Решение № 1568 от 30.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6806/2022
- Вид
- Решение № 1568
- Подписан
- 30.03.2023
- В сила
- 30.03.2023
- Състав
- Иванка Иванова, Ванина Младенова, Петър Любомиров Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1568 гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Членове:
Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100506806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20018119 от 02.03.2022 г., постановено по гр. д. № 18143/2020 г. по описа на СРС, 63 състав, ответникът ЗАД „А.Б.“ АД е осъден да заплати на Е. Е. М., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществени застраховка „Каско“, сключена между ЗАД „А.Б.“ АД и „П.Л. Бг“ ЕООД за вреди на МПС марка „Ауди“, модел „ Q7“, с рег. № ****, причинени от ПТП, настъпило на 12.11.2019 г. в гр. София, ул. „13-та“, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца по договор за цесия от 19.02.2020 г., сключен с „П.Л. Бг“ ООД, заедно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 120 лв. – държана такса, 450 лв. – разноски за експертиза и 550 лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД. Излага съображения за неправилност на решението, тъй като е налице противоречие между твърденията на ищеца и показанията на разпитания свидетел.
Сочи, че според съдебната автотехническа експертиза, ако автомобилът е бил паркиран на улицата по посока на движението, твърдените увреждания не биха могли да настъпят. По делото е разпитан един свидетел, който е роднина на ищеца и не е очевидец на случилото се, като показанията са дадени след приемането на експертизата, поради което неправилно решаващият съд е приел, че за доказано настъпването на застрахователното събитие. Излага доводи, че като застраховател по застраховка „Каско“ има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение в случаите на деклариране на застрахователно събитие, което не отговаря на действителното фактическо положение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски по делото.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е. Е.
М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
По оплакванията за неправилност на решението съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 , вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че МПС марка „Ауди“, с рег. № **** е собственост на лизингодателя „П.Л. Бг“ ЕООД, че е застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС при ответното застрахователно дружество, като в рамките на застрахователното покритие – на 12.11.2019 г. в гр. София, на ул „13“ е настъпило застрахователно събитие, вследствие на което са причинени щети по автомобила, причинна връзка между вредите и събитието, че е предявена претенци за плащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, че „П.Л. Бг“ ЕООД е прехвърлило в полза на ищеца чрез договор за цесия вземането си към „ЗАД А.Б.“ АД за застрахователно обезщетение, произтичащо от увреждането на МПС марка „Ауди“, с рег. № ****, както и че ответното дружество е уведомено за цесията.
Предвид изложеното в производството пред въззивния съд липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства - свидетелство за регистрация част II, договор за финансов лизинг, сключен между ищеца и „П.Л. Бг“ ЕООД на 26.09.2019 г., застрахователна полица № 19-0300/332/5002379 от 25.09.2019 г., специални условия и допълнение към застрахователната полица, уведомление за щета по МПС от 12.11.2019 г., подадена от Е. Е. М., се установява, че към 12.11.2019 г. МПС марка „Ауди“, модел „Q7“ с рег. № **** е бил собственост на „П.Л. Бг“ ЕООД и застрахован от него при „ЗАД А.Б.“ АД по договор за имуществена застраховка „Каско“, с период на застрахователно покритие от 26.09.2019 г. до 25.09.2020 г., както и че ответникът е бил уведомен за настъпилия 12.11.2019 г. инцидент. Въз основа на уведомлението е била образувана щета № 0300/19/777/511337 по описа на застраховтеля.
По направеното от „П.Л. Бг“ ЕООД искане за преразглеждане на претенцията по щетата с писмо с изх. № 310-02-12403/09.12.2019 г. е отказано изплащането на застрахователно обезщетение по процесната щета от застрахователя.
Вземанията по застрахователна щета № 0300/19/777/511337 са прехвърлени в полза на ищеца, което обстоятелство е видно от представения договор за цесия, сключен на 19.02.2020 г. между „П.Л. Бг“ ЕООД в качеството на цедент и Е. Е. М. в качеството на цесионер.
Видно от представеното уведомление с вх.№ 200-00-692/20.02.2020 г. по описа „ЗАД А.Б.“ ЕАД цедентът е уведомил застрахователя за извършената цесия.
През време на действието на договора за застраховка „Каско“ на МПС – на 12.11.2019 г., е установено увреждането на застрахования при ответника автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС носи отговорност за 2 всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Спори се между страните в производството относно механизма на ПТП.
В представеното уведомление от 12.11.2019 г., подадено от ищеца до застрахователното дружество е посочено, че при паркирано положение МПС е ударено в предната си дясна част. Декларирано е, че са установени увреждания по предна дясна врата и преден десен калник на паркираното МПС на ул „13“, кв. Обеля. Съгласно молба с вх. № 200-00-955/12.03.2020 г., подаден от ищеца до ответното дружество на 12 ноември 2019 г. процесното МПС било паркирано на ул. „13“ в кв. Обеля, с дясна част на колата към улицата, като е посочено, че ищецът я намерил с увредена предна дясна част и преден десен калник.
