Определение № 23802 от 26.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23802 гр. София, 26.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

П. В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20251100512833 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№342137/21.10.2025г. на СРС, подадена от П. А. Р., ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. София, ул. ж.к.

„********, срещу Определение №42258/12.10.2025г. по гр.д. №26954/2025г. на СРС, 26 състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 26954/2025г. по описа на СРС, поради недопустимост, на основание чл.299, ал.2 вр. 130 ГПК.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на неговото разглеждане по същество.

В законоустановения срок няма подаден отговор от насрещната страна.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 26954/2025г. по описа на СРС, 26 състав, е образувано по искова молба с вх. № 164917/22.05.2025г., подадена от П. А. Р. срещу „СОФИЙСКА ВОДА" АД, ЕИК 130175000, с която е предявен отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество „СОФИЙСКА ВОДА" АД, че ищецът не дължи на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сумите по Изпълнителен лист от 07.06.2023г., издаден по гр. д. № 53571/2019г. във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.09.2019г. и гр. д. № 73994/2019г. във връзка с Решение № 20073020/03.01.2023г. и двете по описа на СРС, 28 с-в, както следва: 1 096.67 лв. - за потребена вода от длъжника за имота находящ се в гр. София, ж.к. ******** - бел. моя - АД) за периода от 03.06.2019г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва от 18.09.2019г. до изплащане на вземането, както и -15.87 лв. - лихва за забава в размер на за периода от 04.07.2019г. до 01.09.2019г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20248630402214 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 към КЧСИ, поради извършен отказ от 1 наследството, оставено от А.П. Р., ЕГН **********, починал на 02.05.2009г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът има образувано изп. дело № 20248630402214 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСО, въз основа на суми по ч. гр. д.

№ 53571/2019 г. и гр. д. № 73994/2019 г. и двете по описа на СРС, 28 състав.

Твърди, че заповедта е връчена на ищеца на 04.09.2019г., като същият е подал възражение. Образувано е исковото производство по гр. д. № 73994/2019г. Твърди, че съгласно решение от 01.01.2010 г. съдът е приел, че ищецът има качеството на потребител.

На 16.12.2020г. съдебното дирене е приключило. Решението е влязло в сила на 24.01.2023г., поради необжалване. Твърди, че на 15.02.2021г. ищецът е направил отказ от наследство на А.

Р. по ч. гр. д. № 9835/2021 г. по описа на 83 състав на СРС. Отказът е вписан в специалната книга на съда под № 325/22.02.2021 г.

Твърди, че след като е направил отказ не дължи процесните суми, въпреки, че има постановено влязло в сила решение. Твърди, че отказът от наследство е нововъзникнал факт , който е настъпил след приключване на съдебното дирене, поради което не дължи процесните суми.

С Определение №42258/12.10.2025г. по гр.д. №26954/2025г. на СРС, 26 състав, е прекратено производството по гр. д. № 26954/2025г. по описа на СРС, поради недопустимост, на основание чл.299, ал.2 вр. 130 ГПК.

За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е установил от приложените по делото доказателства, че

Ответникът „СОФИЙСКА ВОДА" АД е подал заявление по чл.410 ГПК на 18.09.2019 г. срещу Е. Р.а, С. Р.а и П. Р. за суми за комунални услуги. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.09.2019 г. по ч. гр. д. № 53571/2019 г. по описа на СРС.

Заповедта е връчена на П. Р. на 04.11.2019 г. (л.12 от ч. гр. д. № 53571/2019), като същият е подал възражение по чл.414 г. на 12.11.2019г.

Ответникът е подал ИМ, за което е образувано гр. д. № 73994/2019 г. по описа на СРС.

На 08.05.2020 г. П. Р. получава ИМ. В срока по чл.131 ГПК П. Р. подава ОИМ (02.06.2020 г., л.17 от гр. д. № 73994/2019 г.) като оспорва размера на сумата, но не и че е направил отказ от наследство. С решението по чл.235 ГПК исковият съд е приел, че П. Р. дължи процесната сума, на основание наследство на А. Р.. Решението е влязло в законна сила на 24.01.2023 г.

(л.62 от от гр. д. № 73994/2019 г.). Въз основа на него и издадената заповед за изпълнение, съдът е издал ИЛ по ч.гр. д. № 53571/2019 г.

За основателността на настоящия иск ищецът се позовава на отказ от наследство на А.

Р., направен на 19.02.2021 г. пред СРС по ч. гр.д. № 9835/2021г., вписан в специалната книга под № 325/22.02.2021 г.

Следователно, на 04.11.2019г. П. Р. получава Заповед по чл.410 ГПК.

На 12.11.2019 г. П. Р. подава възражение по чл.414 ГПК като оспорва размера на вземането.

На 08.05.2020 г. П. Р. получава ИМ за срок по чл.131 ГПК.

На 02.06.2020 г. П. Р. подава ОИМ, като оспорва размера на сумите, но не и качеството длъжник.

На 19.02.2021 г. прави отказ от наследство пред СРС, който е вписан на 22.02.2021г.

На 24.01.2023 г. решението по чл.422 ГПК е влязло в сила.

При това положение, отказът от наследство от страна на П. Р. е направен след като му е връчена Заповедта за изпълнение и след като П. Р. е подал ОИМ по гр. д. № 73994/2019 г. и е оспорил вземането като размер и начин на начисляване, но не и като потребител.

2

Настоящият въззивен състав също намира, че производството по гр. д. № 26954/2025г. по описа на СРС е недопустимо и правилно е било прекратено.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение №118/07.07.2022г. по гр.д. №4063/2021г., III г. о., влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/.

Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение.

Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

В процесния случай процесната заповед е влязла в сила на 24.01.2023г., когато е влязло в сила и решението, постановено по реда на чл.422 ГПК. Ищецът е направил отказ от наследство на 19.02.2021г., като е следвало да заяви същия като новонастъпил факт в процеса по реда на чл.422 ГПК, преди постановяване на краен съдебен акт на 24.01.2023г.

При това положение отказът от наследство касае правилността на съдебния акт по гр. д. № 73994/2019г. и не е нововъзникнал факт след влизане в сила на изпълнителното основание.

Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, а съгласно ал.2 на същата разпоредба повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Ако е установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. В този смисъл е и Определение № 50402 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2515/2022 г., III г. о., ГК.

От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т.нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент.

Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение № 1706 от 20.06.2024г. на ВКС по т. д. № 1371/2023г., II т. о., ТК, редът за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение е предмет на специална правна уредба, която изключва общия процесуален ред и конкретно - възможността за оспорване на вземането по издадената заповед чрез предявяване на отрицателен установителен иск в отделно производство. Признаването на право в полза на длъжника да избира как да се защити срещу заповедта за изпълнение при наличие на изрична законова разпоредба, указваща способа за защита - чл. 414 ГПК, създава несигурност за кредитора и е 3 несъвместимо със специалната правна уредба на заповедното производство.

Предвид гореизложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая обжалваното определение е постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното и определението в частта му, с която се потвърждава определението за прекратяване производството по делото не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №42258/12.10.2025г. по гр.д. №26954/2025г. на СРС, 26 състав, с което е прекратено производството по гр. д. № 26954/2025г. по описа на СРС, поради недопустимост, на основание чл.299, ал.2 вр. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________