Акт от 22.12.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2408 гр. Пловдив, 22 декември 2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря

СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа, докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА, административно дело № 2589 по описа за 2023 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

2. Образувано е по жалба, предявена от Б.А.К., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. Н.К., против Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-330/01.09.2023 г. на К., в частта й против Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г., издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.

Пловдив и са потвърдени същите.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска неговата отмяна от съда и отмяна на потвърдените с него разпореждания. Претендира сторените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на

ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод подадено от К. чрез Дирекция „Бюро по труда“ – Родопи, Заявление вх. № 54/08.04.2020 г. с рег. № 151-00-7556/08.04.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като в него е посочено, че последната заетост на лицето е във Финландия и същата е прекратена считано от 22.02.2020 г. (л. 99 и сл.).

5.1. В отговор на Уведомително писмо изх.

№ У-151-00-7556-1/24.04.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив (л.

97 - 98) К. е представил

Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, ведно с

Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и други документи и формуляри, описващи упражняваната трудова дейност във Финландия (л. 87 - 96).

5.2. С оглед, изпратено искане до компетентната институция на Финландия за удостоверяване на осигурителни периоди, причина за прекратяване на правоотношението и доход, с Разпореждане № 151-00-7556-1/11.06.2020 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявлението, подадено от К. (л. 78 - 86).

5.3. На 06.08.2020 г. с вх. № 151-00-7556-3 е входиран постъпил отговор – U017

– осигурително досие – трансграничен работник и U004 – информация за заплатата – Финландия (л.

72 - 77), с оглед на което и с Разпореждане № 151-00-7556-2/10.08.2020 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на ПОБ (л. 71).

5.4. Последвало е издаването на Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на К. по Заявление вх. № 151-00-7556/08.04.2020 г., с последно прекратяване на осигуряването от 22.02.2020 г. на основание изтичане срока на договора и с регистрация в АЗ на 08.04.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл.

54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отпуснато ПОБ, считано от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 74,29 лв. дневно (л.

62), което ПОБ в общ размер на 13 520,78 лв., съгласно Справка за изплатени обезщетения за безработица, се установява, че е изплатено на лицето (л. 40).

6.

С вх. № 151-00-7556-4/03.04.2023 г. в ТП на НОИ гр. Пловдив е входирано писмо изх.

№ 3208-50-49#1/22.03.2023 г. на Началник отдел в Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ, в което се посочва, че във връзка с искане за възстановяване на изплатените в Република България ПОБ за напълно безработни лица, които по време на последната си дейност в друга държава-членка са пребивавали, по смисъла на регламентите, в Република България, от компетентната институция на Финландия е получен структуриран електронен документ (СЕД) U023

(локален номер на случай в НП: 2535325), с който информират, че за Б.А.К., с ЕГН: **********, отказват да възстановят поисканата сума с мотив, че лицето е пребивавало във Финландия. В резултат на отказа със СЕД U029 на компетентната институция на Финландия се сочи, че е предоставена информация за критериите, по които е определено, че лицето е пребивавало в България по време на заетостта си във Финландия. В отговор, със СЕД U023 компетентната институция на Финландия е информирала, че лицето е уведомило финландската компетентна институция, че се премества за постоянно във Финландия от месец юни 2016 г. на база на работа и семейни връзки, също така съпругата и детето на К. също пребивават във Финландия от 13.09.2016 г. Предвид гореизложеното, от финландската компетентна институция се твърди, че приема, че центърът на жизнените интереси на К. е във Финландия. В този смисъл се иска да бъде проверен случаят и да се предприемат необходимите действия (л. 59 – 61).

6.1. В тази връзка е отправено искане чрез Електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС, в отговор на което е получен СЕД Н006, входиран в ТП на НОИ гр. Пловдив с вх. № 151-00-7556-5/07.08.2023 г. (л. 41 и сл.).

6.2.

Последвало е издаването на:

6.2.1.

Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 151-00-7556-3/20.08.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО на Б.К. от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 74,29 лв. Мотивирано е, че е получен СЕД Н006 от компетентната институция на Финландия, определящ пребиваването на К. във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно който държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат (л. 39);

6.2.2.

Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което, предвид Заявление вх. № 151-00-7556/08.04.2020 г. на К. с прекратено правоотношение от 22.02.2020 г. – изтичане срока на договора, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО.

Мотивирано е, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 г. НОИ не е компетентната институция по отпускането на ПОБ. Изключение от това право е предвидено в разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., съгласно която напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в нея, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице.

Тези обезщетения се предоставят от институциите по пребиваване.

В конкретния случай, изключението на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е прието за неприложимо. Посочено е в тази връзка, че съгласно получен СЕД U023 от компетентната институция на Финландия, същата информира, че К. е уведомил финландската институция, че се премества за постоянно във Финландия от месец юни 2016 г. на база работа и семейни връзки.

Също така информира, че съпругата и детето на К. също пребивават във Финландия от 13.09.2016 г. Предвид изложеното, финландската компетентна институция счита, че центърът на жизнените интереси на К. е във Финландия. Въз основа на цялостна оценка на наличната информация, относно определяне на пребиваването на К., за което се прилага основният регламент № 883/2004 г., центърът на жизнените интереси на лицето се посочва, че е установен с взаимно съгласие между институцията на Република България и компетентната институция на Финландия.

За да бъде определено пребиваването на лицето по време на последната му заетост по безспорен начин, в отговор на отправеното от страна на ТП на НОИ гр. Пловдив искане се посочва, че е получен СЕД Н006 - Отговор на искане за пребиваване с вх. № 3208-50-49#3/07.08.2023 г., с който компетентната институция на Финландия потвърждава, че по отношение на К., Финландия се явява държава по пребиваване.

С оглед постъпилия документ и удостоверените в него обстоятелства, е прието, че лицето не попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост, съвпадат (л. 37 – 38).

6.2.3.

Разпореждане

№ 151-00-7556-6/21.08.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане, на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на К. да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 08.04.2020 г. до 03.01.2021 г. в размер на 13 520,78 лв.

Това разпореждане не е предмет на разглеждане в настоящото производство (л. 34 – 35).

6.3.

Разпорежданията са надлежно връчени на К., който в законоустановения срок ги е оспорил пред Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. В жалбата са наведени твърдения, че действително през 2016 г. се е преместил да живее във Финландия заедно със съпругата си и дъщеря си, но на 17.02.2020 г. се е развел, на 22.02.2020 г. е изтекъл трудовият му договор, след което се е завърнал в България и не се е завръщал във Финландия, живее в България, където има постоянен адрес и работа.

Към жалбата са приложени доказателства за развод, които се констатира, че не са преведени на български език (л. 30 – 33).

6.4. С Решение № 2153-15-254/29.09.2023 г. Директорът на ТП на НОИ гр.

Пловдив е отхвърлил жалбата на К. в частта й против Разпореждане № 151-00-7556-4/18.08.2023 г. и Разпореждане № 151-00-7556-5/18.08.2023 г., издадени от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.

Разпечатката съдържа 60 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c124efd5-077b-401a-9c56-919b0356f0c6