Определение № 252 от 26.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Пазарджик, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500194 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.418, ал.5 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез юрисконсулт И. срещу разпореждане №1873/12.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№543/2026 г. по описа на РС- Пазарджик.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника П. Н. С., ЕГН **********, настоящ адрес: с. ****, за заплащане на следните суми: главница в размер на 283.59 евро, ведно със законната лихва от 12.02.2026 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в 1 размер на 56.04 евро за периода от 15.02.2025 г. до 15.01.2026 г. и мораторна лихва в размер на 64.29 евро за периода от 15.02.2025 г. до 05.02.2026 г., произтичащи от извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията по договор за потребителски кредит №4054406909/12.01.2025 г.

С разпореждане №873/12.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№543/2026 г. по описа на РС – Пазарджик е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните вземания: договорна лихва в размер на 56.04 евро за периода от 15.02.2025 г. до 15.01.2026 г. и мораторна лихва в размер на 64.29 евро за периода от 15.02.2025 г. до 05.02.2026г., както и за законната лихва върху главницата от 12.02.2026 г. до изплащане на вземането, а по отношение на разноските - за държавна такса за разликата над 7.60 евро до 10.86 евро и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 28.63 евро до 176.69 евро. За претендираната главница е издадена заповед за изпълнение №253/12.02.2026 г.

При тези данни, съдът от правна страна приема следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в определения за преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по съществото е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.

В настоящия случай представения от заявителя документ - извлечение от счетоводни книги, което отразява актуалното състояние на кредитната сметка по процесния договор за потребителски кредит е документ, въз основа на който на основание чл.417, т.2 ГПК, може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

2

За да отхвърли искането на заявителя заповедният съд е приел, че не са необходими специални знания, за да се установи, че финансираната от кредитора застраховка, представляваща по същество допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК е включена в размера на главницата, вместо в общия разход по кредита, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и нейната стойност не е взета предвид при изчисляване на ГПР. Прието е, че посочения в договора размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложения ГПР от кредитната институция.

Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19, във вр. с ал.1 от ЗПК, тъй като подвежда потребителя относно общия разход по кредита и по този начин не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора. Прието е, че с оглед установената недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, поради което заповед за изпълнение следва да бъде издадена само за главницата, а в останалата част да се отхвърли.

Разпореждането е правилно.

Неоснователни са всички възражения, въведени с частната жалба.

Съгласно чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/, като разпоредбите на чл.10 и чл.11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл.22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

На доводите относно дължимост на законната лихва върху главницата от датата на поканата съдът е отговорил, позовавайки се на практиката на СЕС, 3 която правилно е приложил. Допълнително би могло да се посочи още приетото в решение в Решение от 21.03.2024г. по дело №C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз.

Заявителят основава претенциите си на договор за потребителски кредит, сключен при следните параметри и условия: кредит в размер на 260.76 евро и застраховка Пакет BANK защита на кредита в размер на 22.84 евро, ГЛП- 34.67 %, ГПР – 40.19 %, обща дължима сума - 664.28 евро, срок за погасяване - 12 месеца.

В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР по кредита. В представения Договор за потребителски кредит е посочен ГПР като абсолютна процентна стойност40,19%, но от съдържанието му и от данните по делото, в действителност не може да се установи дали при формирането му са включени уговорените между страните застрахователни премии, които са включени към главницата при дължимите за изплащане месечни погасителни вноски. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения негов размер.

Наред с това, в частната жалба се съдържа противоречие, тъй като се твърди, че застрахователната премия е включена в ГПР, но като част от главницата.

Клаузата на чл.7 от процесния договор е нищожна на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал. 1 от ЗЗП . Същата противоречи на чл.143, ал.1 т.19 ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Незаконосъобразно ответникът е приобщил застрахователната премия към главницата, тъй като по същество и по икономическата си същност, застрахователната премия представлява съществен и много голям като размер разход по кредита. Вярно е, че формално застраховката е извън обхвата на §1, т.1 ДР на ЗПК, защото формално не е била задължителна за ищеца. От друга страна включването й в предварително подготвен от ответника документ и липсата на други възможности на ищеца да обезпечи задълженията си по договора обезсмисля клаузата на чл.19 от договора, че застраховката „не е задължителна“.

4

Налице е противоречие и с чл.143, ал.1, т.13 и т.14 ЗЗП, защото не е ясно как е определена застрахователната премия на застрахователя. Създадена е конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи договора за потребителски кредит /рeшение на СЕС от 21.03.2024 г по дело C-714/22 /.

Реално процесният договор за заем не е изготвен на разбираем език според изискването на закона. На практика ответникът принуждава потребителитезаемополучатели да му заплащат допълнителна скрита лихва под формата на застрахователна премия в полза на трето лице, поради което на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, процесният договор за заем е изцяло недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК в тези случаи потребителят следва да връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

Като е стигнал до такива изводи и отказал да издаде заповед за изпълнение за сумите извън чистия размер на кредита, съдът е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1873/12.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№543/2026 г. по описа на РС- Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5