Решение № 220 от 03.12.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Монтана, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20241630200565 по описа за 2024 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 12-240056/18.04.2024г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „ПГС” АД, ЕИК ХХХХХХХ, гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Н., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева за административно нарушение по чл.303, ал.3 от Кодекс на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ.

Недоволно от Наказателното постановление „ПСГ” АД,

ЕИК

ХХХХХХХ, гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Н., чрез адв.М. Н. от АК – Русе, с посочен съдебен адрес в гр.София, моли да бъде отменено, или алтернативно, да бъде изменено. Чрез адв.Н. от АК – Русе, се излагат доводи в писмено становище (подадено чрез ЕПЕП, подписано с КЕП) в подкрепа на искането за отмяна на НП, като се претендират и разноски, съгласно представен списък.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО), Директор Дирекция „ИТ” - Монтана чрез процесуален представител ст.

1 юрисконсулт С. К, моли съда чрез изложени доводи и в писмена защита да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.

Жалбата, подписана чрез КЕП, е допустима тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

На 21.02.2024г. в 16:15 часа на място св.Л. К. Р. – гл. инспектор в Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно с колежката си св.С. О. Ш. – гл. инспектор, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – РЕМОНТ НА СГРАДИТЕ И ПРИЛЕЖАЩА ИНФРАСТРУКТУРА в ПГТЕ „ХБ“, находящ се в гр.Монтана, ул.НБ № 22, обект на „ПСГ” АД гр.София. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството си на работодател, е приело на работа да работи в обекта непълнолетното лице М. В. К., роден на 12.10.2006г., нямащ навършени 18 години. На 21.02.2024г. непълнолетният М. престирал работна сила заедно с други лица на обекта, без предварително разрешение от инспекцията по труда, част от които като разбрали, че има проверка от „ИТ“ - Монтана, се разбягали.

В хода на извършената проверка лицето М. В. К. собственоръчно попълнил и подписал декларация ( л.10 от делото-технически погрешно посочена дата на изготвяне 27.02.20024г., вместо правилната дата 21.02.2024г.), с която декларирал, че работи в обекта на „ПСГ“ АД от 19.02.2024г., работното му време е от 08:00 часа до 16:00 часа, за което получава седмично трудово възнаграждение, почивайки от 12:00 часа до 13:00 часа. В рамките на съдебното следствие по делото, по искане на адв.Н. от АК Русе, като свидетел по делото беше разпитан М. В. К.. Последният не отрича, че в деня на проверката е бил на процесния обект, повикан от лице с име М, на който бил казал, че няма навършени осемнадесет години, но М му казал, че няма проблем, направил копие на личната му карта и обещал на М. трудов договор. При попълване на декларацията му помагал синът на М, лице с име М, като св.К. отрича на 21.02.2024г. да е работил по изграждане на ел.

2 инсталация, бил само почиствал. Св.Ш. в тази връзка посочва, че в деня на проверката непълноления М. е установен да поставя, опъвайки кабели, в кабелни кутии. Св.Р. подробно посочва начина на установяване на процесното нарушение, уточнявайки, че поради „бягството“ на част от работниците в деня на проверката на 21.02.2024г., се наложило да се извърши на 22.02.2024г. повторна проверка на строителния обект, изисквайки от техническия му ръководител книги за инструктаж. Въпросните книги св.Р. снимал с телефона си. Св.Р. потвърждава посоченото от св.Ш., а именно че М. заедно с другия човек М, преди извършване на проверката прокарвали кабели за ел. инсталация, правили дупки и канали.

За извършената проверка бил съставен протокол

№ ПР

2407722/18.03.2024г. В последния е посочено установеното нарушение на 21.02.2024г. и установеното на 22.02.2024г. че М. не фигурира в книгите за инструктаж. На практика на 21.02.2024г. непълнолетния М. В. К. е престирал работна сила като общ работник в нарушение на изискванията на чл.303, ал.3 от КТ.

За установеното административно нарушение по чл.303, ал.3 от КТ св.Л. К. Р. в присъствието на св.С. О. Ш. и колежката им – св.Р. Ц. И., съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 122400056/26.03.2024г. спрямо работодателя „ПСГ” АД, ЕИК ХХХХХХХ, гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Н.. Управителят Н. получил препис от АУАН на 28.03.2024г. чрез упълномощено лице, като на 29.03.2024г. подал в Дирекция „ИТ” – Монтана писмени възражения против съставения АУАН, подписани чрез КЕП. Синтезирани възраженията на Н. се изразявали в това, че оспорва нарушението, твърди, че лицето М. В. К. е работник на фирма „ЕСМ“ ЕООД, с която „ПСГ“ АД има сключен договор за изпълнение на СМР на обекта, респ. лицето К. не е работник на „ПСГ“ АД гр.София и затова нямат задължение да искат разрешение от ИТ.

На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка № ПР 2407722/18.03.2024г., декларация на М. В. К. от 21.02.2024г. (технически погрешно посочена дата 27.02.2024г.), Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана намерил, че „ПСГ” АД, ЕИК ХХХХХХХ, гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Н. в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.303, ал.3 от КТ, поради което 3 било санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ.

Видно от доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено събраните в хода на съдебното следствие, съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение от „ПСГ” АД, ЕИК ХХХХХХХ, гр.София, представлявано от изпълнителния директор А. Н. Н., по чл.303, ал.3 от КТ (Изм. - ДВ, бр.100 от 1992г.) – „Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай“. От данните по делото е видно, че непълнолетния М. е с ЕГН **********, роден на 12.10.2006г., т.е. към 21.02.2024г. е имал навършени 16 години, но не е бил навършил 18 години, и е следвало да бъде поискано предварително разрешение от Дирекция „ИТ” – Монтана, преди да бъде приет на работа като общ работник.

