Решение № 104 от 30.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Добрич, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500228 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№05119/05.03.2025г.по регистър на ЧСИ Н.Н. рег.№810/ от Я. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Д., длъжник по изп.д.№20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.№810, район на действие Окръжен съд-Добрич, срещу постановление от 07.02.2025г. по същото изп.дело, с което е отказано прекратяване на производството.

Незаконосъобразността на отказа се обосновава с доводи, свеждащи се до липса на мотиви за отказа, изпълнение на задължението по предходно образувано изп.дело №7638/2013г.на ЧСИ Н.М., прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, липса на яснота относно размера на принудително събираното вземане поради наличието на плащане по предходното дело на другия ЧСИ, както и съмнения за действителността на изпълнителния лист тъй като не било приложено предходното изпълнително дело.

Взискателят

„Макроадванс“ АД-гр.София изразява в писмени възражения по чл.436 ал.3 от ГПК становище за недопустимост на жалбата като просрочена,а по същество за неоснователността и.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага 1 съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че към датата на постановяване на отказа са липсвали предпоставките, визирани в чл.433 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н., с рег.

№810, район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.

№04995/29.02.2024 г. на взискателя „Макроадванс“ АД гр.София за принудителното събиране на парично вземане срещу Я. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Д. - 3291.11евро неизплатена главница ведно със законна лихва от 15.01.2013г. до окончателното плащане, удостоверено с приложения към молбата изпълнителен лист от 16.01.2013 г.,издаден въз основа на заповед №21/16.01.2013г. по ч.гр.д.№214/2013 г. на Добричкия районен съд, според който длъжниците Е.С.И. и Я. Д. К. следва солидарно да заплатят на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София посочени суми по договор за кредит за текущо потребление, а именно – 3291.11евро неизплатена главница ведно със законна лихва от 15.01.2023г. до окончателното плащане, 55.17евро договорна лихва, 308.95евро наказателна лихва, разноски по делото от 142.98лева държавна такса и 354.47лева юрисконсултско възнаграждение.

Към молбата е приложен договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 24.04.2013г.,сключен между „Макроадванс“ АД гр.София и първоначалния кредитор „Банка ДСК“ЕАД, по силата на който вземането на банката от Я. К. е прехвърлено на дружеството, което прехвърляне легитимира последното като взискател.

В молба по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство като способ за изпълнение взискателят е посочил- запори върху вземания от банки, от „Изипей“АД, от трудово възнаграждение. Предприети са действия за проучване на имотното състояние на длъжника . На 12.04.2024г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от „Албена“АД. На 11.04.2024г. е наложен запор върху вземане на длъжника от „Банка ДСК“АД. Няма данни за получаването на запорно съобщение изх.

№9108/03.04.2024г., адресирано до „Изипей“АД, от която дата да се приеме налагането на запор и върху вземане от това дружество.

На датата 12.04.2024г. на длъжника е връчена покана за доброволно 2 изпълнение. Доброволно погасяване на вземането на взискателя не е последвало. Налице са периодични постъпления на суми от приложените изпълнителни способи с продължително действие-запор на вземане. По данни от съставените от ЧСИ протоколи, последният от датата 31.03.2025г. непогасеният остатък от лихвоносното вземане на взискателя, предмет на принудително събиране, към датата 31.03.2025г. е в размер на 6064.14лева.

Подадена е молба вх.№01993/16.01.2025г. от длъжника чрез пълномощника му адв.М.Василева за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция „от датата на издаването на изпълнителния лист и датата на образуване на №20248100400152/2024г. и от писмото на ЧСИ Н.М., приложено по делото“ и поради предположение за погасяване на вземането с оглед писмо изх.№006300/20.01.2020г. на ЧСИ Н.М., приложено към молбата.

С Постановление от 07.02.2025г.

