Присъда № 21 от 04.03.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ

/ Присъда №21/04.03.2025г. по НОХД №859/2024г.по описа на РСПЛЕВЕН/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу Д.Л.И. ЕГН: ********** – за това, че на 17.09.2021 г. в гр. Плевен, без надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпяно, както и да бъде извършено привеждане в изпълнение на условното осъждане, в чийто изпитателен срок е извършено престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Подсъдимият Д.Л.И., редовно призован, не се явява; производството спрямо него е протекло при условията на чл.269 ал.3 т.1, т.2, т.4, б.“а“ НПК. Представлява се от упълномощен защитник, който намира за установено по безспорен начин, че в жилището, обитавано от страна на подсъдимия, действително се е съхранявало наркотичното вещество, за което на И. е повдигнато обвинение. От друга страна, оспорва правната квалификация на извършеното от И. деяние като изтъква, че се касае за изключително малко количество наркотично вещество, на изключително ниска стойност – повече от 30 пъти по-ниско от размера на МРЗ в страната към датата на деянието, както и че именно процесуалното поведение на подсъдимия е довело до разкриване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Наред с това отбелязва, че от момента на извършване на деянието е изтекъл значителен период от време, през който не са налице данни за други престъпни прояви, извършени от Д. И.. Посочва Решение №107 от 26.10.2020г по н.д. №483/2020г. на ВКС и Решение №133 от 06.06.2018г. по н.д.

№359/2018г. на ВКС, в които, при аналогични ситуации е прието, че правната квалификация не може да бъде по чл.354а ал.3 т.1 НК, като във втория случай, дори е преценено, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК. В този смисъл защитникът счита, че и настоящото деяние, поради своята явна незначителност, попада в хипотезата на чл.9 ал.2 НК и Д. И. следва да бъде изцяло оправдан, а алтернативно – да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, като бъде признат за виновен, за деяние по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК.

1

След като обсъди задълбочено събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:

Д.Л.И. е роден на ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.

С Определение по НОХД №103/2019г. на РС-ПЛЕВЕН, Д. И. е признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.3 НК, като му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Определението влязло в сила на 24.01.2019г.

Към 17.09.2021 г. подсъдимият Д.Л.И. не притежавал разрешително за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въпреки това – и въпреки споменатото по-горе условно осъждане, на посочената дата, И. държал в апартамента си в гр.ПЛЕВЕН, ул.

„***“, № 7, ет. 2, ап. 2, високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева. Същото вещество съхранявал в полиетиленов плик с неправилна форма, бяло-жълт на цвят, с размери около 5/5 см., поставен в нощно шкафче.

На същата дата, дежурните полицейски служители – свидетелите И.Ц.Д. и В.И.М., получили оперативен сигнал, че служебно известният им /по линия – наркотични вещества/ Д. И., държи наркотични вещества. Около 08:30 часа спрели Д. И. пред жилищната сграда в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“, № 7, представили му се и го попитали дали държи в себе си забранени вещества и предмети. Подсъдимият първоначално отрекъл, но впоследствие уведомил полицейските служители, че в жилището си държи малко количество марихуана. Свидетелите Д., М. и подс.И. посетили жилището на подсъдимия, където той доброволно предал посоченото по-горе, държано от негова страна, наркотично вещество, за което бил оформен надлежен Протокол; на свой ред, свидетелят В. М. съставил Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г.

За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай, но когото с приемопредавателен протокол от 17.09.2021г. св.М. предал, доброволно предаденото от страна на Д. И., наркотично вещество.

С първо действие по разследването – разпит на свидетеля В.И.М., извършен при условията на чл.356 ал.1 т.1 и т.3 НПК, започнало бързо производство пр.пр. №5506/2021г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, Д.Л.И. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност, за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

Съдът намира, че възприетата по – горе фактическа обстановка се доказва по категоричен начин, като основава същата върху следните доказателствени материали:

2 показания на свидетелите И.Ц.Д. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК; В.И.М. - дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК. Техните показания способстват за изясняване на цялостната фактическа обстановка, свързана с времето, мястото, авторството на деянието. Единственият аспект от показанията на свидетелите, който Съдът не приема, се отнася до направени от страна на подсъдимия извънсъдебни признания на неблагоприятни за него факти и обстоятелства, тъй като в тази част, показанията на свидетелите влизат в разрез с изискванията на НПК /Решение № 55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от 15.11.2007 г. на ВКС по н. д.