За установяване на механизма на произшествието пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.К.Б. /тъст на ищеца/. Свидетелят установява, че на 12.11.2019 г. ищецът и жена му, заедно с детето били на гости в къщата му на ул. „13“ № 35 в кв. Обеля, която улица е двупосочна. Когато пристигнали на гости, излязъл да им помогне с багажа, но по автомобила нямало нищо. Автомобилът бил паркиран в платното срещу насрещното движение, като дясната врата била към платното, а вратата на шофьора била до ограда на съседен двор, към тротоара. Установява, че на сутринта ищецът го извикал и установили, че автомобилът е бил ударен, била ударената пасажерската врата, прага, преден десен калник, като същите били задрани. В непосредствена близост не е имало други автомобили и ищецът не е правил маневра, за да спре. Така депозираните показания на свидетеля съдът преценява по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Свидетелят личено е възприел състоянието на автомобила преди и след настъпилото увреждане, както и неговото точно разположение в паркирано състояние на платното за движение. При извършване на преценка на тяхната обективност и достоверност съдът взе предвид, че гласните доказателства кореспондират с посоченото от ищеца в уведомлението от 12.11.2019 г. и молба с вх. № 200-00-955/12.03.2020 г. От същите еднопосочно се установява мястото и дата на произшествието. Ето защо съдът намира показанията на свидетеля за последователни, логични и непротиворечиви.
В подкрепа на обсъдените доказателства е заключението по допусната съдебна автотехническа експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, която въззивния съд кредитира като обективно и компетентно дадена на основание чл. 202 ГПК. Въз основа на заключението се установява, че увреждания по автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № **** могат да бъдат получени в паркирано състояние, при движение на твърд предмет, свързано със значителен натиск върху страничната дясна част на превозното средство. Вещото лице е посочило възможност вредите да настъпят и при движение на заден ход и съприкосновение с неподвижен твърд предмет. По делото липсват данни за извършване на маневра на заден ход от водача на МПС и съприкосновение с неподвижен твърд предмет, поради което изводът на експерта за този възможен механизъм на ПТП остава недоказан. Съгласно вещото лице в случай, че автомобилът е бил паркиран по посока на движението на ул. „13“ уврежданията не могат да бъдат получени при съприкосновение с други МПС, тъй като увредената дясна страна би се намирала към тротроара. Този извод на експерта кореспондира с показанията на свидетеля Б., че автомобилът е бил паркиран срещу насрещното движение, в който случай е възможно настъпването на щетите. Освен това въз основа на заключението се установява, че по вид и характер уврежданията не са получени от съприкосновение с друго МПС. Експертът е посочил, че уврежданията могат да бъдат получени и при движение на превозното средство и съприкосновение с тъп предмет, за която възможна хипотеза няма други доказателства по делото. Изложено е в експертизата, 3 че могат да бъдат получени при съприкосновение с твърд предмет и при движение на заден ход със завъртян волан наляво, за която маневра също няма никакви данни по делото. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че произшествието е настъпило при паркирано състояние на МПС, при съприкосновение с твърд предмет, свързано със значителен натиск върху страничната дясна част на превозното средство. В подкрепа на този извод са и разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, съгласно които, ако МПС е било паркирано по начина, описан от свидетеля, то е възможно настъпването на щетите. За установения механизъм на ПТП е ирелевантно обстоятелството дали процесния автомобил е бил паркиран на улица пред жилището, в което живее ищеца или пред дома на свидетеля, поради което релевираните с въззивната жалба доводи в тази насока са неоснователни.
Своевременно заявените с писмения отговор на исковата молба възражения от ответника, поддържани с въззивната жалба за недоказаност на настъпилото застрахователно събитие, предвид несъответствието на вида и степента на претендираното уврежане на ППС и декларираното в уведомлението за щета, в който случай в общите условия е предвиден отказ за изплащане на обезщетение, са неоснователни. В случая декларираните увреждания в уведомлението до застрахователя кореспондират с лично възприетите от свидетеля вреди по автомобила и отразените в описа по щета № 0300/19/777/511337 и заключенито на автотехническата експертиза, съгласно които по МПС са причинени щети по преден десен калник, предна дясна врата, лайсна на предна дясна врата и декоративна вежда на преден десен калник. Твърденията за неточна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, не са подкрепени с никакви доказателства по делото.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че събитието се е състояло по различен механизъм. Вещото лице е установило, че повредите по застрахования автомобил по вид и степен на увреждане биха могли да настъпят при установения механизъм, поради което е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите.
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c126e9c6-80e9-48da-a742-d81dd6b83585