ЧСИ е отказал да прекрати производството, което разпореждане е предмет на обжалване. По делото няма данни на длъжника да е връчено съобщение с право на обжалване на постановлението. При това положение жалбата срещу отказа за прекратяване е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, насочена срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, подлежащ на обжалване от длъжника. Предвид горното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено,че както в доктрината ,така и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по право (ex lege) без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, който може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В случая 3 в периода след образуване на делото на 29.02.2024г. са предприемани изпълнителни действия по отношения на имуществените права на длъжниканаложени са два запора на датите 11.04.2024.г и 12.04.2024г. върху различни вземания. Касае се за изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично/както в случая и се осъществява/, като способът по естеството си включва множество изпълнителни действия, свързани с многократни плащания от третото задължено лице. Дори и да няма осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ приложеният способ на принудително изпълнение е действащ и понастоящем. В този смисъл в периода след образуване на изпълнителното дело до сега не е налице бездействие от страна на взискателя с продължителност от две години /от образуването му дори не изтекъл времеви период от две години /.

Действително, данните по делото сочат въз основа на издадения изпълнителен лист от 16.01.2013 г. да е било образувано изпълнително дело 20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, което да е било прекратено с постановление от 20.01.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Това изпълнително дело не е приложено към настоящото изпълнително дело. Представена е от взискателя справка от 21.12.2023г., съдържаща удостоверителни изявления на ЧСИ Н.М. за последователността на поискани по него от взискателя изпълнителни действия срещу двамата длъжника- запори върху вземания. Представено е от жалбоподателя съобщение до длъжника Е.С.И. за прекратяването на изпълнението по изп.дело №20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и за наличието на събрана по делото сума, за връщането на която е поканен да посочи банкова сметка. Прекратяването на това изпълнително дело поради перемция е без правно значение в случая, защото с него не отпада материалното притезание на взискателя. Дори и правото на принудително изпълнение на взискателя в рамките на конкретното изпълнително производство, в случая по изп.дело №20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М., да е престанало да съществува поради бездействие от негова страна в период от две години, т.е.поради перемция, той/взискателят/ не е лишен от право да иска провеждането на нов изпълнителен процес след като вземането му не е удовлетворено и не е съдебно отречено съществуването, вкл. поради настъпили правопогасяващи факти след датата на издаване на изпълнителния 4 лист. Настоящият случай е такъв

- след прекратяване на изп.дело

№20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М. , въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н. само срещу длъжника Я. Д. К. и само за главното вземане, за което е солидарно отговорен, от образуването на което няма изтекъл времеви период от две години, няма и бездействие на взискателя, т.е. настъпила перемция в хода на изп.д.

№20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н. няма .

Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. В чл. 433, ал. 1 от ГПК изчерпателно са посочени хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдебният изпълнител няма правораздавателна компетентност да разрешава спорове относно съществуването на установеното с изпълнителен лист вземане, заявено му за принудително събиране, а доводите в жалбата, че по друго изпълнително дело /изп.дело №20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М./ има надвнесени суми, че по тази причина не е ясно как е формирано задължението по настоящото дело, по същество са относими именно към спор за липсата на изпълняемо право поради погасяване на дълга чрез принудително изпълнение, проведено преди образуване на настоящото изпълнително дело, който не може да се реши в производство по чл. 435 от ГПК. Следва да се отбележи и, че изп.д.№20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н. е образувано не за цялото задължение по изпълнителния лист, а само за лихвоностната от датата 15.01.2013г. главница от 3291.11евро, както и, че сборът на събраните суми по изп.дело №20138410407638 по описа на ЧСИ Н.М. , отбелязани на гърба на изпълнителния лист, е далеч под размера на вземането по изпълнителния лист , формирано от главното задължение и свързани с него акцесорни вземания за лихви и разноски. Що се касае за изразените в жалбата съмнения относно „действителността“ на изпълнителния лист, те не могат да бъдат разгледани като правни доводи за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението в коя да е от хипотезите по чл.433, ал.1 от ГПК в рамките на настоящото производство по чл. 435 от ГПК.

При така установеното въззивният съд намира, че изводът на ЧСИ за липсата на предпоставките на чл.433,ал.1 от ГПК е законосъобразен, 5 респ.жалбата неоснователна.

С оглед изхода от настоящото производство, право на разноски има взискателя, заел позиция на насрещна страна по жалбата, но искане за присъждане на такива същият не е сторил.

Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№05119/05.03.2025г.по регистър на ЧСИ Н.Н. рег.

№810/ от Я. Д. К. с ЕГН ********** от гр.Д., длъжник по изп.д.

№20248100400152 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.№810, район на действие Окръжен съд-Добрич, срещу постановление от 07.02.2025г. по същото изп.дело, с което е отказано прекратяване на производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6