Решение № 4797 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4797 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100512816 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Т. К., действащ в качество на процесуален субституент на дъщеря си М. А. К., родена на ******** г., срещу Решение № 14128/21.07.2025 г. по гр.д. № 25376/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлена подадената от него молба за защита на детето М. по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу Е. Г. В.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, при чието постановяване се твърди да са допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения. Желае се отмяна първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се уважи молбата му за защита на малолетната М. по реда на ЗЗДН срещу майка й Е. Г. В..

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Е. Г. В. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като недопустима, при условията на евенуалност като неоснвоателна по подробно изложени съображения.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН М. А. К., действаща чрез своята майка и законен представител Е. Г. В., е депозирала насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 18.12.2025 г., срещу Решение № 14128/21.07.2025 г. по гр.д. № 25376/2023 г. по описа на 1

Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлена подадената от Е. Г. В., като майка и законен представител на детето М., молба за защита по реда на ЗЗДН срещу А. Т. К.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, при чието постановяване се твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са подробни съображения. Желае се отмяна първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се уважи молбата за защита на малолетната М. по реда на ЗЗДН срещу баща й А. Т.

К..

А. Т. К. е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в който излага твърдения за нейната недпсутимост като депозрана от лице без представителна валст, а при условията на евентуалност - за нейната неоснователност.

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН лица, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С Решение № 14128/21.07.2025 г. по гр.д. № 25376/2023 г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлена молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, депозирана от А. Т. К. срещу Е. Г. В. за защита на детето М. А. К. по повод твърдени актове на домашно насилие от 28.04.2023 г., 06.05.2023 г., периодите 12.04.2023 г. - 22.06.2023 г. и 23.06.2023 г. - 19.09.2023 г. и е отказано издаване на заповед за съдебна защита. С решението съдът е отхвърлил молба по чл.8, т.2 ЗЗДН, депозирана от Е. Г. В. срещу А. Т. К. по повод твърдени актове на домашно насилие, извършени на 06.05.2023 г. и 07.05.2023 г., спрямо малолетното им дете М. А. К. и е отказал издаване на заповед за съдебна защита. Е. Г. В., е осъдена да заплати на А. Т. К. сумата от 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

С влязло в законна сила на 27.03.2026 г. Определение № 10145/13.03.2026 г. по гр.д № 25376/2023 г. по описа на Софийски районен съд е оставено без разглеждане искането на Е.

В., инкорпорирано в насрещната въззивна жалба за изменение на Решение № 14128/21.07.2025 г. в частта за разноските.

По въззивната жалба от 10.09.2025 г.:

Доводите за недопустимост на въззивната жалба не могат да бъдат споделени, доколкото производството по гр.д. № 25447/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по молба вх. № 132562/12.05.2023 г., уточнена на 27.07.2023г., от А. Т. К. за защита на малолетната му дъщеря М. А. К. срещу майка й Е. Г. В. за осъществени актове на домашно насилие на 28.04.2023 г., 06.05.2023 г., в периода 12.04.2023 г. – 22.06.2023 г. и в периода 23.06.2023 г. – 19.09.2023 г. Производството по тази молба е образувано от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.8, т.2 ЗЗДН и въззивната жалба от 10.09.2025 г. е подадена от молителя в първоинстанционното производство.

Соченият в сезиращата молба на А. Т. К. ответник е лице, което попада в обхвата на чл.3, т.4 ЗЗДН, поради което срещу нея може да бъде търсена защита по реда на този закон за по твърдения пострадалата малолетна. В сезиращата молба е депозирана в преклузивния 2 срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН в приложимата редакция на ДВ, бр.102 от 2009 г.

Във въззивната жалба от 10.09.2025 г. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд и неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото в частта, в която е отхвърляна молбата на А. Т. К. за защита на дъщеря му М.. Тези доводи въззивният съд намира за неоснователни.

Правилно и законосъобразно в обжалвания съдебен акт е прието, че декларацията на А. К. е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3 вр. чл.8, т.1 ЗЗДН), доколкото детето М. към датата на декларирането не попада сред лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН и липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН посредством своя баща, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК).

Наказателната отговорност е лична, а като малолетно лице, М. не е носела наказателна отговорност, респективно не разполагала с възможността да декларира извършеното насилие под страх от отговорност по реда на чл.313 НК за невярно деклариране, включително чрез законен представител.

Представеното в първоинстанционното производство съдебномедицинско удостоверение № 184/2023 г. установява, че по искане на майката са констатирани при малолетната М. на 05.05.2023 г. две ограничени кръвонасядания на лява предмишница с давност между четири и седем дни. Констатациите в удостоверението не позволяват да се направи извод относно механизма на причиняване на травматичните увреждания и връзката им с конкретно поведение на Е. В., още по – малко с твърдените в сезиращата молба на А. К. и нейното уточнение актове на физическо насилие. Обстоятелството, че към момента на констатиране на двете кръвонасядания детето се е намирало при неговата майка не доказва твърдението на бащата, че същите са резултат от действията на отглеждащия родител, още повече, че прегледът на детето е иницииран от последната. Следва да се посочи, че от първоинстанционния съд е приобщено съдебномедицинско удостоверение № 182/2023 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, от което се установява, че при проведен преглед на детето по – малко от ден по – късно - на 06.05.2023 г. по главата, тялото и крайниците му не са констатирани травматични увреждания.

