Решение № 564 от 17.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Бургас, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120105281 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на М. И. Й. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** - адвокат В. С., против П. И.

И. с ЕГН **********, с адрес ***. С исковата молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска ищецът претендира да бъде установено съществуването на паричните задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас : 1939,58 лева - непогасена главница по договор за заем от 01.11.2022г., 476,17 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2022г. - 12.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.03.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

Ищецът твърди, че на 01.11.2022г. сключил с ответника договор за заем за сумата от 2500 евро /с левова равностойност 4889,58 лв./, с дължима възнаградителна лихва от 31,25 евро, и договорен срок до 30.11.2022г. До момента ответникът е върнал общо 2350 лв., като остатъкът от главницата и 1 договорната лихва не са погасени.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е изпълнил изцяло договорните си задължения. Сочи, че на 30.11.2024г. ищецът му предоставил допълнителен срок от още 6 месеца срещу договорена допълнителна лихва от 750 лв.

В съдебно заседание ищецът признава, че са погасени още 600 лв. от заемната сума – изтеглени от него от предоставената му кредитна карта на ответника. За тази сума първоначалната претенция е оттеглена и производството по делото е прекратено с протоколно определение от 26.11.2024г.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Страните не спорят, че са обвързани от соченото облигационно правоотношение по сключен между тях договор за заем – на 01.11.2022г. ищецът М. Й. предоставил на ответника П. И. сумата от 2500 евро, която заемополучателят се задължил да върне на заемодателя в срок до 30.11.2022г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 15% годишно. Левовата равностойност на заемната сума по фиксирания курс на БНБ е 4889,58 лв.

С исковата молба ищецът признава, че е получил от ответника три плащания по банков път на обща стойност 2350 лв. /на 22.06.2023г. – 1000лв., на 13.07.2023г. – 1000 лв. и на 30.08.2023г. - 350 лв./, а в съдебно заседание признава и погасяване на сума в размер на общо 600 лв. – изтеглени парични средства от кредитна карта, която ответникът му е предоставил. Въз основа на неоспорените в тази част обяснения на ищеца, дадени в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК и представените от ответника извлечение от картова сметка и протокол от 13.03.2023г. съдът приема, че установените по делото тегления от страна на ищеца на суми от картовата сметка са на 10.03.2023г. – 400 лв. и на 11.03.2023г. – 200лв., като след второто теглене кредитната карта е задържана от банкомата и е върната на ответника на 13.03.2023г. Така признатите от ищеца и установени по делото погасителни плащания са на 2 обща стойност 2950 лв., като размерът на непогасената главница възлиза на 1939,58 лв. Претенция за договорената възнаградителна лихва не е предявена.

В настоящото производство доказателствената тежест за установяване изпълнението на договорното задължение за връщане на заетата сума се носи от ответника. Същият не проведе пълно главно доказване на твърденията си, като по делото не се установи сочените от ответника тегления от кредитната му карта на 16.02.2023г. на обща стойност 700 лв. да са направени именно от ищеца, нито се установиха твърдяните плащания в брой на обща стойност 1430 лв. в периода ноември 2022г. - януари 2023г. и на обща стойност 2100 лв. в периода април – май 2023г. По делото липсват данни кога ответникът е предоставил кредитната си карта на ищеца, липсват и съхранени записи от охранителните камери на посоченото АТМ устройство на „***“ АД, от което са направени тегленията, поради което не може да се презюмира че сочените тегления на 16.02.2023г. са направени от ищеца. Не се установява и постигната между страните договореност за нов падеж на паричните задължения.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установи надлежно погасяването на изискуемото задължение за връщане на главница по договора за заем в размер на процесната сума от 1939,58 лв., поради което искът за установяване съществуването на това задължение е основателен.

Основателна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва, която ответникът дължи на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. За претендирания период на забавата 01.12.2022г. – 12.03.2024г. съдът определя това обезщетение върху главницата от 1939,58 лв. по реда на чл.162 от ГПК в размер на 311,62 лв. /чрез онлайн калкулатор за изчисляване на законни лихви/. За платената след падежа сума от 600 лв. обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи за периода на забавата – 01.12.2022г. – 11.03.2023г. и определено по реда на чл.162 от ГПК то е в размер на 18,49 лв.

Така искът е основателен и доказан до общата сума от 330,11 лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 476,17 лв.

При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважения иск. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК съдебните разноски на ищеца са в размер на общо 851,58 лв., включващи 60,32 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство, 91,26 лв. – заплатена 3 държавна такса в настоящото производство, 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. За тези разноски, съразмерно с уважените искове, ответникът дължи на ищеца сумата от 640,91 лв.

На основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК ищецът дължи на ответника направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърления иск и прекратената част от иска. Съдебните разноски на ответника са в размер на 1000 лв., включващи 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице. За тези разноски, съразмерно с оттегления и отхвърления иск, ищецът дължи на ответника сумата от 247,39 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Й. с ЕГН

********** от гр. Бургас, съществуването на следните парични задължения на П. И. И. с ЕГН ********** от гр. Бургас по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас :

1939,58 лв. - непогасена главница по договор за заем от 01.11.2022г., 330,11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2022г. - 12.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.03.2024г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. Й. с ЕГН ********** против П. И. И. с ЕГН ********** за установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над уважения размер от 330,11 лв. до предявения размер от 476,17 лв.

ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н а М.

И. Й. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** - адвокат В. С., сумата от 640,91 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

ОСЪЖДА М. И. Й. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** - адвокат В. С., да заплати на П. И. И. с ЕГН **********, с адрес ***, 4 сумата от 247,39 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с прекратения и отхвърления иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5