Решение № 435 от 26.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Велико Търново, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Галина Д. Занчева в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20234100100887 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и искане по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът К. Г. Т., твърди, че пред Районен съд – Велико Търново на 14.07.2022 година е образувано НАХД № 865/2022 година, по което привлечено лице бил самия ищец и към настоящия момент делото било висящо. Сочи, че разглеждането на делото продължавало неразумно дълъг срок, поради което търпял болки и страдания, които дали отражение върху физическото и психическото му здраве, конкретизирани като изпитване на силен страх, срам, изживени душевни терзания, страдания, отрицателни емоции – притеснение, неудобство, несигурност, чувство за унижение, смущение в социалното общуване, уронване доброто му име и професията, която упражнявал като адвокат. Започнал да боледува. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да осъди Великотърновския районен съд да му заплати сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на НАХД № 865/2022 г по описа на РС Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от подаване на 1 исковата молба - 24.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Ищецът претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Районен съд – Велико Търново, представляван от пълномощник съдия Г. Г., надлежно упълномощен от председателя на съда М.Д., е подал писмен отговор. Счита иска за допустим.

Оспорва неговата основателност. Счита за относими твърденията в исковата молба относно наличието на висящо производство пред ВТРС – НАХД № 865/2022 г. и това, че поради неразумната продължителност на делото ищецът претърпял неимуществени вреди. Останалата част от исковата молба съдържала теоретични постановки, нямащи пряко отношение към предмета на доказване, макар и да са верни. Оспорва твърденията на ищеца и сочи, че неразумната продължителност на производството по делото се дължала на поведението на ищеца, като излага подробни факти относно това. Твърди, че това поведение е злоупотреба с процесуални права, включително и искането за отвод на всички съдии от състава на РС Велико Търново. Намира, че и инициирането на настоящото производство от ищеца съставлява опит да черпи права от своето собствено поведение, което следвало да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права. Предвид това моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство.

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в производството участва прокурор И.

Б. от Окръжна прокуратура – Велико Търново. Взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. В хода на производството не се установявало да е нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на НАХД № 865/20223 година по описа на РС Велико Търново в разумен срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прокурора, събраните доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното към настоящето дело копие на АНД № 865/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново се установява, че производството е образувано на 14.07.2022 г.

С Разпореждане от 20.07.2022 г. съдията докладчик е насрочил първото по делото открито заседание на 27.07.2022 г., което е отложено поради 2 нередовно призоваване на ищеца в настоящото производство – обвинено лице по наказателното производство. Същевременно следващото по делото заседание е насрочено за 13.10.2022 г. Междувременно на 15.08.2022 г. ищецът е направил искане за отвод на наблюдаващия прокурор М.А., както и на другия прокурор от състава на Териториално отделение Е. при ВТРП К.Х.. В проведеното на 13.10.2022 г. открито съдебно заседание ищецът заявява, че „няма претенции към съдебния състав на съда, разглеждащ делото, към секретаря и към настоящия определен прокурор“. В същото съдебно заседание съдът, след изслушване на становище на страните, е дал ход на делото, като е открил и съдебното следствие. Делото е отложено за ново открито съдебно заседание на 17.11.2022 г. С молба с вх. № 18007/16.11.2022 г. ищецът е поискал да му бъде допусната правна помощ, обосновал е, че същата му е необходима с оглед голямото разстояние (същият живее в гр. Е., докато производството се разглежда в Районен съд – Велико Търново). В проведеното на 17.11.2022 г. открито съдебно заседание съдът се е произнесъл по направеното искане и на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 25, ал. 5, вр. ал.

1 ЗПП е допуснал процесуално представителство/защита на ищеца, като е отложил делото за ново разглеждане на дата 23.01.2023 г. С молба с вх. № 20613/23.12.2022 г., подадена от адв. Й.И. – опредЕ. да осъществява допуснатата на ищеца правна помощ е поискала да бъде освободена като служебен защитник. В проведеното на 23.01.2023 г. открито съдебно заседание е назначена адв. Е.Е. за служебен защитник на ищеца, с оглед запознаване на същия с материалите по делото, заседанието е отложено за 22.02.2023 г. В проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание, ищецът не се е явил, като поради това не е даден ход на делото и същото е отложено за 20.03.2023 г. В открито заседание, проведено на 20.03.2023 г. ищецът отново не се е явил, като не е даден ход на делото, а ново заседание е насрочено за 24.04.2023 г. В същото заседание съдът се е произнесъл по направеното от ищеца искане за замяна на назначения му служебен защитник с друг, като съдът е уважил и това искане. Впоследствие, новоопределеният служебен защитник адв. Д.П. е подал молба, с която е поискал да бъде освободен от задължението му да окаже правна помощ и да бъде служебен защитник на ищеца К. Г. Т. – привлечен по НАХД № 865/2022г. на ВТРС. В проведеното на 24.04.2023 г. Заседание по административно наказателното дело ищецът като привлечено лице отново не се е явил, както и определеният 3 му служебен защитник адв. Д.П. и отново не е даден ход на делото и заседанието е отложено и насрочено за 31.05.2024 г. Молбата на адв. П. е уважена, като е направено ново искане за определяне на служебен защитник.

