Решение № 480 от 23.05.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА

София,

………………...

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - ти въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР СТОИЦЕВ

ИВА

НЕШЕВА при участието на секретаря Таня Митова и прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 5764 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила пред

Софийски окръжен съд, въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Б.Г.

–служебен защитник на подсъдимия З.Е.Д. срещу присъда на РС Ихтиман, с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК и е осъден на наказание

„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда, подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител по делото С.И.Г. сумата от 1 116 /хиляда сто и шестнадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението имуществени вреди, както и направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 174,06 /сто седемдесет и четири лева и шест стотинки/ лв. Във въззивната жалба и допълнението към нея се релевират доводи за неправилност на постановената присъда.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение с приложения от С.И.Г., в която се изтъкват доводи за законосъобразност на постановения съдебен акт.

На основание чл.43, т.3 от НПК, всички съдии от Софийски окръжен съд са депозирали отводи по съображения, че частният обвинител и граждански ищец по делото е съдебен заседател в същия съдебен район, поради което Върховен касационен съд е определил за разглеждане и решаване на делото Софийски градски съд.

В закрито съдебно заседание, проведено на 18.01.2019 год., по реда на чл. 327 и чл.328 от НПК, въззивният съд е счел, че за изясняване на обстоятелствата, съобразно жалбата, не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В проведеното на 18.03.2019 год. открито съдебно заседание, защитата поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието. Намира, че обвинението се подкрепя единствено от показанията на пострадалата, като липсват свидетели очевидци по отношение на проведените телефонни разговори и по отношение на изпратените пратки до подсъдимия. Моли присъдата на Ихтимански районен съд да бъде отменена и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на държавното обвинение моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като присъдата е правилна и законосъобразна. Намира, че са събрани безспорни доказателства както от обективна, така и от субективна страна, като съдът правилно е кредитирал показанията на пострадалата Г., както и правилно са анализирани писмените и гласни доказателства, в подкрепа на обвинителната теза. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник и изразява съжаление за извършеното.

В последната си дума, подсъдимият отново изразява съжаление и заявява, че е бил в много трудно положение.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Към 2016 година С.Г. *** се грижела за болната си майка. През есента на същата година, майката на Г. й показала статия във вестник „Ретро“ за лечител от гр. Варна, посочен с имена Б.К.и псевдоним „Чудомир“, който лекувал с алтернативни методи за лечение на тежко болни хора. Тъй като Г. много искала да помогне на майка си, проверила в интернет пространството името на посочения в статията лечител и установила, че наистина лице с такова име съществува, при което решила да опита с този начин на терапия. В началото на месец ноември 2016 година, позвънила на един от двата посочени в статията телефони за връзка /********** и **********/.

На обаждането й отговорил лице от мъжки пол, който я уверил, че може да помогне на майка й, като за целта трябва да преведе еднократна сума от 180 /сто и осемдесет/ лева на името на З.Е.Д.. В желанието си да помогне на майка си и според получените указания от „лечителя“, на 14.11.2016 год., св. Г. изпратила сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева чрез пощенски запис в Български пощи. Тя наредила превода от клона на гр. Ихтиман до клон в гр. Варна, на името на З.Е.Д., до поискване. Пощенският запис бил получен от подсъдимия Д. на следващия ден -15.11.2016 година в с. Старо Оряхово, общ. Долни чифлик, област Варна.

На 16.11.2016 година, св. Г. се обадила на лечителя, за да се интересува как вървят нещата, като той я уверил,че всичко върви добре. Двамата се чули и на 18.11.2016 година. Няколко дни по- късно, на 22.11.2016 година, пострадалата получила обаждане от „лечителя“, който й казал, че нещата са много зле, че всяка минута е ценна и майка й може да почине, след което поискал св. Г. да му изпрати тамян, църковни свещи и по една нейна дреха и една дреха на майка й, както и в два плика да постави сумата от по 666 лева и по един златен накит. Подсъдимият казал, че тези вещи са му нужни за лечението и ще работи с тях около седмица, след което ще й ги върне. На 23.11.2016 год., пострадалата изпълнила инструкциите и поставила в два плика сумата от по 666 лева, както и златен пръстен, и златно колие. Лицето от статията, представящо се за лечител й дало инструкции пратката да бъде изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ до З.Е.Д., без да посочва адрес или офис за получаване, като отбележи, че съдържанието на пратката е дрехи. Пратката била получена от З.Д. на 24.10.2016 година от офис на „Еконт“ в гр. Варна.

След около десетина дни, св. Г. позвънила отново на лицето от статията, за да се интересува относно връщането на вещите, при което подсъдимият Д. й заявил, че нещата са зле и че трябва да изпрати в кутия в два плика от по 6 666 лв. Тъй като св. Г. не разполагала с толкова средства, отказала да изпълни указанията. След няколко дни, подсъдимият Д. я потърсил, като отправил към нея допълнителни искания и заплахи за влошаване здравословното състояние на майка й. Г. от своя страна спряла да отговаря на обажданията на подсъдимия и подала жалба в полицията.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г., както и от останалите приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства и доказателствени средства.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционния съд е събрал необходимите за установяването на истината доказателства и не е ограничил страните в реализирането на правата им да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото.