Твърденията на бащата за упражнено от майката физическо и психическо насилие на 06.05.2023 г. не намират подкрепа в доказателствената съвкупност по делото, в това число в приобщените обяснения на двамата полицейски служители Б. и Н., за които се сочи да са станали негови свидетели.

При възприемане на показанията на свидетеля И. Т.а М. и на свидетеля М.Т. Ц. относно споделеното от детето във връзка с наличните по тялото му синини съдът отчита заключението на приетата от първоинстанционния съд Съдебна психологическа експертиза, видно от която даваната от детето противоречива информация относно упражнено насилие в зависимост от това с кого от родителите си разговаря, кой от тях я е завел пред социален работник или психолог е резултат от действието на различни причини, сред които конфликт на лоялност, страх, обърканост, защитна реакция, целяща да предотврати последващи конфликти и травмиращи ситуации, манипулативни стратегии. Експертът е констатирал 3 травмиращо за детето въвличане на родителския конфликт. Поради това, дори и при пълно кредитиране на показанията на тези двама свидетели в посочената част не би могло да се приеме споделеното от детето за напълно автентично. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че посочените свидетели не са очевидци на твърдените от бащата актове на домашно насилие и показанията им не могат да бъдат отнесени недвусмислено към тях.

Изводите на първоинстанционният съд, че установеното по делото пребиваване в периода 24.07.2023 г. – 03.10.2023 г. на детето М. при неговия баща е несъвместимо с твърдените през същия актове на домашно насили, упражнено от майката спрямо малолетната, изразяващо се в ограничаване на летните занимания в посещаваното от последното детско заведение, почиват на събраната доказателствена съвкупност. Анализът на последната не може да обоснове несъмнен извод, че Е. В. е ограничили достъпа на детето до образование в периода 12.04.2023 г. – 23.07.2023 г., доколкото уведомителното писмо от 175 ДГ „Слънчеви лъчи“ се установява, че през част от този период подрастващата е посещавала детското заведение, а по – ранното му прибиране не сочи ограничение на правото му на образование.

Останалите приобщени по делото писмени доказателства не допринасят за изясняване на релевантнте по делото факти относно осъществяването на твърдените в сезиращата молба на А. Т. К. актове на домашно насилие.

По насрещната въззивната жалба от 20.10.2025 г.:

По молба вх. № 133188 от 12.05.2023 г., уточнена на 25.05.2025 г., от Е. Г. В., действаща като майка и законен представител на малолетната си дъщеря М. А. К., за защита на детето срещу А. Т. К. във връзка с осъществени актове на домашно насилие на 06.05.2023 г. и на 07.05.2023г. е образувано гр.д. № 25447/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съединено за общо разглеждане към гр.д. № 25447/2023 г. по описа на Софийски районен съд с Определение № 29001 от 17.07.2024 г.

Производството по тази молба е образувано от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл.8, т.2 ЗЗДН (макар и непрецизно посочено в титулната част на сезиращата молба с последната се търси защита за детето от негов роднина по права линя). Соченият в сезиращата молба на Е. Г. В. от 12.05.2023 г. ответник е лице, което попада в обхвата на чл.3, т.4 ЗЗДН, поради което срещу него може да бъде търсена защита по реда на този закон за по твърдения пострадалата малолетна. В сезиращата молба е депозирана в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН в приложимата редакция на ДВ, бр.102 от 2009 г.

Във въззивната жалба от 20.10.2025 г. са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото в частта, в която е отхвърляна молбата за защита вх. № 133188 от 12.05.2023 г.

Наведените в тази жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната с нея част са неоснователни.

Декларацията от 12.05.2025 г., приложена към сезиращата молба, по която е 4 образувано гр.д. № 25447/2023 г. по описа на Софийски районен съд е недопустимо доказателствено средство (арг. от чл.9, ал.3 вр. чл.8, т.1 ЗЗДН), доколкото детето М. към датата на декларирането не попада сред лицата по чл.8, т.1 ЗЗДН и липсва правна възможност да декларира обстоятелства по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН посредством своята майка, въпреки представителството по закон (чл.28, ал.4 ГПК). Поради това правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е градил изводите си въз основа на това недопустимо доказателствено средство.

При преценка на показанията на свидетелите Л. В. и Г.В. първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл.172 ГПК, отчитайки близката им родствена връзка с Е. Г. В.. При съпоставка на съобщеното от същите при проведените от първоинстанционния съд разпити с останалата доказателствена съвкупност по делото, включително приобщените сведения на явилите се на място полицейски служители, може да се направи извод, че на 06.05.2023 г. А.