът излага, че не е съгласен с определения за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лева съгласно чл.52 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г. до окончателното изплащане, а след прилагане на рекуцията за съпричиняване – размера от 40 000 лева. Претендира отмяната на решението и вместо това уважаване на иска за пълния предявен размер от 100 000 лева.

Според въззивника, съдът в действителност не е преценил изложените в решението 1 конкретни обстоятелства, визирани в практиката по приложение на чл.52 ЗЗД, за да определи наистина справедливо възмездяване на ищеца за понесените вреди от смъртта на фактическата му съжителка. Съдът не е обсъдил задълбочено критериите в ППВС 4/1968г. като в резултат е определил твърде занижено обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че като не е обсъдил задълбочено доводите на въззивника за основателност на претендирания размер, съдът е допуснал процесуално нарушение. Счита, че в решението си съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства, вкл. свидетелските показания, които разкриват в пълнота отношенията между ищеца и починалата. Съдът не е отчел, че ищецът и понастоящем търпи негативни емоционални и психологически вреди. Твърди, че поради допуснатите процесуални нарушения недоказани са останали по делото особено близките отношения между В. и Г., силната им духовна връзка и понесеното от ищеца страдание.

Съдът не е оценил младата възраст на починалото лице - едва на 49 години. Не е отчел нивата на застрахователна отговорност към датата на произшествието. /излагат се конкретни съображения относно финансовата обстановка в страната, нивото на инфлация, индексът на потребителските цени и др./ Счита, че съгласно ТР №1/2021г. на ОСГТК на ВКС, съдът е следвало да определи обезщетение от поне 125 000 лева, спрямо което да приложи 20% съпричиняване и да уважи в пълен размер претенцията от 100 000 лева, ведно с лихвите върху нея. Претендират се сторените по делото разноски, определими съгласно чл.38 от ЗАдв.

В срока за отговор е постъпило становище на ответника ЗК ЛЕВ ИНС АД чрез адв.Н.

В. от ВАК, за неоснователност на въззивната жалба. Страната счита, че съдът задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства като е отчел преди всичко, че връзката между ищеца и В. е била изградена в период от по-малко от две години след запознанството им и едва в последните месеци същите са се установили да живеят заедно като семейство.

Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна.

В срока за отговор не е постъпило становище на третото лице -помагач на ответника ЗД БУЛ ИНС АД, застраховател на гражданската отговорност на съизвършителя на престъплението по чл.343 НК, водач на другото превозно средство участвало в ПТП, спрямо което е бил уважен предявения от ответника обратен иск за половината от присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Във въззивното производство страните поддържат становищата си – въззивникът жалбата си, а въззиваемите ЗК Лев инс АД и третото лице- помагач ЗД Бул инс АД становище за неоснователността й. За главните страни са се явили съответно адв.Х. и адв.Д.; дружеството – помагач чрез адв.Г. е депозирало писмена молба, докладвана в открито заседание.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че исковото производство е образувано по предявен от Г. Д. Г., от гр.В., чрез адв.Н. Д. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, иск за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, претърпени вследствие смъртта на В. Г.а П., с която ищецът живеел във фактическо съжителство, починала на *****г. в резултат на получените травматични увреждания от ПТП на 11.09.2020 г., настъпило в гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2020г. (от уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.01.2021г. (15 работни дни от уведомяването) до окончателното изплащане, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. В хода на производството е конституирано трето лице помагач на ответника -ЗД БУЛ ИНС АД, срещу което дружество ответникът е предявил обратен иск за осъждането му да заплати сумата в размер 50 000,00 /петдесет хиляди/ лева, съставляващи половината от обезщетението за неимуществени вреди, лихва и разноски, за които ответникът би бил осъден по първоначалния иск, ведно със законната лихва от датата на плащане по първоначалните искове до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба ищецът е навел твърдения, че на 11.09.2020г., около 00:40 часа, в 2 гр.Варна, при управление на л.а. марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № *****, по бул.„Цар Освободител“ в посока Окръжна болница, на кръстовището с ул.Ген.Колев, водачът на автомобила преминава на забранителен сигнал с около 41 км/ч., като удря пътуващия по ул.Генерал Колев в посока бул.„Сливница“, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег.

