Решение № 74 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100501392 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№2644/04.07.2023г. по описа на ПРС, подадена от ,,Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ ЕООД, ЕИК 203479918, чрез адв. Петя ШивачеваБАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Сердика“№2Б, ет.1, срещу Решение №146 от 26.06.2023г., постановено по гр.д.№544/2022г. по описа на РС-Поморие.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на „Хелиос Бийч АпартмънтсПоморие“ ЕООД против ЕС „Хелиос” с адрес гр.Поморие, ***, представлявана от Данчо Павловски, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул. „Христо Фотев” № 22, ет.1, ап.среден – адв. Иванка Кирязова, за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 04.08.2022 г., ОС на собствениците в ЕС, обективирани в протокол от същата дата, като незаконосъобразни. Ищецът е осъден да заплати на Етажната собственост „Хелиос”, сума в размер 600 лв., представляваща разноски по делото.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се навеждат доводи за неговата неправилност.

На първо място се излага становище относно изводите на районния съд за наличие на единна етажна собственост в комплекс ,,Хелиос“, състояща се от дванадесет секции.

Посочва се, че видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация в ПИ №***, били изградени дванадесет жилищни сгради с отделен кадастрален номер, както и паркинггараж. Развиват се съображения относно понятието ,,затворен коплекс“ - чл.2 от ЗУЕС.

1

Навеждат се доводи, че първоинстанционният съдебен акт бил в противоречие с Решение №7 от 20.05.2003г. по к.д.№4/2023 на Конституционния съд на РБ, както и с ТР №2 от 25.05.2017г.по тълк.д.№2/2016г. на ВКС, ОСГК.

Посочва се, че в редица съдебни актова на БОС се приемало, че е учредена единна етажна собственост (Решение №І-116/03.01.2018г. по в.гр.д.№1594/2017г. по описа на БОС;

Решение №ІV-102/18.12.2017г. по в.гр.д.№1430/2017г. по описа на БОС; Решение №V26/05.12.2017г. по в.гр.№1559/2017г. по описа на БОС), но не ставало ясно правното основание, въз основа на което е учредена. Твърди се, че дванадесетте жилищни сгради били въведени в експлоатация през 2007г., като още тогава различни лица придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти във всяка една от сградите и паркинг-гаража, което според жалбоподателя означава, че тогава са възникнали дванадесет отделни ЕС, а паркинг- гаража се управлявал по правилата на чл.32 от ЗС(видно от нотариалните актове на собствениците).

Излагат се аргументи относно приложение разпоредбата на чл.38 от ЗС(Решение №1079/09.11.2022г. по в.гр.д.№1119/2022г. по описа на БОС; Решение №447/23.03.2023г. по в.гр.д.№1900/2022г.по описа на БОС).

Твърди се, че Общото събрание на ЕС било свикано от нелегитимен УС, респ. управител(избран на събрание, проведено на 09.07.2019г.). Посочва се, че с Решение от 14.02.2020г., постановено по гр.д.№538/2019г. ПРС отменил всички решения, взети на ОСЕС от 09.07.2019г.(потвърдено с Решение №186/12.07.2021г. по в.гр.д.№775/2021г. по описа на БОС).

Подчертава се, че решенията на ОСЕС за 2017г, 2018г. и 2019г. били отменени с влезли в сила съдебни актове, постановени от Окръжен съд- Бургас.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени доказателства(писмени, гласни, съдебна експертиза). чрез събраните по делото

Посочва се, че насрещната страна по делото не доказал редовността на провеждане на ОСЕС и представителната власт на лицата, явили се като собственици. Развиват се подробни съображения в тази насока. Излагат се твърдения за неправилно изчисляване идеалните части на собствениците. Твърди се, че нормата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС се прилагала по изключение, когато липсват данни за идеалните части в документите за собственост.

Навеждат се доводи във връзка с етажната собственост като правен институт. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на ВКС-Решение №593/28.06.2010г. по гр.д.

№1275/2009г. на ВКС, І-во г.о.

Заявява се, че в конкретния случай се касаело за 12 автономни етажни собствености, като паркингът представлявал сграда в обикновена съсобственост (чл.32 от ЗС), а теренът със съответните съоръжения (басейн и вертикална планировка)- собственост на ,,Хелиос Бийч Апартмънтс- Поморие“ ЕООД и ,,Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД.

Иска се отмяна на атакуваното решение на районния съд и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения на 2

ОС от 04.08.2022г., обективирани в протокол от същата дата. Претендира се присъждане на строените по делото съдебни разноски.

В предвидения законов срок по чл.163, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

Излагат се аргументи, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от посочените в жалбата пороци.

Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника, че в случая не се касаело за ,,единна етажна собственост“, както и че първоинстанционният съд смесвал понятията ,,комплекс“ и ,,жилищни сгради“.

Посочва се, че в комплекс ,,Хелиос“ била налице етажна собственост, състояща се от няколко секции, учредена на 14.07.2016г. Излагат се аргументи в тази насока (Решение №1112/15.11.2022г, по в.гр.д.№1341/2022г. по описа на БОС; Решение №324/15.04.2022г. по в.гр.д.№35/2022г. по описа на БОС).

Оспорват се наведените в жалбата доводи, че всяка сграда следвало да образува отделна етажна собственост. Заявява се, че цитираната от въззивника съдебна практика се явявала неотносима към спора по делото, като общите събрания следвало да се провеждат по реда на чл.18 от ЗУЕС.