Нарушението е доказано, показанията на св.Р. (свидетел на установяване на нарушението), св.Ш. (свидетел на установяване на нарушението) и св.И.

(свидетел при съставяне на АУАН), са в подкрепа на изложеното в АУАН и НП.

Настоящият съд кредитира показанията на посочените свидетели, от които св.Р. и св.Ш. подробно посочват как е извършена проверката и как са установили нарушението, и намира, че правилно е приложен закона. На практика и показанията на св.М. В. К. също са в подкрепа на установеното административно нарушение. Настоящият съд не споделя превратното интерпретиране на показанията на св.К. в писменото становище на адв.Н.. От показанията на св.К. не се установява, да не е бил нает на работа и да не е престирал труд за „ПСГ“ АД. Напротив, св.К. посочва, че е бил нает да работи на обекта, било е направено копие на личната му карта и даже му е бил обещан трудов договор. Бащата на св.К. е казал на лицето М, че М. може да работи, но след училище, което е в контукста на посочения час на установяване на нарушението (16:15 часа на 21.02.2024г.).

Не се споделят доводите на жалбоподателя работодател в т.ч. тези изложени чрез адв.М. Н. от АК - Русе, тъй като видно от показанията на посочените по–горе свидетели и от декларацията на л.10 от делото, непълнолетното лице М. В. К., ЕГН **********, роден на 12.10.2006г. към 21.02.2024г., е престирало работна сила на обекта срещу седмично заплащане и с работно време от 08:00 часа до 16:00 часа, без предварително разрешение 4 от инспекцията по труда. Настоящият съд приема, че правилно АНО е приел, че са били налице трудови правоотношения, не уредени като такива към 21.02.2024г. и то именно с жалбоподателя „ПСГ“ АД гр.София.

Изцяло недоказани са възраженията на изпълнителния директор Н. в т.ч. наведените чрез адв.Н. от АК - Русе, защото доказателствата по делото са в подкрепа на извода, че към 21.02.2024г. непълнолетния М. е престирал работна сила в обект – РЕМОНТ НА СГРАДИТЕ И ПРИЛЕЖАЩА ИНФРАСТРУКТУРА в ПГТЕ „ХБ“, находящ се в гр.Монтана, ул.НБ № 22, обект на „ПСГ” АД гр.София като общ работник, без предварително разрешение от инспекцията по труда.

Твърдението, че непълнолетното лице М. е нает и е бил работник към 21.02.2024г. на друга фирма „ЕСМ“ ЕООД, с която „ПСГ“ АД има сключен договор за изпълнение на СМР на обекта (това твърдение не се поддържа в писменото становище от адв.Н., но е изложено като възражение в рамките на АНП поради следва да се обсъди), е не само недоказано, но е и правно ирелевантно, тъй като обекта е на „ПСГ“ АД гр.София и именно последния е бил длъжен преди да допусне на работа на обекта непълнолетния общ работник М., да поиска разрешение от ИТ съгласно чл.303, ал.3 от КТ, респ. да се информира дали негов подизпълнителел има това разрешение от ИТ.

Недоказаноста и респ. необосноваността на това възражение се потвърждава и от съдържащата се писмена информация в писмо изх. № 11-03792#1/17.05.2024г. на ТД НАП В. Търново, офис Монтана, от които е видно, че след извършена проверка в информационната система на Националната Агенция за приходи е установено, че към 21.02.2024г. за физическото лице М.

В. К., ЕГН **********, НЯМА подавани уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за регистриране на сключени трудови договори, в т.ч. и с „ЕСМ“ ЕООД, каквото е твърдението на жалбоподателя. С това недоказано твърдение жалбоподателя се опитва да прехвърли отговорността за извършеното нарушение на подизпълнителя си „ЕСМ“ ЕООД, но видно от данните на информационната система на НАП, последното не е наемало М. и съответно не е следвало да спазва и изискванията на чл.303, ал.3 от КТ. Изложените доводи с пълна сила се отнасят и относно представените - писмо изх. № 16/01.03.2024г. до Дирекция „ИТ“ – Монтана от изпълнителния директор Н., заповед № 7/19.03.2024г. на изп. директор Н. и справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 21.02.2024г. относно „ПСГ“ АД гр.София, 5 в която лице с име М не фигурирал. Видно от последната в нея като работещ в „ПСГ“ АД гр.София фигурира лице с име М, именно това лице посочва М. и св.Р., открито заедно с М. да престират работна сила преди извършване на проверката на 21.02.2024г., а това, че лицето М не фигурира в представената справка, не е равнозначно на недоказаност на нарушението, защото е видно, че същото е доказано по несъмнен начин. Декларацията на л.10 от делото е подписана от св.К. макар и да е била попълнена със съдействието на лицето М, като нарушението не се доказва само и единствено въз основа на тази декларация, нарушението се доказва чрез другите писмени и гласни доказателства, подробно обсъдени по – горе.

Всички събрани доказателства от АНО са правилно анализирани и тъй като са в подкрепа на извършеното нарушение, правилно е съставен АУАН и издадено НП. Настоящият съд изцяло споделя изложените доводи по приложението на закона в писмената защита на процесуалния представител на въззиваемата страна, като АНО, с изключение на доводите за определения размер на имуществената санкция.

Настоящият съд намира, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционирания работодател, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. Настоящия съд не установява да са допуснати нарушения по чл.42, чл.43, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН.