Решение № 251 от 29.02.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1108/2023
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 29.02.2024
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Русе, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520101108 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове от Н. П. Н., М. Н. Н. и Т. Н. Н. за заплащане на обезщетение в размер на по 25 000.00 лева на всеки от тях за претърпените неимуществени вреди вследствие претърпяно на 04.09.2017 г. в гр. Русе ПТП от техния наследодател н.м. Н., които се изразяват в емоционални страдания по време на грижите за техния родственик в почти едногодишен период след ПТП и страданията от загубата на близкия им човек, който си отишъл по особено мъчителен начин, въпреки положените от тях грижи.
Ищците твърдят, че на процесната дата наследодателят им (съпруг на първия ответник и баща на другите двама) претърпял пътен инцидент, при който буквално „полетял“, след като мотоциклет, управляван от л.м. Т.ов (който според Констативен протокол за ПТП с пострадали бил без валидна шофьорска книжка и без право да управлява МПС), връхлетял отгоре му, без следи от спирачен път. Силата на удара била такава, че при приземяването почти не е имало здраво място по него. На мястото на ПТП колите на Пътна полиция и Бърза помощ пристигнали едновременно, като пострадалият бил откаран и хоспитализиран по спешност в болнично заведение, където престоял 2 месеца. При вида на близкия си ищците не могли да го познаят. Състоянието му било много тежко, с множество наранявания, от които най- сериозни били пораженията на главата. При идване в съзнание н* Н. не помнел какво точно се е случило, но казал, че много го боли главата. За ищците последвали напрегнати дни в очакване дали техния баща и съпруг ще оживее и в какво състояние. Близо година правили възможното по силите да подобрят състоянието му и здравето му да се стабилизира. Но резултатите от образно- диагностични и други 1 изследвания показвали по- бърз от очакваното темп на влошаване на показателите, което било обяснено с множеството поражения, разпръснати в главата му. Дори лекарите не могли да определят кои точно центрове и в каква степен били засегнати. След първите няколко месеца се оказало, че пострадалият Н. е изгубил елементарна представа и ориентация за време и сезони, обърквал и разменял имената на предмети и неща. Ищците трябвало да осъзнаят, че всичко от предишния им скъп човек било загубено. Стресът за тях започнал още първите дни в болницата. Пострадалият Н. не осъзнавал, че трябва да лежи, защото имал фрактура на таза. Това наложило да е под медицински контрол. Спомените му така и останали до момента на сблъсъка. Усмихвал се, контактувал с хората, но говорел без конкретика.
Ежедневно вършел неща, несъвместими нито с логика и хигиена, нито с неговото самосъзнание. Ищците се надявали, че е от шока, от болничната обстановка. Оказало се, че губи контрол над уринирането. Докато бил в болницата с фрактурите и трябвало да е обездвижен 30 дни, пострадалият бил седиран и връзван при нужда, когато буйствал (изпадал в делириум). Санитарките трудно се справяли - разкъсвал от болки и мъки памперсите, размазвал фекалиите. При престоя през 2018 г. също се налагало да бъде връзван, неколкократно падал (имал наранявания по лицето и тялото).
Особено мъчителен за ищците бил фактът, че след претърпяното ПТП пострадалият не познавал повече близките си и останал неадекватен до смъртта си. Последните месеци преди смъртта му обслужването му станало изключително трудно - вследствие на фрактурите не можел да заеме седнало положение. С прогресивното нарастване на мозъчната дисфункция вземането на лекарства също се затруднявало – стояли на езика, преглъщал само течността. След ПТП-то станал неориентиран, не можел да се обслужва сам, не може да помни и преценява, не можел да извършва елементарни действия. Това наложило ищците да поемат изцяло грижата за него.
Наследодателят на ищците бил ********************. Всеки ден се срещал и с приятели, и с непознати, с които обменяли информация по различни социално- битови и обществени въпроси. Непрекъснато четял вестници, фотокопирал и преписвал рецепти за хора, помолили го за съвет, стремял се да е полезен на другите със знанията си. След катастрофата, обаче, животът му бил трагедия и бавна ежедневна агония за него и близките му и на 25.08.2018 г. той починал.
Според ищците, очевиден бил фактът, че агонията на пострадалия Н. била причинена именно от катастрофата, която била причината за тежките му травми, а от там и за техните негативни преживявания.
Ответникът в законовоопределения срок е дал писмен отговор. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за съпричиняване. Твърди, че искът е недоказан по размер, тъй като претендираните имуществени вреди са завишени, а ликвидационни разноски въобще не дължи. Оспорва съдържанието на протокола за ПТП. Прави доказателствени искания. Твърди, че от отбелязванията в констативния протокол за ПТП с пострадали не се установявали обстоятелствата и причините за процесното ПТП.
2
Прави възражение за наличието на съпричиняване на вредата. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС – мотоциклет „Кийуей Пежж с рег. № Р 1027 Х, ответникът твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди били съпричинени от самия пострадал, който с поведението си създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Пострадалият в значителна степен сам завишил риска от собственото си увреждане, като нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходци в населени места, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП. При пресичане на пътното платно не се е движил по пешеходна пътека, като без да се съобрази с приближаващите МПС и в частност с управлявания от л.м. Т.ов мотоциклет, рязко, внезапно и неочаквано пресякъл платното, съответно траекторията на МПС – мотоциклет „Кийуей Пежж с рег. № Р1027Х, с което поставил в обективна невъзможност водача да избегне сблъсъка с пешеходеца н* Н.. Счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал в размер на ¾.
Ответникът оспорва описаните в исковата молба травми и смърт на пострадалия да се намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП.
Оспорва и твърденията, че в резултат на процесното ПТП пострадалият е претърпял телесни повреди, които по вид и степен да могат да се квалифицират като „тежка телесна повреда". Позовава се на медицинската документация и на решението, постановено по НАХД № 802/2020 г. на РС -Русе, установяващи вида на причинената повреда като „средна телесна повреда" по смисъла на чл. 129 НК, която не се намира в причинна връзка с настъпилата година по- късно смърт на пострадалия. Оспорва и твърденията, че оздравителният процес след ПТП е бил продължителен. Пострадалият имал предходни заболявания, които нямали връзка с ПТП. Ответникът оспорва и твърденията на ищците за търпени от тях неимуществени вреди под формата на стрес, болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща н.м. Н.. Последният при ПТП бил в напреднала възраст - на 80 г., с инвалидност 100 %, с множество предхождащи ПТП заболявания, които били причина за неговите болки, страдания и смърт.
Ответникът оспорва и размера на исковете като силно завишен и неотговарящ на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Моли да бъде постановено решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Евентуално моли размерът на претендираните обезщетения да бъде намален, предвид възраженията му за недоказаност, съпричиняване и прекомерност. Претендира присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците са наследници по закон на н.м. Н., починал на 25.08.2018 г., като първата от тях е негова преживяла съпруга, а останалите двама са негови деца.
Приложеното НАХД № 802/2020 г. по описа на РС-Русе съдържа Констативен 3 протокол за ПТП с пострадали № 997/232 от 04.09.2017 г., в който е вписано, че МПСмотоциклет Кийуей с рег. № Р 1027 Х, собственост на водача л.м. Т.ов, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД БУЛ ИНС АД с полица № 117001079396/07.04.2017 г., валидна до 06.04.2018 г., който факт не се оспорва от ответника.
В същия протокол е отразено, че на 04.09.2017 г. в 13:11 часа в гр. Русе на бул. б*след варианта с бул. Христо Ботев по посока ГКПП, е настъпило ПТП между моториста и пешеходеца н.м. Н., който получил хематом на главата и бил настанен в неврохирургиятежко ранен.
С влязло в сила решение № 534/14.07.2020 г. по цитираното НАХД л.м. Т.ов е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 04.09.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС мотоциклет Кийуей Пежж с рег. № Р 1027 Х, нарушил правилата за движение по пътищатачл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване с н.м. Н., му причинил по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в *-*-*-* за срок повече от тридесет дни. Подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
По делото е прието заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, изготвено въз основа на приложените от ищците медицински документи, от което се установяват описаните в наказателното производство увреждания на н* Н., резултат от процесното ПТП, както и факта, че причина за смъртта на пострадалия е хронична изострена сърдечна недостатъчност при установени тежки кардиологично и неврологично заболявания. Според вещото лице няма пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени на 04.09.2017 г. и настъпването на смъртта, но те безспорно са били неблагоприятен фактор по отношение установените множество заболявания на н* Н. /на сърдечно- съдовата система – увреждания на сърцето и неговата функция и на артериалните съдове, повишено артериално налягане и сърдечна недостатъчност; на централната нервна система – прекаран инсулт и ограничена атрофия на главния мозък, съдови промени с нарушения на функциите и клинични изяви; на отделителната система – възпалителни промени; доброкачествено заболяване на простатната жлеза и болестни промени на зрителния анализатор/ и са оказали неблагоприятно влияние върху тяхното развитие.
След пътния инцидент и до 30.10.2017 г. пострадалият Н. е пролежал последователно в отделения по Неврохирургия, по Ортопедия и травматология и физиотерапия на УБМАЛ Канев АД. От представените амбулаторни листи е видно още, че по повод тежкото си здравословно състояние след изписването му от болницата, на 10.11.2017 г. наследодателят на ищците е посещавал неврохирург, на 14.03.2018 г. и 10.04.2018 г. – уролог, на 27.03.2018 г. – невролог, на 17.04.2018 г. – кардиолог, а в периода 06- 13.06.2018 г. е бил на лечение в 4
Първо отделение по вътрешни болести, нефрология и ревматология на УМБАЛ Канев АД от пневмония.
Според вещото лице получените травми от пътния инцидент категорично имат неблагоприятно въздействие върху съществуващите болестни процеси и върху тежкото състояние на пострадалия, но няма методика, с която да се определи до каква степен е това повлияване. Получените увреждания са причинили на Н. разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване на движенията на десните крайници за срок повече от тридесет дни. Смъртта на н* Н. обаче не е резултат на усложнения от травмите.
Свидетелят М. И.- позната на семейството от около 25 години изнася данни, че те се занимавали с книгоразпространение. Веднъж свидетелката срещната двете ищци и те й казали, че н* Н. е претърпял злополука – бил ударен от МПС. Двете носели храна, памперси и консумативи. Това било около 20 дни след инцидента. Н. ходела от време на време у свидетеля на гости и последната забелязала, че ищцата слабее – била отпаднала физически и психически. Н. й обяснила, че това е от вдигането на мъжа й, защото бил на легло и трябвало да го обслужва. Била му ударена главата, губел си паметта, говорел несвързано. За всичко го обслужвали дъщеря му и жена му. н* бил доста активен, мятал ръце и крака, трябвало да го придържат, не можел да пази равновесие. Не можели да го оставят сам, защото падал на земята. След това започнала да идва на гости дъщерята на Н., която също била доста отслабнала, а състоянието на баща й се влошило. За подобрение не е ставало и въпрос. Всички пари в семейството отивали за лечението му и за погребението искали от свидетелката пари на заем. н* Н. бил инженер, културен и високо ерудиран човек, занимавал се с продажба на книги, осъществявал контакти с хората. Всички в семейството се ценяли и уважавали един друг. Дъщеря им живеела с тях, а синът им живеел в гр. София и си идвал от време на време.