Решение № 4663 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4663 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330120025 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът "Йетел България" ЕАД с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД твърди, че между него и ответника са били сключени няколко договора за предоставяне на молбилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, които подробно са описани в исковата молба. Ответникът не бил заплатил стойността на услугите предоставени му в периода от м. юни 2019г. до м. ноември 2019г. поради което операторът бил прекратил предсрочно договорите, съобразно общите условия към тях. Поради прекратяването на договорите по вина на абоната били начислени предидените в договорите неустойки, сумата по която била отразена в крайна фактура. За дължимите от ответника суми било подадено заявление по чл. 410 ГПК и и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като тя била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответникът И. М. И., чрез особения си представител, счита че представените от ищеца фактури не установяват вида на предоставените услуги, а също дали те са били вярно отчетени чрез измервателни средства и дали са правилно тарифирани.

Поддържа, че е не е доказано, че ответникът е бил уведомен за предсрочното прекратяване на договорите. Излага доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави на клаузите уговарящи неустойки, дължими при предсрочното 1 прекратяване на договорите. Освен това поддържа, че е налице нарушение на чл.5, ал.1 т.2 ЗЗП, тъй като договорите и приложенията към тях били изписани с много дребен шрифт, което затруднявало запознаването с тяхното съдържание. Счита исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

Между дружеството ищец и ответника са възникнали правоотношения по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както следва:

- Договор за мобилни услуги № *** от *** г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** и Договор за лизинг от *** г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei Y3 II Black, с цена в размер на 128,47 лева с ДДС, платима при първоначална лизингова вноска в размер на 27,50 лева с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,39 лева с ДДС / лист 16 -19/ ;

- Договор за мобилни услуги № *** от ***г., съгласно който е предоставен мобилен телефонен номер *** и Договор за лизинг от ***г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Apple iPhone SE 32GB Space Grey, с цена в размер на 631,72 лева с ДДС, платима при първоначална лизингова вноска в размер на 295 лева с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 14,64 лева с ДДС / лист 20 - 24/ ;

- Договор за мобилни услуги № *** от *** г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** и Договор за лизинг от *** г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Nokia 2 Black, с цена в размер на 172,97 лева с ДДС, платима при първоначална лизингова вноска в размер на 37,50 лева с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,89 лева с ДДС / лист 25-29/;

- Договор за мобилни услуги № *** от *** г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ***, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лева с ДДС и Договор за лизинг от *** г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2017 Black, с цена в размер на 411,27 лева с ДДС, платима при първоначална лизингова вноска в размер на 90 лева с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 13,99 лева с ДДС ;/ лист 30 - 35/.

Към договорите се сключени и следните допълнителни споразумения:

- Допълнително споразумение №*** към договор за мобилни услуги от *** г., съгласно което за мобилен телефонен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с ДДС и Договор за лизинг от *** г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Huawei 2

Y6 2018 Dual Black, с цена в размер на 137,77 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,99 лева с ДДС / лист 36-41/ ;

- Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни услуги от *** г., съгласно което за мобилен телефонен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с ДДС /лист 42-45/;

- Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни услуги от *** г., съгласно което за мобилен телефонен номер *** влиза в сила нов абонаментен план, с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40,99 лева с ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с ДДС и Договор за лизинг от *** г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A50 128GB Dual White, с цена в размер на 405,97 лева с ДДС, платима при първоначална лизингова вноска в размер на 190 лева с ДДС и двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 9,39 лева с ДДС / лист 46 - 50/ .

Установява се от съдържанието на представените по делото договори, че във всички тях е включена клауза уговаряща дължимост на неустойки при прекратяване на договорите през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя на мобилни услуги. В тези хипотези е уговорено потребителят да заплати неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, ведно с част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.

Във връзка със задълженията произтичащи от така сключените договори в периода от месец юни до месец ноември 2019г. са били издадени четири фактури, както следва:

- фактура №***/***г. за отчетен период 05.06.2019г. – 04.07.2019г. със сума за плащане 291,55 лв. с ДДС включваща 145,30 лв. от предходен период / лист 52/;

-фактура №***/***г. за отчетен период ***г. – 04.08.2019г., със сума за плащане 313,35 лв. с ДДС включваща и 145,55 лв. от предходен период, след приспадане на частично плащане от 146 лв. / лист 53/;

- фактура №***/***г., издадена за отчетен период ***г. – 04.09.2019г.,със сума за плащане 473,35 лв. с ДДС включваща и 313,35 лв. от предходен период / лист 55/;

- фактура №***/***г. със сума за плащане 1519,18 лв. с ДДС, включваща 471,80 лв. от предходен период, 680,88лв. начислени неустойки поради прекратяване на доворите за услуги, както и 366,50 лв. вноски за лизинг /лист 57/.

3

Установява се от приложеното дело №9396/2021г. на Пловдивския районен съд, че по заявление на дружеството ищец по чл.410 ГПК, съдът издал заповед за изпълнение №5159 от 09.06.2021г. за посочените вземания: 1519,18 лв. – главница, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 08.06.2021г. до изплащане на вземането.

Според повторното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, процесните фактури №***/***г., №***/***г.№***/***г., кредитно известие №***/***г. на стойност 1,39 лв. и фактура №***/***г. са осчетоводени като вземане от клиент И.

М. И. с абонатен номер ***. Вземането по тях към 08.06.2021г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е общо 1519,88 лв., като след приспадане на надвнесена сума от предходен период в размер на 0,70 ст., остават 1519,18 лв. /лист 198/ . Размерът на неустойките за предсрочно прекратяване на договорите са отразени във фактурата №***/***г. е общо 680,88 лв., като от тях 248,88 лв. е формирана от размера на три месечни абонаментни вноски и 396 лв. е формирана от разлика между стандартната цена и цената с отстъпка при предоставянето на устройствата на лизинг /лист 199/ .

Общият размер на дължимите лизингови вноски за предоставените по договорите за лизинг устройства е 366,50 лв. /лист 198/ .

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги, както и по договори за лизинг на описаните по-горе устройства. Задължение на мобилния оператор по договорите за мобилни услуги е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетените от него телефонни номера. По договора за лизинг, задължение на ищеца е да предостави описаните устройства. Тези задължения са изпълнени. На тях съответстват насрещните задължения на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща абонаментната такса да посочения в договора план, както и дължимите лизинговите вноски.

Съдът намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самите договори. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.

С оглед горното съдът намира, че са неоснователни доводите на представителя на ответника относно недоказаност на обстоятелствата, че ищецът е изпълнил задълженията произтичащи от договорите.

Основателно е възражението на ответника относно нищожност за клаузите за неустойки в договорите за мобилни услуги.

Претендираната сума за неустойка, по договорите е дължима при предсрочно прекратяване, като размерът й е равен на сбора от всички най-високи според условията 4 на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл са задължителните указания в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая начисляването на неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяването на правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по-голям от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен /тъй като неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива/. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този смисъл, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси /по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива/, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.

Гореизложеното относно е напълно относимо и към клаузата даваща на оператора право да начисли неустойка в размер на част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстващи на оставащи срок до края на договора за мобилни услуги.