Определен за служебен защитник е адв. И.Т., като същият е подал молба, в която заявява, че не е в състояние да осъществи защита на ищеца. В проведеното на 31.05.2024 г. открито съдебно заседание, ищецът отново не се е явил, както и служебния му защитник адв. И.Т., на делото отново не е даден ход и е насрочено ново открито съдебно заседание за дата 05.07.2023 г.

Ищецът на 04.07.2023 г. е подал искане за отвод на наблюдаващия делото прокурор. В проведеното на 05.07.2023 г. Заседание по НАХД № 865/2022г. на ВТРС ищецът не се явява като привлечено лице за пореден път, както и служебният му защитник. На заседанието отново не е даден ход на делото, а на привлеченото лице – ищъцат в настоящото производство е наложена глоба в размер на 1 000 лева на основание чл. 271, ал. 11 НПК. Насрочено е ново открито съдебно заседание за 12.07.2023 г., в което заседание ищецът отново не се явява, на делото не е даден ход и е насрочено нова съдебно заседание 27.09.2023 г. В проведеното на 27.09.2023 г. ищецът се е явил, заявил е, че поддържа искането си за отвод на наблюдаващия прокурор, който в същото съдебно заседание е отведен. Делото е отложено за 23.10.2023 г. Съдът е отменил определението си, постановено в открито съдебно заседание, с което на ищеца е била наложена глоба по реда на чл. 271, ал. 11 НПК. С молба от 17.10.2023 г. Т. като привлечено лице е поискал определяне на нов служебен защитник, като е изразил предпочитание това да бъде адвокат от състава на Адвокатска колегия Сливен или Габрово. С молба от 20.10.2023 г. заявява, че не желае определяният му резервен служебен защитник адв. И.Д. от ВТАК да го представлява. С молба от 23.10.2023 г. Т. е заявил, че не желае да се ползва от допуснатата му правна помощ в наказателното производство, като поради отпадането на нуждата му от служебен и резервен защитник моли същите да бъде освободени. В проведеното на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 865/2022г. на РС Велико Търново Т. отново не се е явява. Съдът се е произнесъл, като е взел предвид искането на ищеца за отвод на определения му служебен защитник – адв. Д. и не е назначил същия като служебен защитник на ищеца. Съдът също така е прекратил, допусната на ищеца правна. Съдията-докладчик се е произнесъл и по направеното от ищеца искане за отвод, като се е отвел от производството. Впоследствие са последвали 4 искания за отводи на всички съдии от състава на Районен съд – Велико Търново и са последвали отводи на всички съдии поотделно, като с Разпореждане № 2201 от 14.12.2023 г. на съдия М.Д. – докладчик и председател на РС Велико Търново е констатирано, че към този момент Районен съд – Велико Търново не може да формира състав за разглеждане на производството и на основание чл. 43, т. 3 НПК същото следва да бъде прекратено и изпратено на Върховен касационен съд за определяне на друг равен по стенен съд, който да го разгледа, като това и е крайният момент, към който делото е престанало да бъде висящо пред Районен съд – Велико Търново.

Исковата молба по настоящото дело е подадена на 13.11.2023 година. С определение № 17 от 12 януари 2024 година на ВКС, Трето наказателно отделение по частно наказателно дело № 1170/2023 година на основание чл.

43, т. 3 от НПК АНД № 865/2022 година по описа на РС Велико Търново е изпратено за разглеждане от Районен съд – Габрово.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, с приемането й през 2012 г. /обн. ДВ бр.

98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Тази разпоредба на ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила - 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на този Закон, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.

Всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в 5 съответствие със закона. Правото, което се обсъжда и гарантира в случая е на разглеждане на правен спор в разумен срок, независимо дали той е от наказателноправен характер или касае граждански права, независимо дали е решен в полза на лицето, което търси защита или не, и независимо дали е решен по същество или делото е било прекратено без произнасяне по същество.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинноследствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.