Подчертава се, че в случая била налице функционална връзка между всички секции, която се осигурявала от покрития паркинг, върху чийто покрив се намирал басейна (с достъп към него от всички секции).

Отбелязва се, че в строителната документация на комплекс ,,Хелиос“, сградите били описани като ,,обект, представляващ единно архитектурно и конструктивно решение на неразделно свързани структури с жилищно и обществено предназначение“ (Решение №І116/03.01.2018г. по в.гр.д.№1594/2017г. по описа на БОС; Решение №ІV-102/18.12.2017г. по в.гр.д.№1430/2017г. по описа на БОС; Решение №126/05.12.2017г. по в.гр.д.№1559/2017г. по описа на БОС; Решение №ІІІ-115/14.12.2017г. по в.гр.д.№1429/2017г. по описа на БОС).

Излагат се съображения относно твърденията на въззивника за неспазване процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС, както и неправилно изчисляване идеалните части на собствениците. Посочва се, че в настоящия случай била налице хипотезата на чл.17, ал.5, т.1 ЗУЕС. Направен е анализ на установените чрез извършената експертиза факти и обстоятелства. Посочва се, че подадената въззивна жалба била идентична по съдържание с подадена такава срещу решения на ОСЕС, проведено на 10.08.2021г. като с Решение №473/30.03.2023г., постановено по в.гр.д.№76/2023г., по описа на БОС бил даден отговор на поставените в същата въпроси.

Навеждат се доводи, че правилно районният съд приел, че теренът (вътрешен двор), в който е изградена вертикална планировка към сграда – етажна собственост, представлявал обща част по предназначение, подлежаща на ползване от всички етажни собственици (Решение №175/198.12.2019г. по гр.д.№4660/2018г. на ВКС, І-во г.о.).

3

Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата ЕС, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноските съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 ГПК, насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Поморие е образувано по предявен от ищеца ,,Хелиос Бийч Апартмънтс-Поморие“ ЕООД срещу Етажната собственост "Хелиос", с адрес в гр. Поморие, *** иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 04.08.2022 г., обективирани в съставения протокол за проведеното събрание, като незаконосъобразни.

Ищецът твърди, че е собственик на три самостоятелни обекти /подробно описани в исковата молба/ в различни секции от сградата в режим на ЕС, находяща се в комплекс "Хелиос Бийч Апартмънт" - гр. Поморие. Твърди, че на 04.08.2022 г. е проведено ОС на ЕС в процесния комплекс, чиято законосъобразност оспорва, като иска отмяна на всички взети решения.

Заявява, че оспорва процедурата по свикване и провеждане на процесното ОС, като сочи, че извършените действия по свикване, провеждане, в т. ч. гласуване, кворум и т. н., които счита, че противоречат на императивни правни норми.

Сочи, че ЕС Хелиос в жилищна сграда, състояща се от 12 секции, разположение в ПИ *** по КККР на гр. Поморие не съществува, а представлява съвкупност от 12 отделни жилищни сгради, паркинг-обикновена съсобственост /записан в документите за собственост, че се управлява по чл.32 ЗС/ и терен –паркова зона и басейн, собственост на ищцовото дружество и „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД. Навежда доводи, че всички въпроси относно управлението на комплекса са уредени в нормата на чл. 2 от ЗУЕС, която сочи, че единственият субект, който може да го управлява е собственика на терена и съоръженията в него. Излага, че общо събрание на няколко сгради е регламентирано в чл. 18 от ЗУЕС. Сочи, че единна сграда в комплекса, образувана от сградите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, К, Л, М, не съществува, а отделните сгради в комплекса са многофамилни и всяка от тях е със самостоятелен кадастрален идентификатор, представляваща отделна ЕС. Твърди, че наличието на отделни ЕС препятства кворума на свиканото събрание да включва собствениците в посочените сгради, като наред с това заявява, че "покрит паркинг-гараж" не представлява обща част към ЕС Хелиос, а отделен самостоятелен обект. По тези 4 съображения въззивникът счита, че Хелиос е комплекс от затворен тип /като в подкрепа на тезата си цитира съдебна практика/, който включва 12 самостоятелни жилищни сгради, паркинг- обикновена съсобственост и терен – частна собственост на дружествата, собственици на съоръженията в него, като никой от етажните собственици не притежава ид. ч. от терена, поради което и същият не се счита за обща част. На следващо място се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, по съображения, че е незаконосъобразно свикване на ОС на ЕС, включващо 12 отделни самостоятелни сгради, че събранието е свикано от нелегитимен УС, избран на събрание, проведено на 09.07.2019 г., което е отменено от съда с влязло в законна сила на 14.02.2020 г. съдебно решение по гр. д. № 538/2019 г. на ПРС.

Сочи също, че всички предходни решение на ОС на ЕС от 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са отменени с влезли в законна сила съдебни решения, поради което счита, че Данчо Павловски не е имал правомощията да свиква общо събрание.

Твърди се също, че събранието е проведено в частна собственост, извън общите части на ЕС.

Излагат се и съображения за неспазване на реда за свикване по чл. 13 ЗУЕС, нарушение на правилата за кворума по чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС, без ид. ч. да са приети с решение на ОС на ЕС, като наред с това се твърди, че в ид. ч. неправомерно е включен и паркинг –гаража.

Твърди се неправилно изчисляване на притежаваните от собствениците проценти идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 17 от ЗУЕС.