Настоящият съдебен състав, както и състава на Ихтимански районен съд счита показанията на пострадалата С.Г. за еднопосочни, последователни и логични. От тях се установяват важни за делото факти, които кореспондират и с останалия събран доказателствен материал. Безспорно доказано по делото е, че св. Г. се е грижела за болната си майка, като в стремежа и желанието си да й помогне се е доверила на публикацията, поместена във вестника и е потърсила за помощ подсъдимия, който се е представил за лечител. Наистина, както е посочил районният съд в мотивите си, приобщената като веществено доказателство по делото изрезка от вестника няма дата, както и име на изданието, но от нея, както и от справката от мобилните телефонни оператори е видно, че посочените телефони са регистрирани именно на подсъдимия – З.Д.. Установява се още, че на посочените от пострадалата дати са регистрирани входящи и изходящи повиквания между нейния телефонен номер и телефонните номера, собственост на подсъдимия. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на защитата в допълнението към въззивната жалба, че не е установено по категоричен начин, че на двата телефонни номера е отговарял на обажданията именно подсъдимият, доколкото липсват доказателства в обратна посока. Пострадалата Г. ясно посочва, че един и същи човек е отговарял на обажданията й на двата мобилни номера, като същият е разпознавала по гласа.

Неоснователни се явяват и доводите на защитата, че получените суми и дрехи от подсъдимия са били именно за облекчаване здравословното състояние на майката на пострадалата. Това твърдение се опровергава на първо място от факта, че подсъдимият се е представял за лечител, видно от доказателствения материал по делото, както и от показанията на Св. Г., че подс. Д. е дал указания в товарителницата да бъде записано, че съдържанието на пратката е дрехи, като по този начин е въвел в заблуждение, а по- късно поддържал това заблуждение у пострадалата, че може да й бъде помогнато. Видно от съдържанието на публикуваната статия, подсъдимият е бил с ясното съзнание, че към него ще се обръщат и ще го търсят хора, изпаднали в беда поради една или друга причина. По делото не се установи между подсъдимия и пострадалата да е имало друг контакт или предходно познанство, което да е налагало изпращането на пари и дрехи поради друга причина, то за съда остава единствения възможен извод, че пострадалата Г. е изпратила инкриминираните вещи, за да може подсъдимият, чрез неговите „лечителски“ умения и способности да помогне на болната й майка.

Въззивният съд не споделя и доводите на защитата, че не се установява категорично името на изданието, достоверна дата на публикацията, както и ползвателя на публикуваните телефонни номера, тъй като се говори за лечителите Ч.и Б.. Както бе посочено по- горе, макар и да няма достоверна дата, име и брой на изданието, от изрезката е установено по категоричен и несъмнен начин, че посочените в нея телефонни номера са собственост на подсъдимия. По отношение на това, че в публикацията се цитират две имена – Ч.и Б., то от контекста на статията, нейното заглавие, както и от отзивите и мненията на лица, посочени с инициали, става ясно, че се касае за едно и също лице, представящо се за ясновидец, притежаващ лечителска дарба с име и псевдоним.

Софийски градски съд е на различно мнение от защитата и по отношение на изтъкнатия довод, че липсва активност от страна на подсъдимия по въвеждане в заблуждение и поддържане на заблуждението у св. Г., както и, че липсват конкретни лечителски действия от негова страна. На първо място, подсъдимият се е представил за лечител, без да притежава в действителност такава дарба, като по този начин е въвел в заблуждение пострадалата. По- късно е обяснявал на последната, че здравословното състояние на майка й не е добро, поради което трябвало да бъдат изпратени още пари, златни накити, както и тамян, църковни свещи и др. дребни неща. Пострадалата заявява още, че подсъдимият се е свързвал с нея по телефона няколкократно, като й давал конкретни указания какво да прави. Всичко това обуславя извод за активност по въвеждане в заблуда от страна на подсъдимия, който се стремял св. Г. да осъществи продиктуваните от него действия, с цел да се облагодетелства. Наистина липсват конкретни лечителски действия от страна на подсъдимия и именно поради това е повдигнато и настоящето обвинение.

Софийски градски съд счита, че заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза е изготвено компетентно и обосновано, отговаря на поставените в нея въпроси, поради което напълно се доверява. Чрез нея е установено, че стойността на златните накити- златен пръстен 14 карата и тегло 4 грама и златно колие 14 карата и тегло 3,50 гр. възлиза общо на 270 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че при така изложената фактическа обстановка, правилно районният съд приел, че подсъдимият Д. е осъществил с действията си от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. с чл.

26, ал.1 от НК. Той е създал и поддържал невярна представа у пострадалата Г., че ще окаже помощ на болната й мака, като приложи спрямо нея лечителските си умения и способности /представил се е за ясновидец и лечител, в последствие я е уговарял да предприеме различни действия, което е мотивирало да извърши акт на имуществено разпореждане и респеткивно му е предала сумата от 180 лв. на 14.11.2016 год., както и сумата от 666 лв. и златни накити на стойност 126 лв. на 23.11.2016 год/. В резултат на това, на пострадалата е била причинена вреда в горния размер и е била набавена облага за подсъдимия. В действията си последният се е ръководел от целта да получи тази облага. Той не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент. Действията му са били продиктувани от преследваната от него цел да се облагодетелства по престъпен начин.