№ *****, управляван от И. В.М., ЕГН **********, от което настъпват телесни увреждания за пътника В. Г.а П., фактически съжител на ищеца. Твърди се, че в резултат на удара настъпва смъртта на последната на *****г. поради полиоргА. недостатъчност и генерализиран възпалителен процес -сепсис, състояние след гръбначномозъчна травма.

Пациентката престояла в болнично заведение МБАЛ Св.А. до 25.09.2020г., след което била настанена в специално наета от ищеца квартира с легло за декубитални рани, кран за повдигането й при нужда и професионалист в медицинското обслужване за ежедневните грижи. Ищецът твърди, че и сам полагал такива грижи за пострадалата. Твърди, че на 07.10.2020г. при пътуване към лекуващия лекар състоянието на пострадалата се влошило внезапно и изпаднала в гърч. Била извикана бърза помощ, с която откарали В. в УМБАЛ „Св. Марина“, където състоянието й било стабилизирано след проведено лечение на тежък стомашен кръвоизлив, като й било вливано голямо количество кръв. Изписана била на 16.10.2020г. и настанена в хоспис „Надежда“. Състоянието на потърпевшата отново се влошило на 19.10.2020 г., след което със спешна помощ била откарана в УМБАЛ „Св.

Марина“, където отново по спешност бил овлядан стомашен кръвоизлив. Изписана била на 28.10.2020г. и била настанена отново в хоспис „Надежда“. На 02.11.2020 г. състоянието й за пореден път се влошило – била транспортирана отново в УМБАЛ„Св.Марина“, където след провеждане на интензивно лечение В. П. починала на ***** г. Твърди се, че причина за смъртта била определена като прогресивно развиващо се септично състояние в резултат на развили се усложнения на гръбначно-мозъчната травма – декубитални рани, уринарна инфекция, остър кръвоизлив от стомашна язва, довели до остра бъбречна недостатъчност, хроничен обострен пиелонефрит, сепсис, полиоргА. недостатъчност, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Твърди се, че смъртта на В. П. на ***** г. се намира в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 11.09.2020 г. Твърди се, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на ГО по прекия иск, тъй като ищецът търпи вреди от загубата на своята фактическа съжителка. Твърди подадено от него заявление за определяне и изплащане на обезщетение съгласно чл.380 КЗ до ответното дружество.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК Лев Инс АД, с който оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни поради липса на предпоставките, изискуеми от закона за ангажиране отговорността му. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като излага съображения от ТР№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС за кръга на легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица. Твърди, че не са представени доказателства за наличието на фактическо съжителство между ищеца и починалата. Оспорва изключителната вина на водача на МПС с марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ И. М. за процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалата В. П. с твърдения за непоставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, с което е допринесла за тежестта на вредите. Оспорва претенциите по основание и размер, като счита същите за прекомерни съобразно действително претърпените вреди и икономическа конюнктура в страната. В условията на евентуалност счита, че размерът на обезщетенията следва да бъде намален поради отправеното възражение за съпричиняване от страна на починалата. По отношение на претенцията за лихва, счита същата за неоснователна като сочи, че изисканите допълнителни доказателства не са били представени от ищеца, поради което не е налице забава на застрахователя. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по обратния иск „ЗД БУЛ ИНС“АД депозира писмено становище, с което отправя искане за отхвърляне на предявените от Г. Г. искове с аргументи за липса на активна процесуална легитимация на последния да претендира обезщетение за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност – отправя искане за редуциране размера на предявената главна претенция с доводи за завишеност на същата. Въвежда твърдения за 3 съпричиняване от страна на починалото лице поради липса на поставен предпазен колан и наличие на такъв в процесното МПС.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, в рамките на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №729/02.12.2024г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Варна решение единствено в отхвърлителната част, за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 100 000 лева обезщетение. В останалата част, вкл. относно присъдените лихви, решението е влязло в законна сила.

Разпечатката съдържа 31 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c128a254-2f11-4be6-87b3-ac59ed559fc9