№ 419/2007 г., I н. о./. Ето защо, в частта на свидетелските показания, в които се възпроизвеждат направени от страна на Д. И. извънсъдебни самопризнания, Съдът приема свидетелските показания за недопустими и не основава Присъдата си върху тях. Наред с това, Съдът държи сметка, че прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите Д. и М. са по-подробни от непосредствено дадените в хода на съдебното следствие - и доколкото същите свидетели заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените показания в хода на съдебното следствие; заключение по физико-химическа експертиза /л.7 – 10 от ДП/, от което се установява, че изследваната суха растителна маса, предадена с Протокол за доброволно предаване от 17.09.2021г., представлява високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %; за изследването са употребени 0,100 грама, като остават 1, 926 грама, предадени за съхранение на ЦЕНТРАЛНО МИТНИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ – СОФИЯ.

Вещото лице отбелязва, че тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Съдът счита експертното заключение за обективно, обосновано, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;

Протокол за оценка на наркотични вещества /л.11 - 12 от ДП/, от който се установява, че стойността на коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, възлиза на 12,16 лв.;

Протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с фотоалбум /л.13 – 15 от ДП/;

Протокол за доброволно предаване от 17.09.2021г. /л.16 от ДП/. Съдът намира, че единствената част, в която не може да бъде обсъждано това иначе годно писмено доказателство е тази, в която Д. И. саморъчно е вписал свои извънсъдебни признания, които – както вече се отбеляза погоре, не могат да бъдат взети предвид; в останалата част обаче, доколкото 3 заключението по съдебно-почерковата експертиза е категорично, че се касае за ръкописен текст, изписан и подпис – положен, от страна на подсъдимия, Съдът намира, че посредством Протокола за доброволно предаване се установява по безспорен начин личността на предаващото лице и доброволността на същото предаване; приемо-предавателен протокол от 17.09.2021г., за приобщаване на веществени доказателства /л.17 от ДП/; писмо и приемо-предавателен протокол във връзка с изпращане на наркотични вещества на ЦМУ /л.23 – 24 от ДП/;

Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. /л.36 – 37 от ДП/. Съдът намира, че се касае за годно писмено доказателство, като в тази връзка намира за необходимо да отбележи, че полицейските служители са действали в хипотезата на чл.83 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като са били налице данни за извършвано тежко престъпление – такова по чл.354а ал.3 т.1 НК; видно е, че компетентните полицейски служители са действали на законово основание, като е бил съставен и споменатия Протокол за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика. Впрочем, добре е известно е от практиката, че в подобни случаи, укриването и унищожаването на веществени доказателства би могло да се случи мигновено, т.е. незабавното извършване на проверката в дома на подсъдимия, независимо от наличието или липса на съгласие, е била от особено значение. Поради това Съдът намира, че Протоколът за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 17.09.2021г. представлява годно писмено доказателство; единствената част, в която Съдът не му отдава вяра е тази, в която се съдържат обяснения от страна на Д. И., тъй като се касае за извънсъдебно признание, което няма как да бъде взето предвид; заключение по съдебно-почеркова експертиза /л.160 – 164 от делото/, от което се установява, че ръкописния текст под печатния текст „За предадените предмети и книжа предаващият даде следните пояснения“ в Протокол за доброволно предаване от 17.09.2021г., е изписан от Д.Л.И., а подписът за „Предал“ в същия протокол, е положен от Д.Л.И.. Съдът счита експертното заключение за обективно и обосновано, небудещо съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра; характеристична справка /л.22 от ДП, л.28 от делото/; справка за съдимост /л.9 - 10 от делото/.

В доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 изр.2 НПК; напротив, изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава еднопосочно от приобщените и отбелязани по-горе, доказателствени материали.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, Д.Л.И. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК - на 17.09.2021 г. в гр. Плевен, 4 без надлежно разрешително /чл.73 във вр. чл.30 и чл.31 от Закона за контрол върху накротичните вещества и прекурсорите/ държал високорисково наркотично вещество - коноп /канабис, марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева.

Налице е деяние, изразило се в действие – държане (трайно осъществяване на фактическа власт) върху високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нето тегло 2,026 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 17,51 %, на стойност 12,16 лева; както вече беше отбелязано, тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък І съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Същевременно, съобразно чл.73 ал.1 ЗКНВП, за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, е допустимо издаването на разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества високорискови наркотични вещества; в тази насока е и разпоредбата на чл.30 ЗКНВП, даваща възможност за производство, преработка, съхранение на високорискови наркотични вещества за медицински, научни и лабораторни изследвания, и образователни цели. При положение обаче, че разрешение за подобно боравене с високорискови наркотични вещества не е налице, приложима е забраната, предвидена в чл.30 ЗКНВП, съобразно която „Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1.“ – и именно тя е приложима в настоящия случай, доколкото Д. И. не попада нито в хипотезата на чл.73 ал.1 ЗКНВП, нито – в тази на чл.31 ЗКНВП.